Директорът

41. Вашингтон

Срещата на Комисията за специални дейности на следващия ден беше забавена с няколко минути поради процедурни въпроси. Рут Савин и Ърл Бийзли бяха седнали в местата си, но Сирил Хофман спореше по видеовръзката от „Либърти Кро- синг“, че комисията не може да заседава, защото задължителният кворум не беше налице. Председателят, Тимъти О’Кийф, не си вдигаше телефона. Савин се извини, че трябва да провери някои документи в офиса си.

Когато главната съветничка се върна, обяви, че срещата всъщност може да се осъществи. Административните правила изисквали по-голямата част от петимата членове на комисията да са налице. Тенекиеният глас на Хофман се прокрадваше през говорителя на видеоекрана.

– Но вие сте само двама! Как ще проведете срещата?

– Трима - каза Савин. - О’Кийф е на път от Белия дом.

– Не, не е - отвърна Хофман.

– Току-що разговарях с него - възпротиви се главната съветничка. - Ще е тук след десет минути.

Екранът на Сирил потъмня.

Тимъти О’Кийф пристигна по-изнервен от всякога. Поздрави Савин и Бийзли, зае мястото си начело на масата и попита къде е Хофман. Когато му съобщиха, че той бойкотира срещата, О’Кийф му се обади по телефона и му нареди да се включи по защитената линия. След минута лицето на Хофман отново се появи на екрана. Поведението му, което обикновено беше изключително спокойно, беше помрачено от лек тик в ъгълчето на устата му.

О’Кийф заудря чашата си от кафе с лъжицата, за да възцари ред и да сложи началото на срещата.

– Президентът ме помоли да благодаря на присъстващите, че са тук. Днес имаме само един въпрос за разглеждане. Главната съветничка ще представи доклад.

О’Кийф кимна към Рут Савин.

– Желая да обявя, че по писмена молба на бившия директор Греъм Уебър комисията направи проверка на определени неоторизирани действия от страна на директора на националното разузнаване, който се е свързал с висш служител от руското разузнаване на име М. В. Сердуков. По време на това разследване комисията получи писмени доказателства от подразделението на национална сигурност към ФБР за неоторизирано пътуване на ДНР до Франция. Бяхме уведомени от властите на френската авиация, че номерът на самолета е бил N85VM.

На екрана лицето на Хофман стана още по-тревожно. Той се изкашля, изправи се, отдалечи се от камерата и след това се върна с кърпичка, с която забърса челото си.

– Това пътуване до Франция беше одобрено от Белия дом - намеси се Хофман от екрана.

– Не, не беше - отвърна О’Кийф.

Савин погледна към съветника по сигурността, който кимна. Тя продължи:

– На комисията бяха предоставени свидетелски показания от тази сутрин на свидетелка, която казва, че е говорила лично с ДНР Хофман за планираното му пътуване, по време на което щял да се срещне с руски представител относно Джеймс Морис. Свидетелката се срещна с мен тази сутрин за час и ми предостави подробности за дейностите на ДНР, включително и класифицирани документи, които му е дала, за да предаде на руския представител по настояване на ДНР Хофман.

– Невъзможно - възмути се Сирил на екрана. - Ариел Вайс не би направила това. Тя има намерение да предаде доказателства в ущърб на Греъм Уебър, а не на мен.

– Мисля, че грешиш - каза Савин. - Доктор Вайс е долу и разговаря с адвокатите ми. Мога да ти изпратя копие от писмените и доказателства, когато свършат.

– Коварно - изрече тихо Хофман.

– Потвърдихме, че документите, които доктор Вайс е подготвила, са били отбелязани за предаване на теб. Службата по сигурността в Центъра за информационни операции е проверила документите, които доктор Вайс им е предала, преди неоторизираното ти пътуване до Франция.

– Вайс е лъжкиня. Тя е влюбена в Уебър. Той се опита да я съблазни.

– Това няма нищо общо с темата, директор Хофман.

– Млъквай, Рут - отвърна ДНР Пресегна се, за да изключи камерата.

О’Кийф се намеси с твърд глас:

– Сядай, Сирил. ФБР вече са пред офиса ти. Мълчи и слушай.

