Детето

Четирийсет и четвърта глава

12 април 2012 г., четвъртък

Тя остана загледана в телефона, докато завършваше последното си обвинение наум. „Не трябваше да те раждам. Ти си проблем от самото начало.“

Нещата тръгнаха зле, когато Чарли се прибра от турнето. Тя застана на вратата да го поздрави с Ема на ръце.

Толкова много бе мислила за момента, когато той щеше да се върне при нея! Беше си представяла голям празник, но не стана както го бе планирала.

Мислеше си, че Чарли ще се появи с рози и годежен пръстен, но той донесе само сак с мръсни дрехи и истории за пиянски нощи. Когато протегна ръце към детето, тя не можа да му го даде. Ема беше залогът за сделката между тях, но Джуд искаше да е сигурна, че Чарли ще играе по нейните правила.

Тя преглътна разочарованието си и се опита да го включи в новото си домакинство, оставяше го да преоблече Ема и да й направи храната. Но не му даваше да я държи за дълго. Трябваше да заслужи тази привилегия.

— Тя спи, Чарли — му казваше, когато той търсеше бебето. — Не я буди.

Виждаше болката в очите му, но не можеше да позволи това да я разколебае. Трябваше да внимава с дъщеря си.

През първата вечер като семейство тя не пусна Ема от ръцете си. Държеше я като щит между себе си и Чарли.

Когато го намери по телефона и му каза, че е родила, той не попита как е минало. Искаше да знае единствено как е бебето.

— На кого прилича, Джуд? Дано да е взела красивите ти очи.

Но седнал срещу нея, както не бе седял от дълго време, той поиска да чуе всичко. Тя му разказа как искала естествено раждане, без лекари, които да завират метални инструменти в нея, затова решила да роди вкъщи с една приятелка, която се съгласила да й бъде дула.

Той направи гримаса. За него това беше прекалено подробно. Той не бе ходил на уроците за родители и не бе чел нито ред по този въпрос. „Прекалено е зает с кариерата си на рок звезда“, опита се да го извини тя.

Той прескочи подробностите и се съсредоточи върху ролята на дулата. Джуд му обясни, че дулата е помагала на родилките още в стари времена. Често е сестра или леля на родилката. Но нейната дула беше жена, с която се бе запознала при срещите си в НТР, „Националния тръст за раждане, Чарли“.

— Интересно — каза той.

Когато започна да се прозява и предложи да си лягат, тя му оправи дивана, „за да не те буди плачът й“.

На следващата сутрин той дойде с чаша чай и седна на леглото й.

— Съжалявам, че не бях до теб, Джуд. Но сега съм тук. Окей?

Тя каза да, надявайки се, че той говори за брак. Но Чарли я прегърна и се опита да я вкара под завивката. Тя го отблъсна, каза, че трябва да нахрани Ема.

— За бога — избухна той две седмици по-късно, когато напрежението заплаши да ги задуши и двамата. — Какво става тук?

Стоеше до прозореца и гледаше навън, не в нея.

— Променила си се, Джуд — каза той. — Впрягаш се за всичко. Гони те параноята. Не ми разрешаваш да държа дори собственото си дете. Все едно че нямам нищо общо с нея. Все едно че е само твоя.

Тя остави Ема в кошчето й и се опита да запази спокойствие.

— Съжалявам, но трябва да се науча да правя всичко сама. Не съм сигурна, че утре ще си още тук.

Той сви рамене, все още с гръб към нея.

— Третираш ме като външен човек. Това ме кара да се питам наистина ли имам нещо общо с нея. Или има друг? Спала ли си с други мъже през това време?

Горещата вълна я заля и сега, докато си спомняше обвиненията му. Каза му, че никога не е спала с друг и че Ема е негова. Но той вече не я слушаше. Мисълта, че го е предала, бе замъглила съзнанието му. „Така постъпват хората в неговия рок свят“, си бе помислила тя.

— Чарли, изслушай ме, моля те. Може би ще е различно, ако се оженим — каза му тя. — Просто не съм сигурна в теб. Може би това е причината за всичко.

— Глупости — отсече той. — Един подпис не може да промени нищо. Само ще ме прикове към този кошмар.

Целуна Ема и си тръгна.

Тя не излезе от къщи няколко дни — беше прекалено изтерзана, за да напусне гнездото. Но в крайна сметка отиде да претегли Ема в болницата. Не искаше да пропуска задължителните прегледи.

Доктор Грънди се зарадва да я види. Винаги се радваше. Другите пациенти се оплакваха от него, особено в следобедните часове, след прекараната в местната кръчма почивка. Но тя не пропускаше преглед и с лек флирт от нейна страна, стана една от любимките му. Веднъж той хвана ръката й между своите треперещи пръсти и й каза, че е любимата му пациентка. Когато заведе Ема за пръв път при него, й се скара, че е родила вкъщи с дула, но тя започна да чурулика извинително срещу него и той омекна като тесто в ръцете й. Оправи документацията и прикри дулата.

При последното си посещение, след като претеглиха Ема, Джуд му каза, че е решила да се върне при родителите си и той показа разочарованието си.

— Ще ми липсваш, Джуд — погледна я тъжно.

— Вие също ще ми липсвате, доктор Грънди — отвърна тя и го целуна по сухата като хартия буза.

Решението не беше лесно, но на нея й трябваше ново начало. Чарли си бе тръгнал и тя имаше нужда от помощ. Нямаше как да работи и да гледа Ема. А не искаше да я оставя при други хора. Трябваше й подкрепа.

Родителите й знаеха, че е родила, но предпочетоха да останат настрана, демонстрирайки недоволството от избора на дъщеря си с подобаващо мълчание. Но тя реши да се върне при тях. Не вярваше да устоят на своето първо внуче.

Когато се появи на вратата им с куфар и бебе на ръце, двамата я посрещнаха с по-скоро тъжна, отколкото ядовита бърза целувка по бузата и серия неодобрителни въздишки. Майка й мърмори цяла сутрин, но Джуд се направи, че не забелязва.

Обядът беше отвратителен. Имаше месо — голямо парче кърваво говеждо — и майка й сви рамене, когато дъщеря й, която беше вегетарианка, си сипа само малко карфиол.

— Не знаехме, че ще си дойдеш — оправда се тя.

Напрегнатото мълчание продължаваше. Джуд се опита да го запълни с приказки за бебето, за работата си, за градината и колко прекрасно изглежда дворът им.

— И къде е бащата? — попита майка й, докато й подаваше печен картоф.

— Тръгна си, мамо — каза Джуд и задържа усмивката на лицето си.

— Ясно. И колко време ще стоиш?

— Не знам — отвърна тя.

— Детето се нуждае от стабилност, а няма да я получи, ако избягаш отново.

— Диърдри — обади се баща й с предупредителна нотка в гласа. — Сега не е времето да водим този разговор.

Джуд му се усмихна с благодарност.

— А кога ще му дойде времето? Не се е свързвала с нас от месеци, забременяла е и захвърлила прекрасна кариера, после си идва, а ние трябва да се преструваме, че не се е случило нищо. За бога, Джудит! Нямаш представа колко тревоги ни причини. Не съм спала от месеци.

Джуд разполови картофа с вилицата си.

— Не исках да ви причинявам тревоги, мамо. Сгреших. Толкова за мен. Сега трябва да мислим за бебето. Може ли и малко моркови?

И научена на вежливост дори и по средата на свадата, майка й с посивяло лице й подаде купата.