Директорът

34. Вашингтон

Греъм Уебър обмисляше как да подходи със Сирил Хофман, мъжа, който въпреки своята ексцентричност беше изключителен авторитет. Хофман беше балансът между шпионските агенции, Конгреса и Белия дом от толкова дълго време, че вече действаше интуитивно. Носеха се слухове, че е усвоил доста от характерните черти на пакистанските и йорданските шефове на разузнаването, с които беше работил толкова дълго време, но това не беше вярно: Хофман беше порядъчен и благороден джентълмен, а не таен полицай от Третия свят. Винаги знаеше как иска да приключи нещо, дори когато никой друг не знаеше. Беше назначен за директор на националното разузнаване поради простата причина, че беше най-добрият мениджър в занаята. Изключително добър беше в разрешаването на проблемите на другите хора, след което се оттегляше в своя свят на опери и редки книги.

В сравнение с него Уебър беше аматьор. Заради това му беше трудно да намери правилния подход, някоя нужда или слабост в Хофман, която можеше да използва за целите си. Търсеше подобно преимущество във финансовите отчети, които беше изискал от Бийзли.

Греъм размишляваше как да уговори среща с Хофман, но както се оказа, Хофман направи първата крачка.

Директорът на разузнаването се обади по сигурната линия от офиса си в „Либърти Кросинг“, на няколко километра западно от централата на ЦРУ Предложи двамата да отидат на „излет“. Имало толкова много за обсъждане, каза той, и офисът не бил подходящо място.

- Предлагам да отидем да покараме лодка - каза Сирил. Обясни, че има малка платноходка в яхтклуб при река Потомак, близко на юг от летището. Предложи морското приключение да се осъществи този следобед, ако Уебър може да изчисти графика си: било ясен ден с попътен вятър, очаквали се големи вълни в три часа, затова най-добре да се срещнели точно в два и тридесет.

Уебър се извини и обясни, че се налага да присъства на среща на СНС¹²¹. Хофман му отвърна развеселен, че не трябва да се безпокои за това - срещата била отменена. Минута след като затвори телефона на ДНР, секретарката Мари се обади на Уебър и му съобщи, че срещата е била отложена, защото някои от участниците не можели да присъстват.

*

* *

Двамата директори на разузнаването пристигнаха във вашингтонския яхтклуб с минута разлика. Представляваха невероятна гледка за шепата хора, които се намираха наоколо в ранния ноемврийски следобед. Двата лъскави джипа паркираха пред сивата фасада на навеса за лодки; охранителите вече се бяха разположили върху дървения док. Над главите им се чуваше самолет „Делта“, който щеше да се приземи на летището на около километър от другата страна на залива. Една млада двойка, която караше велосипеди на велоалеята по протежението на Потомак, спря, за да гледа; бяха пропъдени от един от бодигардовете.

Хофман излезе през отворената врата на линкълн навигатора, автомобил, който беше още по-гротесков и по-голям от ескалейда на Уебър. Носеше специални обувки за плаване и чифт боровинковочервени панталони. За връхна дреха имаше яке, на което беше бродирано логото на ДНР на лявата част на гърдите му и името му, Сирил, с красиви букви. На главата си носеше избеляла от слънцето шапка с една-единствена дума на нея: (Redacted), в скоби, точно над козирката.

Уебър беше с дрехите, с които беше излязъл тази сутрин за работа. За разлика от Хофман имаше вратовръзка, но кога- то видя екипа на домакина си, я свали и я прибра в джоба на сакото си. Хофман тръгна към лодката, а Уебър го последва; Уебър се зачуди дали директорът на националното разузнаване беше разбрал за наскорошните му разговори с Рут Савин и Ърл Бийзли и се опитваше да предприеме превантивни действия. ЦРУ директорът не беше изцяло беззащитен; беше прекарал доста ползотворна сутрин с Блек Джек, преди Хофман да се обади.

