Директорът

38. Базел, Швейцария

Нападението в Базел започна горе-долу по същото време, в което автомобилът на Уебър изгасна на Мемориъл Бридж. Беше невидимо, като леден повей в хладния ноемврийски въздух в Швейцария. Водачът на екипа беше Ед Джуно, който най-добре познаваше целта. Той командваше малката група, която Джеймс Морис беше вербувал, плюс двама пара- военни офицери, които бяха назначени в тайната база на Мо- рис в Денвър преди няколко месеца. Заповедите им гласяха, че се присъединяват към поделение, което е под командването на офиса на директора на националното разузнаване, упълномощено от Съвета за национална сигурност. Това означаваше, че макар да включваше военни офицери, операцията е тайна, чие- то съществуване беше държавна тайна и щеше да бъде отречено, ако някога бъдеше разкрито. Или иначе казано, от законна гледна точка никога не се беше случвала.

Джуно разположи командния си пункт в апартамент в хотел „Метропол“, една пресечка западно от главния офис на Банката за международни разплащания на „Ноенщрасе“. Хотелът беше обикновен и съвременен. Мъжът разполагаше с нова самоличност, след като останалите му бяха разкрити. Вече не приличаше на гангстер, а на бизнесмен. С една хубава подстрижка и елегантен костюм дори един татуиран анархист можеше да прилича на вицепрезидент на голяма компания. Нощта, в която пристигна, Джуно направи петстотин коремни преси. След това гледа „Аз, проклетникът 2“ на хотелското видео.

Другите четирима от екипа на Джуно влязоха в Базел и се разположиха в различни хотели в града. Донесоха собствените си компютри и друго оборудване. Едуард си беше взел стая с балкон, на който постави антена, която можеше да прихваща защитен интернет сигнал направо от сателит.

Екипът включваше пенсиониран уорънт офицер от специалните части на име Майк Рубин, който беше изучавал банковите операционни системи по време на операция с отряд на съвместното командване за специални операции, които разследваха терористично финансиране. Той беше единият от двамата специалисти, които бяха изпратени от Денвър по заповед на Морис. Той беше мъж като Джуно: бивш военен, който искаше да направи малко пари като паравоенен контрактор, където нито се задаваха въпроси, нито се търсеха отговори.

Първата задача на Рубин беше да разбере как банката архивираше търговските си записи и файлове. Отне му само час, за да открие, че за архивите отговаряше Бриджит Сондерман, заместник финансовият директор, която беше разположена в административните офиси, намиращи се в кръгла каменна сграда нагоре по улицата от подобната на зикурат¹³⁰ сграда на централата. Архивираната информация се трансферираше до втора мрежа от сървъри за архивиране, а след това криптирана за постоянно съхранение в „облачните“ сървъри на БМР, локализирани на сървърна ферма в Цюрих.

- Немарливи са - каза Рубин. Той обясни на Джуно, че информацията се архивира само веднъж на тридесет минути, а не постоянно, и че има многобройни точки за достъп и вмешателство до набора от данни.

*

* *

На обед базелско време Джуно даде сигнал за действие на своя екип. Първата им задача беше да поемат контрола над функциите, които обслужваха баланса на БМР. Активите на банката бяха деноминирани в „специални права на тираж“ или СПТ¹³¹, кошница от валути на водещите във финансово отношение страни. В момента, в който Джуно даде заповедта за действие, балансът на БМР разполагаше с 213,5 милиарда СПТ, включително и 35,9 милиарда в злато и златни заеми; 53,5 милиарда в съкровищни бонове; 46,2 милиарда в ценни книжа, закупени по силата на споразумения за търговия, и 77,9 милиарда в неамерикански и други ценни книжа. Това място беше предназначено да бъде финансовото гнездо на света.

Веднага след обяда финансовата система пропадна и спря да следи и да обновява всички сметки. Точно в същия момент, също по заповед на Джуно, търговската система на БМР, която обслужваше глобалните трансфери между централните банки и други международни сметки, също пропадна. Екипът на Джуно наблюдаваше френетичните опити в БМР и в техния IT отдел да възстановят тези функции.

