Детето

Осемдесета глава

2 май 2012 г., сряда

Когато на следващия ден влезе в офиса, Кейт завари Джо, затънал до уши в работа. Взираше се в монитора си с такова внимание, че на минутата я заболя глава. Чувстваше се прекалено уморена и отпаднала духом, за да го пита какво прави. Свлече се на стола като пребита и зачака поредната лоша новина.

Трябваха й само трийсет секунди, за да я връхлети.

Тери завъртя пръст към нея. Завъртя го бавно и ядосано.

— О, ето го и моят звезден репортер — каза саркастично той. — Завърши ли тази история?

— Ами… — започна тя.

— Да или не?

— Не — отвърна тя. — И мисля, че Саймън ще получи оплакване от полицията. Снощи се видях с връзката си в полицията и ми беше казано да не пиша нищо, докато не излезе официалното становище. Мисля, че с нашата любовна история е свършено.

— Супер — каза Тери и скочи на крака. — Значи, нямаме ексклузивното интервю, което обещах на Саймън? В добавка от комисариата ще му дърпат ушите? Просто брилянтно, мамка му!

Тя понечи да каже, че съжалява, но знаеше, че това няма да помогне.

— Ще опитам някак да завъртя нещата — каза тя и потъна в стола си.

Джо вдигна поглед.

— Да ти взема ли едно кафе, Кейт? — попита той и на нея й се прииска да го прегърне.

— Да, момчето ми. Казах ли ти, че съм готова да те осиновя? И сложи, моля те, малко бренди в него, ако имат.

Тя включи компютъра и извади бележника от чантата.

„Какво ли ще каже Саймън“, замисли се тя. Страхът от уволнение зачовърка в мозъка й. „Ще ме изрита ли?“

Джо се върна с кофеин, но без алкохол.

— Свършили са брендито — каза той.

— Какво търсиш? — попита го тя, когато той се върна към своя компютър.

— Нещо за тези ДНК проби — отвърна той. — Наистина, много интересно. Знаеш ли, че ако се изследва митохондрията, могат да се намерят прадедите ни? Поне по майчина линия. Можем да стигнем до прабабите си. А ако си направиш хромозомен ДНК анализ, можеш да проследиш мъжката линия. Невероятно.

— Да, невероятно — изръмжа Кейт. — Нямаш ли си тема за материал?

— Не, не ме разбираш. Всички близки роднини — родители, лели, чичовци, братя, сестри, братовчеди — ще имат съвпадение. Те имат идентични маркери.

— Добре. Искаш да кажеш, че с ДНК на бебето може да има съвпадение с повече от един човек.

— Да, така мисля — каза Джо. — Така поне пише в Уикипедия.

Тя се наведе на една страна и прочете лично статията.

— Значи няма две бебета — ухили се широко, когато завърши статията, — а двама роднини.

Тя набра номера на мобилния на Анди Синклер, но той не вдигна. „Сърди се“, помисли си тя.

Боб Спаркс отговори веднага.

— О, Кейт. Чувам, че вече не си любимият репортер на Синклер?

— Правилно си чул. Той обади ли ти се? Снощи ми сви сармите и си тръгна.

— Не каза точно това, но да, наистина ти е ядосан. И ще правят всички тестове отново, защото са получили същите резултати. Той е под голямо напрежение. Дай му малко време, Кейт. Остави го да му поразмине.

— Това няма да реши случая, Боб — каза тя и той се засмя.

— Просто не можеш да седиш без работа, нали? Гониш кокала до края.

— Затова съм добър репортер. Виж, Анди не отговаря на обажданията ми, а аз имам какво да му предложа. Може ли да споделя с теб?

— Давай — отвърна Спаркс.

Тя му разказа за откритието на Джо, спестявайки факта, че го е научил от Уикипедия, и изчака той да смели информацията.

— Значи и Анжела, и Ема може да са свързани с бебето?

— Би могло, ако разбираме правилно науката — отговори тя.

— Ще му се обадя веднага — каза той и затвори, преди да му каже да й звънне за резултата.

Тя прибра телефона си и отпи замислено от кафето. Джо се настани на ръба на бюрото й.

Телефонът звънна неочаквано, тя се опита да преглътне кафето, но се задави и посочи телефона на Джо.

— Здравейте, детектив Синклер. Сега ще й предам — каза той и предаде слушалката на Кейт.

— Здравей, Анди. Извинявай, задавих се с кафето. Много съжалявам за снощи. Бях под голям стрес и малко прекалих.

Детектив Синклер се прокашля. Сега беше негов ред за обяснения.

— М-да. Аз също се разгорещих малко повече. Искаш ли да забравим за това?

— Забравяме го веднага, Анди. Благодаря ти, че ми се обади. Оценявам го.

— Боб Спаркс току-що ми каза за твоето предположение — каза детектив Синклер. — Исках да те уведомя, че нашите криминалисти вече сравниха ДНК на Ема и на Анжела, за да изключат евентуална биологична връзка между тях. Но резултатът засега ни опровергава. Ще говорим и с двете и ще се опитаме да намерим пресечна точка. Но те моля, ако обичаш да не се свързваш с нито една от тях, докато не приключим.

Идеята изскочи неканена в главата й.

— Боже, мой, Анди, Ема е Алис, нали? — възкликна Кейт.