Детето

Трийсет и шеста глава

10 април 2012 г., вторник

Кейт ровеше в чантата си — бездънната яма, както я наричаше Стив и всички фотографи, с които бе работила — за химикалка, когато телефонът й звънна за втори път. На екрана светна името на Боб Спаркс и тя хвърли чантата на пода.

— Боб — извика прекалено силно тя.

— Да не те хващам в неподходящо време? Ако искаш, да звънна по-късно?

— Не, не — каза Кейт. — Извинявай, тук е пълна лудница. Ти как си?

— Добре съм. Току-що получих резултатите от детектив Синклер. Имаме съвпадение.

За част от секундата тя не осъзна какво чува.

„Без преамбюл, без подготовка. Право в целта.“

— Страхотно — възкликна тя. — Невероятно и страхотно.

— Да — каза Боб и без да иска забърза, — най-после ще можем да придвижим стария случай.

— Не си играй с мен на уморено ченге, Боб Спаркс — каза Кейт. — Знам, че си доволен, колкото и аз. Божичко, почакай да видиш, когато кажа на Анжела. Тръгвам веднага за Уинчестър за да я информирам. Ще взема и Мик. Ще направим снимка в момента, когато тя разбира резултата.

— Чакай малко, Кейт — каза Спаркс, но тя не го слушаше.

— Може да пуснем материала в утрешния брой. „Открита след четиресет години, или мига, когато една майка намира своето дете“…

— Кейт — опита отново Спаркс.

— Извинявай, Боб. Какво казваше?

— Казвах, че трябва да задържиш. Детективът ще съобщи на Анжела утре. Иска да изчака, за да му представят официално цялата документация, после ще отиде лично до Хампшър.

— Нали каза, че има съвпадение?

— Да — от лабораторията са му се обадили тази сутрин, но той е пунктуален и преди да обяви резултатите, иска да ги види черно на бяло. А това ще стане утре.

— Безумие — ядоса се Кейт. — Какво ще стане, ако му се обадя и му кажа, че знам за съвпадението…

— Ще се сети, че си говорила с мен, и аз ще отнеса скандала — каза спокойно Спаркс. — Но аз имам доверие в теб и се надявам да запазиш информацията за себе си до утре.

— Но след двайсет и четири часа той ще го обяви пред всички — възрази тя. — Ще изгубим ексклузивното интервю, а тежката работа по откриването на Анжела се падна на нас.

Спаркс не отговори. Кейт побесня, но не можеше да издаде Спаркс като неин източник. Той беше един от най-добрите й контакти и тя имаше нужда от него. Трябваше да помисли за друг начин да забърза нещата.

— Ясно — каза, без да потвърди или отрече намеренията си и побърза да приключи разговора. — Много ти благодаря за обаждането, Боб. Дължа ти голяма услуга. Ще те държа в течение.

Тери беше в своя аквариум, кабинета със стъклените стени, където служителите можеха да го наблюдават като на телевизор с изключен звук.

Кейт се мушна при него и седна на стола срещу бюрото му.

— Какво искаш? — попита той, без да вдига глава.

„Да му се не види, не е в настроение“, помисли си тя. „Следваканционен стрес. Сигурно ще продължи цяла седмица…“

— Имаме пробив в историята — каза тя и той вдигна поглед.

— Добре. Слушам те — каза той.

— За изровеното бебе.

— Ох, това ли? — въздъхна Тери.

— Не въздишай. Имаме много интересно развитие, но и проблем. За това ми трябва твоята проницателност — каза тя.

Тери кимна проницателно и затвори лаптопа.

— Хайде, давай.

Кейт замълча. „Накарай го да тръпне в очакване“, си каза тя и преброи до пет като водещ на телевизионно шоу, който всеки момент трябва да съобщи името на победителя.

— Бебето е Алис Ървинг. Откриха я след четиресет години. Аз ги насочих къде да търсят.

— Хайде бе! — извика Тери. Това беше най-големият му комплимент.

— Точно така — кимна Кейт.

— Ще трябва да осигурим място във вестника. Къде е майката? — попита Тери и очите му светнаха от вълнение, докато ставаше от стола и се преместваше на ръба на бюрото, докосвайки коленете на Кейт със своите. — Чакай. Говореше за някакъв проблем? — добави той, внезапно спомнил си откъде тръгна разговорът.

— Ще трябва да изчакаме до утре, иначе ще изгубя най-добрия си информатор.

Настъпи кратка пауза, после Тери изпъшка:

— Да му се не види!

Той стана от бюрото и закрачи из малкия кабинет, за да смели по-бързо информацията.

— Колко души знаят? Ченгетата и хората от лабораторията. Трябва да са поне десет. Ще изтече отнякъде. Историята е прекалено хубава, за да не изтече.

Кейт кимна. Знаеше, че той ще каже това.

Тери спря да крачи, върна се на бюрото си и я погледна делово.

— Така. Как да получим потвърждение, без да замесваме твоя човек? Пити Гордън го няма… той щеше да оправи нещата. А и не мога да го използвам. Взе парите от пенсионирането и тръгна с Маги за Коста дел Сол.

— Работя върху проблема, Тери. Според мен ключът е в Анжела. Ще отида при нея и ще я накарам да се обади на ченгето, което има информацията.

— Това е добре. Направи го, Кейт. Ти си звездният ми репортер.

Кейт се усмихна. Надяваше се усмивката да изглежда скромна, но вътре в себе си танцуваше от удоволствие.

— Благодаря, Тери. Но нека да не споменаваме пред Главния засега.

Радостта изчезна от лицето на Тери.

— Какво сега? — попита Кейт.

— Просто исках да му поднеса добра новина тази сутрин, това е.

— Ако реши, че има хубава история, а после му я отнемем, ще побеснее, нали?

— Да, да — каза Тери. — Добре, Кейт, очаквам да се обаждаш на всеки час. И запиши бекграунда, по който работехте досега с момчето чудо.

Тя стана и въздъхна в себе си, доволна, че всичко бе минало добре. Тери заобиколи бюрото си и я прегърна дружески. Кейт се изчерви от неочаквания жест. Обикновено Тери не демонстрираше чувствата си, шефовете бяха изтрили от характера му тази черта преди много години, но днес явно беше развълнуван не по-малко от нея. Тя се замоли криминалният хроникьор да не е видял прегръдката. Щеше да го раздуе из целия офис. Но после си спомни, че той и неговите раздувки вече ги няма и за пръв път бе готова да си признае, че й липсва. Знаеше какво щеше да каже той, ако беше тук: „Сваляш шефа? Защото си решила, че е време за повишение на заплатата?“.

„Да, това ще ми я качи поне с два процента. Трябва и ти да опиташ някога“, каза тя на празния стол срещу себе си.