Геният на Морис беше очевиден в саботирането на опитите да се възстановят системите, както и в самата атака. Усилията да се рестартира системата не се увенчаха с успех поради противоречивите показания на часовниците и други логически функции на главната система. Това също беше благодарение на зловредния софтуер, който Морис беше написал специално за екипа на Джуно и беше използван в началото на атаката: основните логически правила и параметри бяха изменени от него така, че системите най-отгоре не можеха да функционират.

Морис беше приложил и други трикове: системният софтуер, който трябваше да генерира произволни числа, за да осъществява криптирането и генерирането на пароли, започна да генерира автоматично корелирани числа; часовниците, които се използваха в операциите, вече не бяха в синхрон. Някои от тях бяха променени, но първоначално нямаше как да се разбере кои точно. Системните компоненти, които разполагаха с различни времеви подписи, не можеха да комуникират помежду си. Друга логическа бомба повреди системните операционни правила за математическите операции, така че в крайна сметка 1 плюс 1 невинаги правеше 2.

Усилията да се справят с тази криза бяха още по-усложнени от факта, че системният администратор Ърнст Люин, неговата заместничка Бриджит Сондерман и няколко десетки други висши членове на отдела по информационни технологии нямаха достъп до акаунтите си и не можеха да влязат в системата. Консултантите по сигурността, които бяха пръснати в Цюрих, Лондон и Пало Алто, също бяха изолирани.

В скъпоценните първи минути, в които системите на БМР бяха ударени, екипът на Джуно направи поредица от промени в основните финансови и търговски сметки. Количеството злато, което беше под формата на резерв, намаля с близо три милиона СПТ, а размерът на заемите, отпуснати на централните банки, се увеличи с два милиарда. Всички други балансови сметки бяха леко изменени. Салдата на БМР бяха намалени и сумите бяха автоматично преведени по сметки на страните от Третия свят, които бяха част от БМР системата. Софтуерът изтри всякаква следа, че тези трансфери са били осъществявани. Всичко това приличаше на магически трик. Парите изчезваха от единия джоб и се появяваха в другия.

Търговската система беше засегната по сходен начин. С промяната на логическите правила вътре в системата не беше възможно да се осъществяват чисти сделки. Информацията, която трябваше да се изпрати до бек офиса за решение, беше връщана на страните, което създаде объркване в централните банки по целия свят. По времето на това объркване беше осъществено ново преразпределение на богатствата. Сумите бяха малки на фона на глобалната търговия, но достатъчно големи за някои от страните в Африка, Азия и Латинска Америка.

Централните банки, които изведнъж осъзнаха, че нещо се случва със сметките им, се опитаха отчаяно да се свържат с БМР чрез електронни съобщения, а после и по телефона. VOIP телефонната система също беше неактивна, тя разчиташе на цифрова маршрутизация, която можеше да бъде повредена от онзи, който държеше „руут“ правомощията на системните администратори. Терминалите на Блумбърг продължиха да работят през първите няколко минути и беше възможно да се изпращат информация и съобщения до БМР, но те също съвсем скоро спряха да функционират.

Екипът на Джуно нападна архивните съоръжения на БМР в информационния център едновременно с основната атака. Тези архиви представляваха в основите си огромни бази данни, организирани според компютърните правила, които не бяха много различни от правилата за колоните и редовете, които се използваха в нормалните таблици на „Ексел“. Когато правилата бяха променени, целостта на архивните информационни таблици се разпадна. Резервната информация вече не беше последователна, нито пък съвпадаше с данните първо ниво в самата система.

Джуно изпрати последната бомба, приготвена от Морис и прикрепена към „.exe“ файл, който можеше да бъде вкаран през една от задните вратички. В него се съдържаше специален код, който автоматично трансферираше определен процент от сумите от транзакциите на Банк ъф Ингланд в сметките на централните банки на бившите и колонии в Африка. В кода беше добавен и низ ¹³² от символи, който щеше да бъде открит лесно по-късно и да идентифицира този зловреден софтуер като „империалистическа такса“.

