Детето

Четирийсета глава

11 април 2012 г., сряда

Щом влезе в офиса тази сутрин, Саймън, редакторът, веднага отиде при нея.

— Трябва да си доволна от себе си, Кейт — каза той и се ухили с жълтеникавата си усмивка. — Направила си страхотно интервю. Най-четеният материал онлайн.

Тя също се усмихна, щастлива, че отново е на слънчевата полянка до главния редактор.

— А ти — обърна се към кръжащата около него фигура на Джо, — получи първото си заглавие.

Джо се наду и Кейт се изплаши да не гръмне от гордост. Беше разрешила да сложат името му с италик на четвърта и пета страница, но шефовете го бяха преместили на първата до нейното.

Когато го прочете, изскърца със зъби, но всъщност разбираше защо. Джо Джаксън беше златното дете на редактора.

— Добре, как продължаваме днес? — попита Саймън. — Какво казват от полицията? Някакви следи от похитителя на бебето?

Джо заприлича на заек между фарове на автомобил.

— Държим връзка с полицията — отговори уклончиво Кейт.

— И имаме втора част на интервюто с Анжела. „Живот без Алис“ — извика Тери от другия край на стаята и стана, за да се присъедини към импровизираната конференция.

— Звучи добре — каза Саймън и се отдалечи.

Джо погледна Кейт и се ухили.

— Благодаря за името, Кейт — каза той. — Не успях да свърша много, но се радвам, че си го отчела.

Тя изсумтя. Но после омекна.

— Ти свърши добра работа, Джо. Сега, да спрем с потупването по гърба и да разберем какво всъщност се е случило с Алис.

Когато му се обади, детектив Синклер не й се зарадва.

— Госпожа Ървинг ли ви се обади вчера, госпожице Уотърс? — попита той. — Статията ви се яви предварително, защото аз току-що получих официалния доклад.

— Аз й се обадих, детектив Синклер. С нея бяхме подготвили интервюто и аз й звъннах, защото знаех, че резултатите трябваше да излязат вчера.

— Вие ли я накарахте да ми се обади?

— Детективе, наистина ли мислите, че жена, която е чакала четиресет години, има нужда от подкана? Анжела беше отчаяна. Искаше да знае.

— Разбирам. Просто не бях подготвен, както и пресслужбата.

Устните на Кейт се повдигнаха, но тя сдържа смеха си. Страхуваше се той да не го чуе в гласа й.

— Това е забележителен случай, детектив Синклер, но ми се ще да знам — започна тя, премествайки разговора далече от опасната зона, — какво следва. Ще започнете ли разследване за убийство?

— Не е задължително. Все още не знаем как е умряло детето. И може никога да не узнаем. Нямаме почти нищо, само оскъдните материали от мястото, където са намерени останките. След няколко дни ще знаем повече.

— Значи още не сте наясно кога е било заровено там?

— Още не, но разследването тече.

— Добре. И кога ще говорите с госпожа Ървинг?

Тя знаеше, че той вече бе ходил у семейство Ървинг, но искаше да му внуши, че не друг, а той дърпа конците.

— Видях се с нея и с господин Ървинг тази сутрин. Те ни помагат в разследването.

— Открихте ли някаква връзка с Югоизточен Лондон?

— Засега не виждаме такава. Но продължаваме да търсим. Било е отдавна, а паметта на хората, живели през седемдесетте, не е каквато е била.

— На мен ли го казвате? — засмя се Кейт. — Едва си спомням какво съм правила вчера, а какво остава за деветстотин и седемдесета.

— Не го вярвам, Кейт — каза той и тя веднага си отбеляза факта, че вече са на малки имена.

— Е, ще ви оставям. Знам, че сте зает, затова ви благодаря, че ми отделихте няколко минути. Ако мога да помогна с нещо — насреща съм. Например, ако искате да направите публично изявление.

— Благодаря — отвърна той. — Планирам пресконференция по случая, но ще ви се обадя допълнително за точния момент.

— Чудесно — откликна тя. — Има ли директна линия, с която мога да се свържа с вас, ако чуя нещо в редакцията? Хората често предпочитат да говорят първо с нас.

Той й даде телефонния си номер и я помоли да му вика Анди.

— Скоро ще се чуем, Анди. Хиляди благодарности — каза тя.

Щом приключи разговора, Кейт веднага се обърна към Джо.

— Още нямат нищо за нас. Да се залавяме за работа. Къде е онзи списък с имена от Хауард стрийт? Полицията трябваше да ги е разпитала досега. Да не забравяме и Мариан Лейдлоу. Къде е тя сега?