Платноходката на Сирил беше подготвена и завързана за дока, платната и плющяха на вятъра. Мъж в дънки и маратонки стоеше до щага и държеше лодката. Под якето му имаше издутина - оръжие.

– Яхтата ми - каза Хофман и посочи към малкия плавателен съд. Беше близо шестметрова едномачтова платноходка от стъклопласт, от клас, известен като „Летящият шотландец“, един от най-простите плавателни съдове, който можеше да се намери. На кърмата беше изрисувано името му - (Redacted), заедно с порта и - Вашингтон.

Хофман стъпи предпазливо в лодката и се увери, че всичко е в отлично състояние, преди да покани Уебър да се присъедини към него. Кръглият му корем изпъкваше под синята черупка на непромокаемото му яке, но мъжът се движеше с изненадваща бързина. Уебър се качи на плавателния съд без никакъв финес и когато стъпи на него, той се килна на една страна. Охранителят с маратонките стабилизира съда, докато Греъм се качваше на него. Директорът на ЦРУ се хвана за парапета.

– Знаеш ли как да управляваш кливера¹²²? - попита Хофман.

– Не - отвърна Уебър. - В Питсбърг нямаше яхтклуб.

– Аз ще се оправя - отвърна Сирил доволен. Той се пресегна през Греъм и стегна кливера, като издърпа платното през дървен клин.

– Развързвай - каза на своя асистент на дока, който отвърза въжето и го хвърли на предната палуба. Хофман започна да стяга отпуснатия грот¹²³, докато не се изпъна и не започна да се пълни с вятър. Издърпа румпела¹²⁴ към себе си и малката лодка се плъзна напред, докато си тананикаше под носа.

Уебър стоеше от подветрената страна, тежестта му накланяше плавателния съд към водата, докато се отдалечаваше от дока.

– Премести се, моля - каза Хофман и посочи към наве- трената страна. Греъм измести тялото си от другата страна на кокпита и съдът на мига се изправи и избълбука напред. Друг самолет се появи над тях, той хвърли голяма сянка върху водата и надипли платната с отходните газове от двигателите си.

– Не е ли всичко това... чудесно? - попита Хофман, докато наблюдаваше с удоволствие огромната шир на река Потомак. Уебър чинно кимна, макар че лицето му издаваше неговото неудобство. Стегна около себе си кашмиреното си сако, за да му пази от вятъра.

– Има плътно яке в багажното - съобщи Сирил. - Сложи си го. Ще ти е доста по-добре с него.

Уебър бръкна под палубата, за да вземе непромокаемата връхна дреха. Движенията му разклатиха платноходката, затова се наложи да се хване за перилото, за да запази баланс. Облече се и престана да трепери.

Лодката пореше водата напред, беше насочена към дървения вълнолом, който граничеше със западния край на пристанището. Хофман настрои кливера и провери дали лодката е правилно настроена. След това се обърна към Уебър, махна шапката, на която пишеше (Redacted), за да не закрива гледката към спътника му.

– Удобно ли ти е? - попита Сирил.

– Горе-долу.

– Добре, защото искам да обсъдим нещо неудобно. Съжалявам, че трябваше да те завлека във водата, но не се сетих за по-сигурно място, на което да проведем разговора си.

– Така и предположих.

– В беда си - заяви ДНР.

– Знам - отвърна Уебър.

Хофман продължи, все едно не беше чул отговора.

– Проблемите ти са под различни форми и размери. Най- големият е Джеймс Морис. Той е духнал, ти не можеш да го намериш и имаме всички основания да смятаме, че е на път да нанесе сериозна вреда. Сигурен съм, че директорът на АНС ти е изпратил малко материали, които обобщават притесненията му относно младия Морис и неговите премеждия.

– Това ме плаши изключително много - призна си Греъм.

– Така и трябва. Доколко познаваш Морис?

– Малко - отвърна Уебър. - Ровя за повече. Какво можеш да ми кажеш ти?

– Две неща, които може да са от полза. Първо, той е, прости ми за термина, перверзник.