- Чист кош - каза Майк Рубин на Ед Джуно, когато приключиха. Това беше жаргон в АНС, девиз на групата по мрежови и информационни технологии, както и баскетболен сленг. И в двата случая означаваше едно и също нещо: чисто влизане и чисто излизане.

*

* *

Отзвукът във финансовите пазари се усети около десет минути след атаката. Започна с брокерите, които осъществяваха сделки или суапове с търговското бюро на БМР. Десетина от тях бяха в средата на получаване на нареждания за купуване или продаване на ценни книжа, когато чат румът на екрана стана черен, системата за съобщения се срина и адресите на БМР търговците изчезнаха. Посредниците се опитваха няколко минути да установят контакт със своите БМР клиенти и когато това не се случи, започнаха да заливат глобалната мрежа с все по-изнервени запитвания за онова, което се случваше в Банката за международни разплащания.

Брокерите изпратиха съобщения първо на най-големите си клиенти: най-богатите централни банки, най-големите хедж фондове и частни капиталови фондове. Никой не знаеше какво се случва, но несигурността в една водеща финансова институция беше сигнал за „продаване“, независимо каква беше причината. До 12:15 базелско време Блумбърг и Ройтерс издадоха бюлетини, в които се съобщаваше, че компютърната система на Банката за международни разплащания се е сринала. Продаването започна след около пет минути след първоначалния срив по обед, но след като историите на Блумбърг и Ройтерс се разпространиха, те задействаха световна вълна от страх и цялостни продажби на всички борси и пазари, които бяха отворени.

До 12:20 германският индикс DAX спадна с 6 процента, а френският CAC 40 с 9 процента. Британският FTSE падна само с 4 процента, но натискът за продаване нарастваше. На пазарите в Азия, които работеха извън работно време и продаваха деривати¹³³, се забеляза спад в цените на фючърсите¹³⁴ за индекса Nikkei в Япония и индекса „Хан Сен“ в Хонконг; тези фючърси падаха по-бързо дори и от европейските. Имаше няколко часа, преди американските пазари да отвореха, но бъдещата търговия на акциите на НФБ¹³⁵ и НАСДАК също бяха много негативни. Единствените пазари, които не изглеждаха засегнати, бяха тези на бедните икономики на страните от Третия свят. Там поради причини, които пазарните аналитици не можеха да си обяснят, имаше натиск за купуване, а не за продаване.

В 12:40, след две телефонни обаждания до объркания мениджмънт на БМР в Базел, Европейската централна банка се присъедини към Банк ъф Ингланд в искането да бъде прекратена търговията на всички европейски борси, докато проблемите в БМР не бъдат отстранени. Очакваше се прекратяването да е за кратко, докато резервните архиви на банката не бъдеха използвани за възстановяването на нормалната и дейност.

Федералният резерв в изявление, направено в 12:40 базелско време, съобщи, че макар американските пазари да не са пряко засегнати, държавата е готова да удължи ликвидността на европейските централни банки в неограничени граници, до- като проблемите на БМР не бъдат решени.

Регулатори и централни банки все още разполагаха с около три часа преди истинския срив, който настъпи в 9:30 с отварянето на Нюйоркската фондова борса и НАСДАК.

В 6:30 президентът получи обаждане от финансовия министър Антъни Глас. Той докладва за сериозна компютърна атака над Банката за международни разплащания с неустановен произход. Обясни, че председателят на Федералния резерв е готов да направи изявление с цел да стабилизира пазарите и че е в преговори с управителите на Банк ъф Ингланд и Европейската централна банка за последващите действия. Преди отварянето на НФБ в 9:30 трябваше да се измисли някакъв съвместен спасителен план.