О’Кийф се обърна към Савин. Тя продължи за пореден път:

– Трябва да те предупредя, директор Хофман, че доктор Вайс ни сподели, че аудио- и видеоматериалът е бил направен под натиск. Тя каза, че си подслушвал срещата и в апартамента на господин Уебър и че си я заплашил с уволнение, ако не направи нещата, записани там. Случаят е част от криминалното разследване, което адвокатите ми започнаха.

– Да не сте полудели всички? - попита Хофман. - Имам разобличаващи материали за всеки от вас.

Савин погледна към О’Кийф, който отново и кимна да продължи.

– Предупреждавам те, директор Хофман, че подобни заплахи само ще повдигнат нови въпроси за злоупотреба със служебното ти положение. Също така трябва да ти напомня, че подобни видеоконференции се записват.

Хофман погледна към всички тях втрещен.

– Те спечелиха - каза той.

– Кои те? - попита О’Кийф.

– „Враговете“, ако можем така да ги наречем. Хората, които искат да разкрият тайните на страната и да съборят къщата. Наивните невинни. Морис, Уебър, всички вие.

– Ние не сме врагове на Съединените щати, Сирил. В грешка си.

– Аз служа на страната си. Политиците са временни, но интересите на държавата са завинаги. Не можем да избягаме от отговорността на водачеството, скъпи приятели. Ако смятате, че това е възможно, то тогава вие сте в грешка за съжаление. Вие сте страхливци.

– Сирил, ще ти препоръчам да си наемеш адвокат - каза О’Кийф.

Хофман стана отново. На екрана огромната му фигура тръгна към камерата.

– Не я изключвай - нареди съветникът по сигурността. - Това е заповед.

– Не ми пука - отвърна директорът на националното разузнаване.

Екранът изпука и стана черен, но аудиомикрофонът все още работеше и говорителите предадоха глас, изпълнен със смесица от заплаха и подигравка:

– Ще се върна - изрече Хофман. - В това можете да сте сигурни.

*

* *

О’Кийф погледна към другите двама присъстващи на масата и кимна, но не към тях, а към друга личност, която не се виждаше.

– Може ли вече да приключваме тази среща и да се върнем към истинската си работа? - попита той.

– Не залагай срещу милиардер. Не казах ли точно това? - изрече Бийзли с усмивката на крупие.

– По молба на президента - продължи О’Кийф - предлагам тази комисия да бъде закрита, в сила от този момент. Нейният мандат за специални дейности ще бъде проверен от Съвета за национална сигурност, но правомощията и ще бъдат отнети, докато проверката не приключи. Някакви предложения?

Отговори Савин:

– Предлагам да разпуснем Комисията за специални дейности и да прехвърлим на други, действащи комисии всякакви нейни дейности.

– Чух ли друго предложение? - попита О’Кийф.

– Няма - отвърна Блек Джек.

– Всички ли са съгласни? - попита отново съветникът по сигурността.

– Да - отвърнаха Бийзли, Савин и О’Кийф в един глас.

– Предложението е прието и комисията се разпуска.

– Къде е господин Уебър? - попита съветникът по сигурността.

– Отвън - отвърна Савин. - Чака в офиса на заместник- директора.

– Извикай го - нареди Тимъти.

Уебър влезе в залата, изглеждаше така, като че ли не беше спал цяла седмица.

– Имаш нужда от отпуска, братко - каза Бийзли.

– Седни - покани го О’Кийф.

Греъм седна на празния стол до съветника по сигурността.

– Президентът ме помоли да те уведомя, че е решил да не приеме заповедта на ДНР Хофман за уволнението ти. Тази сутрин в Белия дом получихме писмо от Ариел Вайс, в което се упоменава, че доказателствата срещу теб, представени от директора на националното разузнаване, са били изфабрикувани.

Уебър затвори очи само за момент, след което ги отвори отново.

– Какво означава това? - попита той.

– Че ти си директорът на ЦРУ - О’Кийф протегна ръка. - Оставаш господар на призрачния хотел.