– Какво трябва да означава това?

Наближаваха вълнолома. Хофман огледа платното. Пресегна се покрай Уебър към кливера и го издърпа през клина, за момент платното изплющя.

– Приготви се - каза Сирил. Избута румпела надалеч от закръглената си фигура и в същото време съобщи: - Отплаваме с вятъра.

Гротът се извъртя на една страна, когато лодката беше обърната към въздушните течения. Хофман обърна кливера към десния борд и го изпъна малко, като в същото време направи знак на Уебър да премести тежестта си в наветрената част. Целият този балет отне по-малко от пет минути и плавателният съд пое напред по новия си курс. Сирил се движеше икономично, с грациозност. Мъжът огледа платната и небето, изгубен в структурата на малката си лодка.

– Тъкмо беше започнал да казваш нещо - притисна го Уебър. - Как така Морис е перверзник?

Хофман премига, застина за миг и пак премига.

– Нека просто кажем, че има странни сексуални вкусове. Съвсем не ми е работа да обсъждам нечии чужди поведение и интереси. Живей и остави другите да живеят, това е моето разбиране за нещата. Проблемът с господин Морис е, че той си „играе“, което поставя него и агенцията в опасност.

– Как така си „играе“? - попита Греъм.

Хофман отговори с клинични термини през стиснати устни:

– Завързване, наказание, садизъм, мазохизъм, брутално- сти, копрофилия, урофилия, акротомофилия. Пълен набор от сексуални извращения, бих казал.

– Как научи за всичко това?

– Морис е небрежен. Оставя се да бъде разкрит. Това е непростимо. Останалото, пфу, какво ми пука? Но той започва да се набива в очите.

– Не и в агенцията. За първи път чувам нещо подобно за него. Според всички той е странно, умно хлапе, което знае доста за хакването.

– Да, той е всичко това: полезен служител, откъдето и да го погледнеш. Но също така е отклонение. Това е нещо нормално в хакерските среди, или поне така съм чувал. Постоянно крадат порно тези хакери. Част от култа им е. Краденето на незаконно или екстремно съдържание е част от посвещението им.

– Така ли? - измънка Уебър. Чувстваше се глупаво и му се прииска още повече да не се намира на този малък плавателен съд с капитан, който приличаше на Хъмпти Дъмпти с обувки за плаване.

Хофман бавно размаха пръст пред Греъм.

– Твоят проблем е, ако мога така да се изразя, че общуваш с други високоинтелигентни хора, които не могат да си представят подобни неща, и така пропускаш доказателствата. Можеш да попиташ онази приятна млада жена Ариел Вайс, с която се консултираш. Обзалагам се, че има своите подозрения какво прави Морис, когато се стъмни.

– Откъде знаеш за нея?

– Моля те, Греъм. Не искам да се хваля, но много малко неща не знам. Всяка разузнавателна агенция в държавата докладва на мен и има само няколко човека на висши позиции, които не ми дължат някаква услуга. Доктор Вайс е амбициозна млада жена. Естествено, че я познавам.

Уебър замлъкна, обмисляше какво му каза Хофман току- що и учудващия въпрос защо беше решил да сподели тази информация точно сега.

Малката лодка си беше проправила път към средата на широката река. Пред тях се намираше въздушната база „Болинг“ и спретнатите и редове с военни постройки. На запад, нагоре по реката, беше съсредоточен епицентърът на правителството: Конгресът, цивилните агенции, Белият дом, монументи и музеи, всичките бяха подредени симетрично, все едно правителствената собственост беше някаква официална градина. Президентът беше слаб, така смятаха всички, Конгресът беше разкъсван от партизански движения, все едно балансиращото колело се беше счупило и истинската работа на правителството беше спряла, но градината си оставаше безупречна.

– Мисля... - започна Хофман, но не довърши изречението. Вниманието му беше привлечено от лодката. Той отново я настрои така, че да плават нагоре по течението, отмести я по посоката на вятъра и отпусна грота и кливера, за да могат да поемат повече въздушна маса. Малкият плавателен съд набра скорост и се насочи към Хейнс Пойнт.