- Направи каквото е необходимо - каза президентът на министъра на финансите. Той остави на Глас да реши какво да бъде това изявление. Тимъти О’Кийф, съветникът по национална сигурност, се обади на Глас пет минути по-късно и му каза, че президентът желае план, в който Америка да е водеща сила.

*

* *

БМР, централната банка на централните банки, остана затворена за повече от час. Когато компютърната система най- накрая беше възстановена, логичните бомби и зловредният софтуер, които се разхождаха из нея, я накараха да се срине още веднъж, както и през остатъка от деня и на следващия ден. Всичките и финансови, търговски и клирингови функции бяха нестабилни. Най-добрите компютърни експерти бяха качени на самолети до следобеда, които водеха до Цюрих и до Базел, където да помагат с отстраняването на неизправностите.

Разследване щеше да има по-късно. Належащата задача беше да се задържи отливът на най-големите финансови пазари, които бързо се оттегляха, след като Европейската централна банка и Банк ъф Ингланд обявиха своето прекъсване на търговските дейности. Прекъсването просто ускори натиска за продаване и на други пазари, които не бяха включени във временното преустановяване. Тези пазари получиха такъв интензивен поток от поръчки, че нямаха възможност да ги обработят както трябва. В 13:15 дубайският финансов пазар и НАСДАК Дубай прекратиха търговията.

Телевизията и вестниците започнаха да се събират пред централата на БМР в 12:30, сателитните им ванове бяха навсякъде около главната сграда на „Ноенщрасе“ и пред административните им офиси, където беше разположен IT персоналът на Ешенплац. Вратите бяха заключени и нито един говорител на БМР не беше готов да излезе със заявление, докато естеството и произходът на компютърния срив бяха неизвестни. Липсата на официален коментар предизвика слухове и спекулации от страна на репортерите, които говореха с техните източници в търговските банки в Цюрих и Лондон и предаваха слуховете на зрителите и читателите си.

Блумбърг се опита да внесе дисциплина, като разграничи фактите от спекулациите, но до момента нямаше никакви стабилни факти, които да бъдат обявени. Медиите послужиха за повишаване на пазарното сътресение, тъй като не предлагаха вариант или срок за излизане от кризата.

*

* *

Финансовите кризи винаги се отразяваха най-вече на Вашингтон. Ако центърът издържеше, тогава периферията започваше да се успокоява и нещата заработваха постарому - а американското господство се подсилваше. В интерес на истината, ако някой се безпокоеше за чезнещата мощ на Съединените щати и искаше да подсили скрибуцащия ред от 1945 година насам с доза хормони, този някой щеше да приветства възможността да яхне кризата, предизвикана от ексцентричен екип от хакери, чиито самоличности първоначално не бяха известни на света.

Процесът по възстановяване започна, докато кризата беше все още бъркоч от объркани сигнали и сриващи се системи. В 13:15 базелско време и 7:15 вашингтонско председателят на Федералния резерв Майкъл Вандър се срещна в оперативната зала на Белия дом с финансовия министър Глас. Чрез телекон- ферентна връзка на срещата присъстваха управителите на Европейската централна банка и Банк ъф Ингланд.

Конференцията тъкмо беше започнала, когато в помещението влезе огромна фигура, която държеше чаша чай и наръсена с пудра захар поничка. За разлика от сърдитите лица в залата изражението на мъжа беше спокойно, почти весело. Въпреки ранния час той беше облечен в елегантен сив вълнен костюм в три части. Тананикаше си мелодия от мюзикъла „Суини Тод“, историята за злия бръснар, който печал плътта на своите жертви и ги правел на месни пайове.

Добре облеченият джентълмен, който си тананикаше тази неуместна мелодия, беше директорът на националното разузнаване Сирил Хофман.

– В какъв опасен свят живеем - прошепна той на съветника по национална сигурност Тимъти О’Кийф, който също пристигна току-що. Хофман се усмихваше.

– Къде е директор Уебър? - попита Глас, министърът на финансите. - Можем да се възползваме от финансовия му гений тази сутрин в добавка към шпионските истории.