*

* *

Греъм Уебър не искаше да остава в офиса до края на деня. Всъщност не искаше да бъде никъде. Мислеше да се обади на Ариел Вайс в офиса на главната съветничка, където все още се намираше заедно с адвокатите, за да я попита защо го беше направила, да и се извини или да и благодари. Не знаеше кое от двете да стори, а и се съмняваше дали тя щеше да му вдигне, поне докато не минеше известно време. След като премисли събитията в апартамента си същата вечер, осъзна, че тя му беше подсказала по заобиколен начин, че злият гамбит на Хофман няма да се получи, защото тя не беше съгласна с него. „Няма да стане“, беше казала тя. Вайс може и да водеше троен живот, но имаше една-единствена благородна цел.

_*

* *

Джеймс Морис излъчи видеозапис от Каракас. Намираше се в компанията на Рамона Кайл, основателката на „Прекалено много тайни“, групата за граждански свободи, която се беше прекръстила на „Отворен свят“. Извън кадър бяха членове на международния екип за спешна помощ, който беше сформиран, за да помогне за защитата на Морис и подкрепата към него в медиите. В тази група, скрити от репортерите, бяха красив мъж с лек източноевропейски акцент, който се наричаше Роджър, и колосан американски либерал, облечен в стар сив вълнен костюм и вратовръзка на райета, на име Артър Пийбоди. По- късно Пийбоди даде няколко интервюта за отбрани репортери в дълбока потайност, в които разкри, че е бивш служител на ЦРУ, както и нова информация за конспиративните дейности на агенцията, за да се поддържа така нареченият постимпериали- стичен режим от 1945.

Морис говореше разгорещено. Вършеше работата, за която беше мечтал, а и беше харизматичен говорител, макар и не особено убедителен. Призна, че е отговорен за атаката над Банката за международни разплащания, точно както твърдяха вестниците. В интерес на истината беше горд от стореното, от това, че под прикритието на кибератаката беше прехвърлил пари от сметките на богатите държави към нуждаещите се.

- Не се извинявам за действията си. Не съм убил никого. Не съм измъчвал никого. Не съм подслушвал телефоните на хората, нито съм откраднал тайните им. Твърдят, че съм нарушил правата на Съединените щати, но не съм нарушил никой от законите на човечеството. Напуснах престъпното Централно разузнавателно управление заради съвестта си. Разкрих тайните му, за да даря свобода на хората. Взех от богатите и дадох на бедните. Гордея се от това, което направих.

Много вестници, включително и тези в Съединените щати, описаха в заглавията си Джеймс Морис като „Кибер Робин Худ“. Един германски сайт публикува за кратко статия след пресконференция, на която се обяви, че швейцарски хакер на име Рудолф Биел е бил убит, за да се запази тайната за самоличността на Морис, но тази информация бързо изчезна и повече не се появи на друго място.

*

* *

Месец след като беше възстановен на поста директор на ЦРУ Греъм Уебър отиде в Белия дом, за да се види с президента. Каза на главнокомандващия, че след сериозно обмисляне е взел решение да си подаде оставката. На ЦРУ било дадено ново начало, каза той, точно както президентът искал, когато назначил Уебър. Сега обаче агенцията се нуждаела от професионалист.

Греъм каза, че иска да посочи кандидат като свой наследник. Беше споменал името му на Тимъти О’Кийф, съветника по национална сигурност, който се съгласи, че идеята е добра. Той помоли президента да назначи доктор Ариел Вайс, която можеше да стане първата жена - директор на Централното разузнавателно управление. Това щяло да бъде знак, каза Уебър, че агенцията наистина е разкъсала оковите на миналото и гледа напред към бъдещето.

Президентът не каза веднага „да“, но О’Кийф вече беше споделил на Греъм, че идеята му допаднала. Щеше да е добър политически ход, а и допълнителната полза била, че това щяло да е правилното решение.

*

* *

Онова, което остана за Греъм Уебър, беше празно пространство, което чакаше да бъде запълнено, както и удовлетворението, че беше помогнал да изчисти имението от призраците в тази необходима институция на Централното разузнавателно управление, така че то да се превърне в част от американската структура, а не овехтяла реликва, ушита на стана на друга държава.

Навярно страната щеше да обикне или поне да изпитва уважение към една разузнавателна служба, която беше нейно собствено творение, а не нечие друго. Уебър искаше да измисли най-добрия начин, по който можеше да помогне като обикновен гражданин това да се случи. Но това можеше да почака. Точно сега искаше да се разходи около реката, да я наблюдава как тече, оградена от калните си брегове, и да остави ума си да се успокои и утихне като зимното небе.