Ези-тура

13 Какъв здравеняк

Виктория четеше бележките си в леглото — вече беше започнала да ги подчертава с различни маркери, според значението. Беше по пижама — подарък от Стив, „Виктория Сикрет“, защото, както се бе изразил: „Какво друго, по дяволите, мога да ти подаря?“

Телефонът иззвъня и тя се надигна в леглото.

— Съжалявам, че се обаждам толкова късно — каза Ласитър, когато тя отговори.

— Не съм заспала, така че не се тревожи.

Той й разказа за посещението на Мануел Домингес и я попита дали ще се види със Стив сутринта. И да го попита дали името Бени му говори нещо. Може Надя или Горев да са го споменали. Ако не, може би има представа кой е този Бени?

Тя искаше да го попита нещо, но й беше трудно и се поколеба за миг, преди да го изрече:

— Вярваш на Стив, нали, Джейк? Че не е убил Горев?

— Да.

— Чудесно. Защото Стив винаги смята клиентите си за виновни. Казва, че това пестяло време.

Ласитър се засмя.

— Харесва ми. Може да го открадна.

— Както казах, вие двамата си приличате повече, отколкото искате да признаете.

— Не-е-е. Той има повече късмет от мен.

— Какво имаш предвид?

Последва пауза. Само електрическото шумолене на линията.

— Ами… Стив има теб.

Виктория замръзна за миг и не отговори. Тогава Ласитър добави:

— На своя страна имам предвид.

Обаче тя не мислеше, че той каза това. Не беше направил комплимент за работата й, а за женствеността й. Както лежеше в леглото, по пижама, беше сигурна. След това се бе изплашил и даде на заден. Може би така й даде куража да зададе своя въпрос.

— Джейк, а какво мислиш за останалото, което каза Стив?

— Какво имаш предвид?

— Вярваш ли, че не е имал нещо с Надя?

— Пак ли? За бога, Виктория, казах ти вече. Бариос няма мотив и може да измисли само толкова. Не съм сигурен дали и сам го вярва.

— Ами ако беше ти?

— Какво ако бях?

— Една красива жена влиза в офиса ти и иска да говориш с гангстер, за когото твърди, че държи нейна собственост. Не познаваш територията. Не си я проверил. Нито пък него. Ще скочиш ли ей така в колата, за да отидеш?

— Колко красива каза че била?

Виктория въздъхна недоволно.

— Говоря сериозно, Джейк. Какви бяха точните ти думи? „Влизаш в бърлогата на руската мечка в пълно неведение“? Ти би ли го направил?

— Една красива жена, която има проблеми, е мощен опияняващ фактор.

— Значи, на мъжете по принцип им е слаб ангелът. Това ли ми казваш?

— Всъщност точно обратното. При нас, мъжете, има нещо, което ни прави защитници. Вероятно е закодирано дълбоко в ДНК-то ни, още от времето, когато сме се люлеели по лианите. Ние сме ловци и спасители. Това даже е част от митологията ни. Спасяваме дамите от дракони… или от руската братва.

— За да ги чукате — каза тя.

— Не непременно. Не е нужно един мъж да спи с дамата или дори да го иска. Просто оседлава коня си и се спуска към опасността, защото така постъпват мъжете. За да отговоря на въпроса ти, да, вероятно бих направил същото като Соломон. Поне ако бях на неговата възраст. В днешно време вероятно бих проучил нещата, бих лапнал няколко противовъзпалителни хапчета за коленете и бих взел някой да помага.

— Не си грохнал, Джейк. Знаеш ли какво каза секретарката ми, когато й казах, че те наемам?

— Не.

— Видяла те е във фитнеса. И каза: „Ау, Ласитър! Que bueno esta!“ В груб превод: „Какъв здравеняк!“

— Бивш здравеняк по-скоро. Обаче след толкова години помпане на железата това е навик, от който не мога да се откажа просто така. И с всяка година вдигам все по-малко. Не защото така искам, а заради процеса на стареене и някои сухожилия, които не съм и подозирал, че имам.

Нещо в гласа му я обезпокои. При първия им разговор говореше за загубени дела, сега за стареене. Да не би да беше прехвърлил билото?

— Джейк, искам да те попитам още нещо и се надявам да не се обидиш.

— Давай.

— Там, в ареста… Стив каза, че си прегорял.

— Всъщност ме нарече „глух, замаян от работа прегорял адвокат“.

Тя се усмихна на себе си. Поне паметта на Ласитър работеше отлично.

— Е, какво от това? Да не би да преминаваш през някаква лична криза? Да не би да си загубил напереността на Ласитър, легендарния Ласитър? Безпокои ли те нещо, което би трябвало да знаем?

— Не се страхувай, Виктория. След като стигнем до съда, адреналинът ще нахлуе и ще вляза през вратата на бял кон.

Виктория се надяваше това да е така. В края на краищата Джейк Ласитър, за когото говореха всички, беше това.

— Просто с възрастта мисля повече. И съм по-открит с чувствата си. Може би говоря прекалено много.

— Не! Това е добре. Ще ми се и Стив да го правеше.

— Казвам го за много неща, но… дай му време.

С това тя каза „лека нощ“ и затвори.

Прекара следващите двадесет минути в опити да заспи. Умът й обаче беше твърде активен. Мислеше за Стив, заключен в онази килия. Бяха изминали такъв дълъг път заедно, откакто се срещнаха за първи път в съдебната зала, като опоненти. Тя бе неопитен прокурор и беше допуснала Стив да я подмами в онова глупаво дело за говорещата птица. Е, формално погледнато ставаше дума за незаконен внос на диво животно. В защита на контрабандиста Стив опита да призове да даде показания бяло какаду на име Г-н Рафълс. Като прецедент цитира „Случая с лъжесвидетелстващия папагал“ — роман с Пери Мейсън, в който става дума за птица, станала свидетел на убийство.

Разбира се, съдията отказа на Стив подобно нещо. След това обаче Соломон ловко я подлъга да накарат птицата да говори. Съдията обяви делото за провалено и наказа и двамата за неуважение към съда, заради кавгата им.

„Когато погледнах графика си тази сутрин — каза съдията, — пишеше Щатът срещу Педроса, а не Соломон срещу Лорд“.

За да влоши още повече ситуацията, Г-н Рафълс изцапа с курешки сакото й — „Армани“ — и щатският прокурор, Рей Пинчър, я уволни. Този същият сега щеше да обвинява Стив.

След това със Стив прекараха два часа в съседни килии зад съдебната зала. Тя беше бясна. Той флиртуваше. И какво каза той… нещо направо вбесяващо… А, да.

„Съкилийници днес, близки приятели утре“.

Откъде беше знаел?

Когато започна да задрямва, мислите й изненадващо се насочиха към Ласитър. Добър човек. Сложен човек. И още нещо. Que bueno esta!