– Уебър е под закрила. Получихме доклад, че автомобилът му е бил нападнат. Службата за сигурност се е погрижила за него. Ще го държим в безопасност.

– Така е най-добре - съгласи се О’Кийф и кимна на министъра на финансите да започне.

– Пред нас има две възможности - поде Глас. - Първата е спасителен план, воден от Съединените американски щати и подкрепен от всичките шейсет централни банки, които са членки на БМР. В групата ще участват Китай, Русия, Индия, Турция, Бразилия, Саудитска Арабия и така нататък надолу по списъка до Босна и Херцеговина. Предимствата са очевидни. Този списък съдържа всяка финансова сила на планетата.

– Какви... са... недостатъците? - попита Майкъл Вандър, председателят на Федералния резерв. Мъжът имаше дразнещия навик да прави пауза между почти всяка дума, все едно се опитваше през това време да измисли какво да каже.

– Може да отнеме прекалено много време. Вече е почти осем часът. Нюйоркските пазари отварят след деветдесет минути. Освен ако не подготвим нещо, ще се наложи да последваме примера на Европа и да затворим пазарите.

Хофман прочисти гърлото си. Наведе се над масата и жилетката му се опря в махагоновата повърхност. Носеше игла за вратовръзка със скъпоценен камък във формата на петел.

– Може ли да кажа нещо, господин министър? Офлайн, моля.

Звукът на видеомониторите беше изключен временно. Британските и европейските гости изведнъж изгубиха връзката с американската страна.

– Важен недостатък с План А е проблемът с отговорността - предупреди групата Хофман.

– Не те разбрах - каза Глас.

– Казано просто, въпросът е: Кой е отговорен? На този етап не знаем, но разполагам с предварителен доклад от адмирал Шумър от АНС, че зловредният софтуер, използван в атаката срещу БМР, съдържа китайски подпис.

– Това е обезпокоително - отвърна Глас. Той се обърна към О’Кийф, който му кимна в знак на съгласие.

– Доста - съгласи се Хофман. - И още нещо, господин министър. Някои от страните в този списък с партньори на БМР ще ни създадат проблеми със сигурността.

Сирил подаде на министъра списък с топ шестдесет на страните, които имаха взаимоотношения с Банката за международни разплащания, на които беше оградил Китай, Индия и Франция. Глас предаде листа на О’Кийф и след това на председателя на Федералния резерв.

– Къде е Русия? - попита Глас. - Те не трябва ли също да са в списъка с лошите момчета?

– Не мисля - отвърна Хофман. - Създават ни ядове, но не смятам, че представляват някаква киберопасност за финансовите пазари.

Глас сви рамене.

– Ти си експертът по разузнаването - каза той.

– Ако говорим само от гледна точка на разузнаването - започна Хофман, - бих се радвал, ако Съединените щати действат сами. Можем да получим подкрепа от добри приятели като Великобритания, Германия, предполагам дори и от Русия. По този начин няма да носим багаж, няма да правим пазарлъци, няма да ни пляскат зад врата. Но очевидно решението е ваше, господа.

– Какъв е План Б? - намеси се председателят на Федералния резерв. Той погледна към часовника на стената, а след това и към своя, за да намекне за липсата на време. - План А ми се струва... хм... в ликвидация, а и пазарите са много... много... променливи.

Всички погледнаха към Глас. Министърът на финансите отпи глътка от кафето си, изкашля се нервно и обяви политиката, която смяташе, че президентът е искал от самото начало.

– План Б сме ние, американско спасение. Съгласни ли сме на това? Ще предложим временна американска помощ и съвети, подкрепени от някаква комисия, в която ще бъдат включени Великобритания, Германия, Русия, който кажете.

Глас погледна към председателя на резерва и към О’Кийф - и двамата кимнаха. Хофман беше събрал дланите си, като че ли се готвеше за молитва. Той също кимна.

– Можете да се обадите на руското посолство - каза той. - Кажете им, че ги искаме на борда в този случай.

