Ези-тура

9 Остани където си, Соломон

С Виктория излязохме от мрачния зандан и тръгнахме към колите си. Дъждът беше спрял, но сега над Евърглейдс, от запад, се бяха събрали буреносни облаци и се движеха към нас. Двойно небе. На изток, над океана, ясносиньо с няколко пухкави облачета. На запад оловносиво, с проблясващи мълнии, което се носеше към нас все едно идваха извънземни в научнофантастичен филм.

— Знаеш ли къде е иронията тук? — попитах.

— Не — отговори Виктория.

— Приятелят ти щеше да има повече шансове, ако беше казал на ченгетата, че той е застрелял Горев.

— Хм.

Не ме слушаше. Мислех, че знам защо.

— Виж, Виктория, ако играехме бейзбол, щяхме да сме във висшата лига.

— Тоест? Какво означава това?

— Ако щатът хвърля топката, а ти чакаш да я удариш с батата, трябва да си готова да паднеш в прахта. Ще се целят в главата ти.

— Имаш предвид детектив Бариос.

— И той е най-добронамереният от тези, с които ще си имаме работа. Бариос знаеше, че ще ти кажа за така наречената теория на обвинението. Темата на тезата им. Страстта на Соломон към момичето от бара. Обаче това е помия. Възможно е дори да не го споменат в съда. В момента опитват да забият клин между теб и Соломон.

— Ясно — каза тя и присви устни.

— Кажи го с повече увереност. Нужна си ми силна. Също и на Соломон.

— Ясно!

— И се подготви за още помия. Сега очаквам Бариос да пусне при Соломон някоя отрепка, която ще му говори, че ни е видял с теб да се натискаме в някое кафене.

— Да се натискаме? Ти си от старата школа, личи си.

— Е, не пиша в туитър, нямам блог, не поръчвам пица с рукола отгоре. Можеш да ме наречеш старомоден. Казвам само, че очаквам обвинението да играе грубо.

— Като пуска слухове за теб и мен?

— Като начало.

Тя се усмихна.

— Стив ще се смее от сърце.

Изгледах я криво.

— Много благодаря.

Стигнахме паркинга. Небето беше станало още по-тъмно, вятърът се усилваше. По асфалта се носеха книжни пликове от близкото заведение за бързо хранене.

— Говоря сериозно, Джейк. На колко си? Петдесет?

— Четиридесет и осем. Не си слагам зъбите в чаша и все още шофирам по тъмно.

— Аз съм на трийсет и три.

— Е, и? Ходя с по-млади от мен от години.

— С мажоретки на Делфините ли?

— Бивши мажоретки.

— И моделки от Саут Бийч. Репутацията ти е изпълнена с неподходящи жени.

— Освен тези, които са нарушили гаранцията си, не знам други, които да са неподходящи.

— Да, чувала съм, че си от серийните прелъстители.

— Само през пропиляната ми младост. Излизах с кофти хора.

— Футболисти?

— Ченгета и пожарникари.

— А сега?

— Сега помагам на възрастните дами да пресекат улицата… Понякога и на по-млади, ако са високи.

Стигнахме до колата на Виктория и първите капки започнаха да падат. Такъв беше сезонът: слънце, облаци, дъжд, слънце, облаци, още дъжд.

Виктория отвори вратата и се мушна зад кормилото. Аз останах вън, на дъжда.

— Какво имаше предвид преди малко? Че Стив щял да има повече шансове, ако е казал, че той е застрелял Горев.

Реших да се покажа.

— Секция 776.032 от Статута на Флорида.

— Законът „Остани където си“.

— Именно. Флорида защитава паникьорите, посегнали към оръжието. Пълен имунитет. Ако съдията повярва на обвиняемия, делото няма да стигне до съдебната зала.

— Обаче обвиняемият трябва да докаже убедително, че е вярвал, че е било необходимо да стреля, за да предотврати смърт или сериозно нараняване. За това ще е нужен липсващият пистолет. Пистолетът на Горев.

— Така изглежда. Обаче спомняш ли си „Щатът срещу Мобли“?

— Сто и четиридесет килограмов тип убива двама души, защото единият от тях ударил приятеля му.

