Ези-тура

57 Недобронамерен свидетел

Кабинетът на съдия Дакуърт беше тъмен и хладен. От едната страна на бюрото й имаше американско знаме, а от другата — американско армейско знаме до макет на оръдие от времето на Революцията с лозунг: „Това ще защитим“. Иначе беше типичен кабинет на съдия, заедно с миризмата на стара напукана кожена тапицерия и рафтове с юридически книги, станали ненужни заради интернет.

Събрахме се около бюрото на съдията. Пинчър и един от помощниците му. Виктория, Соломон и аз. Плюс съдебната стенографка, готова да запише всичко на малката си машинка.

— Така — започна съдията. — Какво, в името на Юлисис Грант, става тук?

— Имам право да дискредитирам свидетелката си на базата на предишните й показания — каза Пинчър.

— Това, че господин Пинчър не харесва показанията й, не значи, че госпожица Делова е недобронамерено настроена към щата — отвърнах аз. — Тя няма вина, че прокурорът е прехвърлил цялата тежест по доказване на тезата си на нея. Не може да изсипе куп подвеждащи въпроси на свидетелката си и след това да атакува показанията й.

— Въпросите ми ще докажат враждебното й отношение! — тросна се той.

— Искам да видя транскрипция на предварителните показания на госпожица Делова — каза съдия Дакуърт. — Ще дам предварително решение на база предишна непоследователност.

— Не съм взел нейни показания при предявяването на обвинителните материали — казах.

— Сериозно?

— Аз съм един много мързелив адвокат.

— Или е това, господин Ласитър — каза съдията и в очите й се появи игриво пламъче, — или сте предпочели обвинението да не научи предварително какво смятате да питате свидетелката по време на делото.

— И този момент го има — признах.

Съдия Дакуърт се обърна към Пинчър.

— Представете ми показанията под клетва, които госпожица Делова е дала във вашата служба.

Пинчър си прочисти гърлото. Прозвуча малко като кашляне на давещ се човек.

— Не сме взели писмени показания.

— Запис тогава?

— Нямаме и запис.

— Защо, по дяволите, нямате? — попита съдията.

Понеже Пинчър се поколеба, отговорих вместо него:

— Защото щатът щеше да е задължен да ми предаде тези материали при предявяването.

Беше истина. Като боксьор в клинч, който удря с глава. Рей обичаше елемента на изненадата. Е, и аз го обичам.

— Това беше стратегическо решение — отговори Пинчър в своя защита.

— И каква полза имате от него сега? — попита съдията.

— Независимо от всичко трябва да ми бъде позволено да снема доверието си от госпожица Делова заради показанията, които даде в кабинета ми. Те са в пълно противоречие с показанията й днес тук.

— И тогава? Вие сте адвокат на обвинението и водите дело. Не можете да давате показания срещу собствения си свидетел. Или срещу който и да било друг свидетел, за да сме точни. Просто не разполагате с документи, въз основа на които да я дискредитирате, и няма да позволя да я третирате като недобронамерен свидетел само защото отговорите й са ви изненадали, след като сте й гласували доверието да я призовете тук.

— Ваша чест, подозирам промиване на мозък — каза Пинчър.

Да, наистина каза „промиване на мозък“.

— Което означава? — попита съдията.

— Трябва да ми бъде позволено да разпитам господин Ласитър и госпожица Лорд за контактите им с моята свидетелка. Повлияли ли са й по някакъв начин?

— Мога да се закълна — казах, — че през живота си не съм разговарял с госпожица Делова. Всъщност не я бях виждал, преди да влезе в съда днес.

— Наистина ли, господин Ласитър? — попита съдията.

— Казах ви, че съм мързелив.

— Ваша чест — обади се Виктория, — аз бях с госпожица Делова в деня, когато беше арестувана в Пенсилвания, но след това не съм разговаряла с нея.

— За което благодаря, госпожице Лорд — каза съдията. — Господин Пинчър, отхвърлям устното ви искане да третирате свидетелката си като недобронамерена. Можете да й задавате всякакви въпроси при прекия разпит, но нямате право да я подвеждате или да я дискредитирате по друг начин.

— За протокола, отбележете несъгласието ми.

— Излишно е, но нека бъде отбелязано.

— Е, имате ли още въпроси към свидетелката?

— След като нямам възможност да я дискредитирам, не, нямам. Госпожица Делова стана свидетел на защитата и предпочитам да не чувам пак, че господин Соломон е невинен.

— Господин Ласитър, имате ли въпроси към свидетелката?

— Ваша чест, баба ми не е отгледала деца идиоти.

— Приемам, че означава „не“. В такъв случай ще освободя госпожица Делова и обвинението може да призове следващия си свидетел.

Пинчър разтри челото си с две ръце и каза:

— Настояваме за почивка от седемдесет и два часа, за да…

— За да какво, господин Пинчър?

— За да преформулираме аргументите си поради липса на свидетел.

— Това не е почивка. Това е прекъсване. Искането се отхвърля. Ще гледаме делото до присъда… освен ако не искате да кажете нещо на съда или на адвоката на защитата.

— Да, ваша чест. — Пинчър помисли за момент, после се обърна към мен. — Ще приемете ли признание за утежнено нападение, Джейк? Присъдата ще е времето на задържането досега. Без заседание.

— Преди час бих приел, Рей. Сега е неприемливо.

Пинчър си пое дъх. Толкова дълбоко, че ако пушеше джойнт, вече щеше да е по средата на пътя до луната. Усмихна се неохотно.

— Не знам как го направи, Джейк.

— По дяволите, и аз не знам.

Той се обърна към съдията.

— Ваша чест, обвинението не може да продължи и поради това оттегля всички обвинения.

— Тъй като делото е започнало, прекратяваме без право на повторни обвинения по това престъпление — каза съдията.

— Разбира се. Делото е прекратено. — Пинчър погледна съдебната стенографка, за да се увери, че още пише.

Знаех какво да очаквам. Първата чернова на официалното му съобщение за пресата. Говореше натъртено.

— След съответното разглеждане щатът определи, че Надя Делова е убила Николай Горев при самозащита. Горев е бил гангстер от руската мафия. Бил е въоръжен и е заплашил госпожица Делова и господин Соломон, който е изтъкнат адвокат от Маями. По закона, касаещ правото да остане където е, госпожица Делова е имала всички основания да изстреля куршума, който е сложил край на живота на Горев. Всъщност трябва да я поздравим за храбростта и точния изстрел.

Пинчър се обърна към мен, сякаш търсеше одобрение. Показах му вдигнат палец, което нямаше да се отрази в протокола.

— Ами извинение? — попита Соломон. — Искам в протокола да се запише извинение към мен.

— Мълчи, Соломон — отрязах го. — Току-що го получи. „Изтъкнат адвокат от Маями“.

— Трябва да се върна в залата, за да благодаря на заседателите, преди да ги изпратя у дома — каза съдията. — Някой има ли да каже още нещо?

Виктория обви с ръце врата на Соломон и го целуна.

— Обичам те — каза. — И това влиза в протокола.