Детето

Шейсета глава

28 април 2012 г., събота

С Хари се срещнахме на автобусната спирка на Улуич и взехме такси до залата. Бойс Бридж Хол отдавна вече не беше нова и интересна сграда. Беше се килнала като пияна наляво, покривът беше зеленясал, а боята й се лющеше.

— Не мога да повярвам, че още стои — каза Хари, докато плащаше на шофьора.

Беше се облякла като рокаджийка, а аз заложих на романтичната вълна. Намерих една кутия с дрехи на тавана и открих рокля на Джуд с поне хиляда копчета. Увисна на мен като на закачалка, беше ми голяма, но като се огледах, не бих се заклела, че не съм я обличала и преди. Помолих Пол да ми помогне.

— Изглеждаш прекрасно, Ем. Хайде, отивай и се забавлявай с другите купонджийки.

— Благодаря за копчетата — казах, докато обличах палтото и вадех ключовете. — Не ме чакай. Сигурно ще закъснея.

— Няма проблем — кимна той и включи телевизора.

Дискотеката е в разгара си и музиката ме удря като тухла по главата, така че през първите няколко секунди не чувам и не виждам нищо. Хари ме потупва по рамото, за да привлече вниманието ми.

— Сякаш сме се върнали назад във времето — казва тя и очите й светват. — Но този път всичко ще е законно. Бакарди и кола, нали?

— Не. Дюбоне и битер лимон или от онзи ужасен сладък сайдер. Искам да усещам вкуса му и по обратния път до дома.

И двете се чувстваме леки и нехайни, каквито не сме били от години. Кискаме се и се шегуваме като тийнейджърки.

Тони и останалите от нейната компания се събират веднага около нас, нетърпеливи да разберат къде сме били и какво сме правили през цялото време.

Помислих предварително какво да им кажа. „Бъди мила и лаконична, Ема — си казах, — да сведем неприятните работи и щетите до минимум. Не искаме съжаление. Нито оценки.“

И изглежда, всичко върви добре. Оставям Хари да води разговорите. Тя се опитва здравата, но е трудно да надвикаш десетки гласове, пеещи заедно с музиката. Момичетата се прехласват по нас. Докосват ни с пръсти, сякаш сме от друга планета. Смешно е, но ако бях останала да живея тук, сигурно и аз щях да правя същото. Щях да съм една от тях. Неспокойна майка на средна възраст с работа на минимална заплата в Теско и деца, които не се обаждат.

Най-после получаваме напитките и докато другите танцуват, се опитвам да поговоря с Хари, но случаят е безнадежден, затова се отправяме към тоалетните. Често съм се чудила защо толкова много време от съзряването ни е минало в тези смърдящи обществени тоалетни, но всичко ми става ясно, когато се добирам до нея и затварям вратата. Тук е било единственото място, където сме можели да се чуем.

Влизам в една от кабинките, клякам над дупката с детски размери и се зачитам в сквернословията, надраскани по стените на височината на главата ми. Очевидно някакво момиче на име Маз, което сваля един по един мъжете в Бойс Бридж, ги отбелязва на стената и ги отмята сякаш е някаква игра. И вероятно е.

Запечатвам картинката, за да кажа на Хари, но когато излизам в общото помещение, тя е там и говори с жена, която никога не съм виждала. На нашата възраст е, но не мисля, че е от същото училище. Решавам да запазя Маз за по-късно.

Жената се оказва Кейт Уотърс. Сякаш някой ме удря в корема, когато Хари ми я представя. Чувам се да ахвам и бързам да се закашлям, за да не забележи смайването ми. Но тя ме гледа сякаш съм под светлините на прожектор. Очаквам всеки момент да ме разкрие, въпреки че не знае истинското ми име. Маската ми е толкова нескопосна, че всеки момент може да се изхлузи от лицето ми. Но Кейт Уотърс не показва, че ме е познала.

Когато споменава Алис Ървинг, се опитвам да запазя самообладание и придвижвам разговора към по-безопасна тема.

— Сигурно е интересно да си репортер — се чувам да казвам. „Боже, толкова съм прозрачна! Тя ще разбере. Сигурно вижда всичко през мен.“

Но дори и да вижда нещо, Кейт не го показва с нищо. Подхваща малката ми игричка и всъщност е доста забавна, знае всичко за Малкълм Бейкър и Сара С., въпреки че току-що се е запознала с нас. Вероятно Тони й е разказала. Интересно е, дори мога да кажа, че по нещо прилича на мен и моите книги. Неочаквано се оказваш експерт по нечий чужд живот. Понякога е опасно да си мислиш, че познаваш другия толкова добре, защото кой познава наистина другите? Може да съблечеш кожата, но няма да стигнеш до мозъка на костите му.