— Двама невъоръжени мъже. Единият си пуснал юмрука. Това е.

— Случаят се преразглежда.

— Вече не. Върховният съд на Флорида отказа преразглеждане тази седмица. Решението на Трети областен съд отпада.

— Изненадваш ме, Ласитър. Правиш се на каубой, който влиза с ритник през вратата на бара. Обаче четеш решенията на апелативния съд като млад адвокат, който напира да стане съдружник във фирмата.

— Много отдавна научих, че е най-добре да те подценяват.

— Делото Мобли… — Виктория мислеше по въпроса. Адвокатите го правят това — четат прецеденти. Разсъждават известно време. Опитват да приложат фактите от други ситуации към своите дела с надеждата правните принципи да им помогнат за защитата им.

Мобли изненада много хора, дори повече от решението по делото за стрелбата на Джордж Цимерман срещу Трейвън Мартин. Ето какво се бе случило: мъж на име Чико влиза в кавга с двама заядливи младежи в ресторант. Приятел на Чико е сто и четиридесет килограмовият Мобли, който вижда кавгата и започва да се тревожи. Отива до колата си и вади 45-калибров глок. Когато Чико излиза от ресторанта, един от младежите го удря с юмрук по окото, силно. Вторият приближава Мобли и бърка под ризата си. Бам! Всъщност пет пъти бам. Мобли изстрелва пет куршума и убива двамата невъоръжени младежи. Точно така. Под ризата на втория няма оръжие.

Съдията прави изслушване за гарантиране на имунитет и решава, че страхът на едрия тип е неоснователен, така че постановява да има дело. Съдебните заседатели ще имат възможност да решат дали да не се съгласят със съдията и да определят стрелбата като допустима според закона „Остани където си“. И сега става интересно. Апелативният съд в Маями спира решението на съдията от областния съд. Определя, че страхът на Мобли е бил основателен. Застрелял е двамата законно.

Получи имунитет. Обвиненията отпаднаха. Случаят изобщо не беше изслушан от съдебни заседатели.

— Значи, казваш, че не е нужно да намерим пистолета на Горев, ако е заплашвал Стив по друг начин — каза Виктория. — Ако му е размахал юмрук или е метнал по него телбод например.

— Ей, това е Флорида. Хвърли по мен плажна топка, а аз ще те надупча с пистолета си и ще се прибера у дома навреме за вечерните новини.

— Всичко това е хипотетично. — Виктория се намръщи. — Стив не е изстрелял фаталния куршум. Ако някой има имунитет по този закон, това е Надя.

— Което означава…

— Ако можем да намерим Надя и да я убедим да се появи, всичко ще си застане на мястото…

— Ако е взела от сейфа само каквото е нейно — казах. — И ако свидетелства, че Горев е имал пистолет, което Соломон ще потвърди.

— И ако признае, че е стреляла от страх за живота си, ще получи имунитет и всички си отиват у дома.

Беше прекалено голяма надежда — все едно Маями „Долфинс“ да спечели суперкупата, вместо всяка година да приключват с последните. Адвокатите обаче, като спортистите, се радват на трудните мачове.

Пожелахме си до скоро. Виктория измъкна колата от мястото й на заден, а аз останах още малко, загледан в нея през предното стъкло, зад чистачките, които се размахваха наляво-надясно. Сработвахме се добре, мислехме по един и същи начин. Тръгнах към колата си окрилен. Щеше да е сложно дело, но клиентът ми се кълнеше, че е невинен, и може би наистина беше.

Качих се на елдорадото, завъртях ключа в стартера и почувствах как старият 8-цилиндров двигател оживява. Останах на място и се замислих за последния час. Интроспекциите никога не са ми били силна страна, но изведнъж си дадох сметка за нещо. Това усещане за лекота? Това приятно леко жужене? Разбира се, отчасти беше заради делото. В действителност обаче най-много ми харесваше да съм с Виктория. И една друга мисъл, като сърбеж, в задната част на мозъка, плашеща като хрущенето на счупена кост.

„Защо Виктория Лорд не е моя партньорка… в професията и в живота?“