Всички кимнаха или свиха рамене. Просто желаеха да свършат с това. Един от помощниците на министъра изхвърча от помещението, за да се обади на руското икономическо аташе, което, както Хофман много добре знаеше, беше представител на СВР.

– Включете отново телеконферентните монитори - нареди Глас. Екраните оживяха с картина от Лондон и Франкфурт.

– Искаме да предложим американски спасителен план, подкрепен от финансова коалиция на близките страни. - Глас погледна часовника си. - Предлагаме да го задействаме след час, в девет часа вашингтонско време. Федералният резерв и хазната ще гарантират ликвидност и също така ще свикаме надзорна структура за контрол на банката. Ще доведем и някои партньори: предлагам Великобритания, Германия и Русия като за начало.

– Какво означава „контрол“ в легално отношение? - попита министърът на финансите на екрана. Преди да заеме този правителствен пост, работеше като адвокат.

– Контрол означава, че ние ще я управляваме, докато не я върнем в ръцете на борда на БМР. Банката ще се наложи да има попечител за известно време. Контрольорите ще са отговорни за одитиране на книгите, за установяване на надеждността на компютърните системи, съблюдаване на разследването за случилото се.

Министърът на екрана кимна.

– При тези обстоятелства мисля, че това е най-доброто, което можем да направим. Изготвили ли сте документите?

– Повечето от тях - отвърна Глас. - Съветът за национална сигурност работи от шест сутринта, за да ги подготви.

Американският министър се обърна към франкфуртския монитор.

– Какво мисли Европа? - попита той.

– Европейската централна банка не разполага с правото да заема страна, независима от Европейския съюз - отвърна извинително представителят на ЕЦБ. - Но се радваме, че Германия ще бъде включена в контролиращата структура.

– В такъв случай мисля, че имаме сделка - каза британският министър, взе чашата си с чай и я вдигна пред видеокамерата.

Управителката на Банк ъф Ингланд, реномирана икономическа историчка от Оксфорд, която не беше казала почти нищо по време на обсъждането на законите и политиката, сега се обади. Усмивката и приличаше на римска циркова маска. Тя беше известна освен с това, че е първата жена, управител на банката, и като биографка на Джон Мейнард Кейнс.

– Колко иронично, че точно Америка спасява БМР. Извървяхме целия път - каза тя.

– Какво имате предвид? - попита германският министър, чието недоумяващо лице се виждаше на друг монитор.

– Хенри Моргентау¹³⁶, министърът на финансите в кабинета на Франк Делано Рузвелт, е искал да убие Банката за международни разплащания по времето на Бретън Удс. Смятал я е за някаква нацистка клирингова къща и всъщност не е бил изцяло в грешка. Наложило се е Кейнс да го спре. Знаехте ли това?

– Не - отвърна Глас.

В същото време председателят на Федералния резерв, никога непобеждаван в двубой по икономическа история, каза:

– Да.

– Да, в интерес на истината лорд Кейнс спасява положението - продължи жената. - Първо БМР е била разпусната, а после отново активирана с помощта на британско-американското сътрудничество. Сега се връщаме там, откъдето сме тръгнали. Отново е 1945 година.

– Заедно с руснаците за късмет - намеси се Хофман, който говореше тихо и коментарът му не беше прихванат от аудио- видео апаратурата.

Отново се чу едва доловимо тананикане. То идваше от директора на националното разузнаване. Докато останалите разговаряха, той си събра нещата и се измъкна от оперативната зала. Остави другите да работят над подробностите на плана. Според него всичко, което се случваше, беше възстановяване на естествения ред на нещата. Заинтересованите страни, Америка и Великобритания, бяха успели дори да увият въже около понякога палавата Русия. Мъжът излезе през вратата и се насочи към автомобила си. Никой не забеляза, че си е тръгнал.

Хофман проведе телефонно обаждане на път към „Либърти Кросинг“. Обади се на заместник-директорката на Центъра за информационни операции и и напомни, че му е дала обещание.