Уебър беше нетърпелив. Не му дремеше за лодката. Ръководеше разузнавателна агенция, която беше компрометирана, от кого и с каква цел - не знаеше, и за момента беше като затворник на това тясно пространство, което едва стигаше за двама големи мъже, докато домакинът му обсъждаше сексуални вкусове и използваше странни латински термини за тази цел.

– Спомена, че имаш да ми казваш две неща за Морис. Какво е другото?

– А, да - отвърна Хофман и отново се съсредоточи върху разговора си с директора на ЦРУ. - Изглежда, Морис е необичайно приятелски настроен към китайците.

– За секс ли говорим отново? - попита Греъм, макар че по темата знаеше доста повече, отколкото показваше.

– Не, говорим по работа. Морис разполага с изненадващо количество китайски контакти в сферата на информационните технологии. Смятам, че някои от тях могат да бъдат проследени до неговата младост. След като завършва „Станфорд“, прекарва две години в Китай. Знаеше ли това?

– Да, в интерес на истината знаех. Наясно съм, че Морис е програмирал за „Хубанг Нетуъркс“ навремето, както и за други. Ръководил е таен изследователски център в Кеймбридж с китайски партньор. Хората ми казват, че черпи парите си от черна сметка на офиса на ДНР. Представяш ли си!

– Голям си майтапчия. - Хофман махна ръка от румпела и изръкопляска. - Тази китайска връзка не те ли обезпокоява?

– Всичко около Морис ме безпокои.

– АНС смята, че той е в постоянен контакт с корпоративните фронтове, които АОХ¹²⁵ използва за своите операции в тяхната кибервойна. Не само „Хубанг“, но и „Голдън Сънрайз Текнолъджи“ в Шанхай и „Синатрон Систъмс“ в Гуанджоу. АНС казва за тези двете, че са много лоши актьори. Искат да надуя свирката за него. Да го отрежа. Също така разполагат с обезпокоителна информация за руските му контакти, с която няма да те отегчавам сега.

– Все още не си сигурен, че е време да го изхвърлиш - констатира Уебър. - Искаш да наблюдаваш и да чакаш, за да видиш какво крои Морис. Прав ли съм?

– Така действаме в случаите на контрашпионаж, както сам ще разбереш. Ние не сме полицаи, ние сме разузнавачи, така че винаги предпочитаме да оставим нещата да се развиват колкото се може по-дълго и да видим докъде ще доведат. С Морис обаче започвам да се чудя. Вероятно е време, както обичат да казват във ФБР, „да натиснем спусъка“.

– Свали го, Сирил. Имаш пълната ми подкрепа, ако успееш да го откриеш. Ще стане огромен скандал, когато всичко излезе наяве: ЦРУ служител с връзки в Русия и Китай. По-интересното е, че е работил над секретни, тайни програми за директора на националното разузнаване. Може би в крайна сметка желанието ми ще се сбъдне и ще разруша ЦРУ.

– Има и други начини да се натисне спусъкът, Греъм. Можем да оставим младият Морис да се самоунищожи, бездруго е поел по този път. Може да си осъществи фантазията, над която работи, и да се погуби в процеса на работа.

– Ти си майсторът - каза Уебър и прибра няколкото кичура коса, които се бяха разрошили от вятъра. - Но ето какво ме учудва. Питам се постоянно: защо господин Хофман изведнъж се надърви на Морис? Преди две седмици, когато помолих за съвета ти, ти мънкаше.

– „Надървяне“ не е дума от моя професионален речник - отвърна Сирил превзето. - Нито „мънкане“. Но започвам да смятам, че е време да предприемем действия срещу Морис. Този мъж е способен да нанесе сериозни вреди.

Уебър изгледа Хофман. Двамата бяха затворени в толкова малко пространство, че се чувстваха все едно бяха един върху друг. Платноходката се разклати от вълните, предизвикани от преминаваща наблизо моторница. Греъм се наведе напред, за да балансира.

– Не е нужно да ме убеждаваш, че Морис е проблем - каза той. - Странното е, че той не е единственият, който има тесни връзки с китайците и руснаците.

Уебър остави думите му да повисят във въздуха за известно време. Хофман се занимаваше с кливера.

– Какво имаш предвид? - попита той.

– Виж себе си: като директор на националното разузнаване ти си главното куче. Хората обаче ми казват, че преди шест месеца си се срещнал с технологичния директор на „Хубанг Нетуъркс“. Казаха ми също така, че си инвестирал в китайски технологични компании, които се управляват от твое име от доверен човек в Исламабад. Бившия генерал Мохамед Малик. Правилно ли му произнесох името? Днес научих и нещо интересно за случая на Янковски. Знаеше ли, че не е задържал всички пари, които е откраднал? Не, очевидно е имал партньор в разузнаването, с когото е поделил плячката. Сторили са го чрез общ контакт в СВР.

– Какъв си ми умничък - отвърна Хофман и присви очи, докато не се превърнаха в малки цепки на голямото му, закръглено лице. - Шпионирал си чичо си Сирил. Там, откъдето идвам, това се смята за нещо лошо. Нещо, което не очакваш от член на екипажа си.

– Надлежна проверка - отвърна Уебър.

Хофман огледа внимателно по-младия мъж. Видимо беше охладнял, като че ли някой беше натиснал невидимо копче. Преди се отнасяше с недоверие към Уебър, но сега чувството беше открита враждебност.

– Ако си беше направил труда да провериш - започна директорът на националното разузнаване, - щеше да откриеш, че всичките ми инвестиции са представени пред Белия дом.

– Проверих - отвърна Греъм. - Няма запис за пакистанския тръст или за китайските му холдинги. А и секретариатът на ДНР не е вписал никоя от срещите ти с мъжа от „Хубанг“ или с технологичния директор на „Ябо Систъмс“. Що се отнася до руснаците, мисля, че тази информация е предадена на голямото жури. Прокурорите просто не знаят какво да правят с нея.

– Заплашваш ли ме?

– Съвсем не, капитане. Просто исках да разбереш, че съм си написал домашното.

Хофман се загледа напред към Хейнс Пойнт, който все още се намираше на стотина метра в далечината, след което към потъмняващото небе.

– Приготви се за кливера - нареди отсечено Сирил. - Това означава да си наведеш главата, за да не бъде отнесена.

Уебър се присви, доколкото му беше възможно, в малката лодка. Хофман се провикна и издърпа румпела към себе си. Вятърът подхвана грота и рязко завъртя гредата, пропускайки Греъм на сантиметри.

– Мисля, че е време да се прибираме, какво ще кажеш? - попита Сирил кротко. - Става късно.

– Тъкмо започна да ми харесва. Но както кажеш.

Хофман завъртя платноходката обратно към яхтклуба.

Вятърът беше утихнал с приближаването на нощта и сега се движеха доста по-бавно отпреди малко въпреки нежния тласък на речното течение.

– Изненадваш ме, Греъм - каза Сирил.

– Защо? Защото не лягам и не позволявам на хората да ме погалят по коремчето?

– Това е едно от нещата, да. Оказва се, че си изобретателен човек. Често обаче си мисля, че нямаш абсолютно никаква представа с какво се занимаваш. Имаш някои прозрения, но не и цялостен план.

– Не бъди толкова сигурен, Сирил. Но изкажи се. Просветли ме.

– Мисля, че вече казах достатъчно. Даже прекалено много, вероятно, но няма значение. Времето ти свърши. Кредиторите си искат парите обратно. Банкрутът е на път. Не биха ли казали твоите приятелчета бизнесмени точно това, а, Греъм?

Хофман извади мобилен телефон от вътрешния джоб на синьото си яке, точно под надписа „Сирил“, и се обади на помощниците си, които го чакаха в яхтклуба.

– Нуждаем се от теглене - каза в апарата. - Изпрати катера.

Прибра телефона. След тридесет секунди видяха двумоторна моторница, която тръгна от яхтклуба и се насочи към тях с висока скорост. Няколко минути по-късно един униформен служител от катера на бреговата охрана закачи въжето за теглене за (Redacted).

Хофман стоеше неподвижно на кърмата. Носът на лодката се вдигна, когато въжето се опъна, след което моторницата тръгна напред, като влачеше товара след себе си. Кърмата на платноходката беше толкова ниско, че малко не стигаше на водата да се озове вътре в нея, и само опръскваше боровинково- червените панталони на Сирил.

Уебър го огледа внимателно, прецени го: Хофман беше готов да пожертва Джеймс Морис с безразличие, граничещо с безпощадност, но какво всъщност се опитваше да предпази по този начин? Директорът на националното разузнаване се съмняваше, че Морис е инструмент в ръцете на китайското разузнаване, а вероятно и на руското, но прямотата, с която го каза, караше това твърдение да звучи съмнително. Явно Хофман знаеше повече, отколкото искаше да каже.

Ами за собствените му чуждестранни връзки? Директорът на разузнаването беше настръхнал, когато Уебър спомена за отношенията му с китайците и руснаците, но това беше само един от аспектите на глобалната мрежа на Хофман. Греъм събираше елементите на една комплексна история, но Сирил беше прав: не разбираше достатъчно добре с какво си имаше работа. Все пак, като наблюдаваше гневните и мрачни реакции на ДНР, Уебър се надяваше съвсем скоро да научи още. Всеки допускаше грешки, дори и Сирил Хофман.

Директорът на разузнаването беше мълчалив. Беше си изнесъл речта и в замяна чу много повече, отколкото очакваше. Водното приключение беше приключило. Хофман погледна часовника си. Мълчанието властваше наоколо, докато малкият плавателен съд не стигна до сушата.

*

* *

Същия ден в Хамбург К. Дж. Сандовал продължаваше да изпълнява задълженията си в консулството на улица „Алсте- руфер“, когато получи анонимно писмо на работното си име Валери Тенант. В плика намери снимка, която беше принтирана от обявление в интернет. На страницата беше написано на немски „Ein Held“. Герой. Под думите беше фотографията на мъж, който Сандовал веднага разпозна.

Това беше мършавото, променено, но непогрешимо лице на Джеймс Морис. Китън знаеше кой и беше изпратил снимката. Щефан Грулиг, хакерът, който ненавиждаше онези, които серяха в интернет църквата му. Посланието му беше, че другарите от хакерския подземен свят по незнайна причина бяха издигнали Морис като шампион на тяхната кауза. Нямаше нужда Грулиг да подписва писмото, той беше единственият човек, който я познаваше под самоличността Тенант.

Сандовал сканира снимката и изпрати криптиран файл до един от псевдонимите на Греъм Уебър в централата.

_*

* *

Когато Уебър получи фотографията, тя потвърди най- големите му опасения за Морис. Искрата, която беше забелязал преди месеци в Лас Вегас - страстта, която правеше младия мъж толкова креативен служител, - беше прогорила клетвата му за лоялност.

Уебър се обади на Бийзли и го помоли да работи с подразделението в Лондон, за да се използва мрежата за наблюдение, с която разполагаше британската полиция, за да се намери Джеймс Морис, спешно, веднага, и да бъде арестуван на място, ако бъдеше открит. Британците казваха, че разполагат с четири милиона скрити камери в страната си. Подобна мрежа за наблюдение трябваше да е способна да стори почти всичко, освен да вижда през маскировката.

Уебър отправи още една молба към Бийзли. Помоли го веднага да повиши Китън Сандовал с една степен, GS-14, и да започне да се оглежда за някое директорско място в службата си по заповед на директора на ЦРУ;