Ези-тура

52 Просто убийство

Докато заседателите бяха в тоалетната, Рей Пинчър приближи наперено масата на защитата, привидно за да поговорим.

Никога не би го направил, ако заседателите бяха в залата. Фамилиарниченето между опонентите създава впечатление, че това е игра между приятели.

Всъщност друженето с противниковата страна ми допада. Мисля си за Леброн Джеймс и Кевин Дюрант, които бъбрят преди мача, а после, когато звънне звънецът, се ръгат взаимно в коремите.

Пинчър намести задника си на масата, докато пишех с големи печатни букви в бележника си:

Пинчър, разбира се, се възползваше от потайната си способност да чете наопаки. Не беше дошъл, за да ме пита дали мангото в задния ми двор е дало много плод. Искаше да види кои папки съм извадил от чантата си за встъплението.

— Как е Кип в училище? — попита, като че ли наистина го интересуваше.

— Играе малко футбол. — Не престанах да пиша. ДВОЙНИЯТ СПУСЪК НЕ Е ДОСТАТЪЧЕН ДА ПРЕДОТВРАТИ ЧОВЕШКА ГРЕШКА. СЛУЧАЙНИЯТ ИЗСТРЕЛ НЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ.

— Надявам се да е по-бърз от вуйчо си. — Пинчър обичаше да ме жегва.

— Аз само се надявам да е по-умен.

С това Пинчър ме тупна закачливо по рамото и прошепна:

— Знаех си, че онзи ден само изпускаше парата.

— Моля?

— Като твърдеше, че е стреляла Надя. Това е мъртва теза, не се подигравам. Случайният изстрел е единствената ти защита и го знаеш.

Показа ми перлената си усмивка на политик и се върна на масата си.

Да, знаех, че ще дойде да надзърне, така че му предложих малко дезинформация. Нещо като финт във футбола.

— Господин Пинчър, готови ли сте да започваме? — попита съдия Дакуърт.

— Да, ваша чест.

— Господин Ласитър?

— Напълно, ваша чест.

Съдията се обърна към заседателите.

— Сега страните ще представят встъпителните си слова. Думите им не са доказателства и не бива да ги разглеждате като доказателства. По време на процеса страните ще ви кажат какви доказателства смятат, че ще бъдат представени. — Погледна към масата на обвинението и подкани: — Господин Пинчър, слушаме ви.

Рей отиде наперено до преградата на заседателите. Ходеше почти на пръсти, може би още от дните си в бокса, така че стъпките му не бяха тежки.

За да не нахлува в личното пространство на заседателите, спря на около метър от преградата.

— Добър ден, дами и господа.

В продължение на две минути им благодари задето са изоставили вълнуващия си живот и са шофирали през кошмарния трафик чак до съдебната палата, за да изпълнят своя граждански дълг. После премина към същността.

— Това е обикновено убийство. Жестоко и зловещо престъпление, при което е покосен невъоръжен човек. Според закона то е много специално.

Добро гъделичкане. Че кой не умира да чуе защо е толкова специално?

— Не е моя работа да разяснявам закона, а по-скоро да представя доказателствата, да ви запозная с фактите. В края на процеса съдия Дакуърт ще ви инструктира как да приложите закона спрямо тези факти. Тя ще дефинира пред вас специалната квалификация съпътстващо убийство, което по същество е убийство, извършено по време на извършването на друго престъпление. В нашия случай доказателствата ще покажат, че господин Соломон, обвиняемият, е участвал в ограбване на жертвата, Николай Горев. И по време на този грабеж господин Соломон убива господин Горев. Няма значение дали обвиняемият е възнамерявал да убие жертвата. Няма значение дали пистолетът е произвел изстрел случайно. Тъй като обвиняемият е участвал в грабеж, той е виновен в съпътстващо убийство, независимо от обстоятелствата, при които е произведен изстрелът.

Соломон ме ръгаше тайно в ребрата. Разбира се, че можех да възразя. След като беше обещал пред заседателите, че ще обсъжда доказателствата, а не закона, Пинчър правеше точно обратното. Строго погледнато, встъпителната му реч не беше коректна. Аз обаче възразявам само когато противникът ми пуска кръв. Формалните възражения не ме интересуват и дразнят заседателите.

Те се питат: от какво ли се страхува адвокатът на защитата?

Освен това исках да проверя дали Пинчър ще се осмели да направи още една крачка в тази посока.

— Ето още нещо, свързано със съпътстващото убийство — каза той. — Макар че доказателствата ясно сочат, че обвиняемият е натиснал спусъка, той ще бъде виновен в съпътстващо убийство дори и ако е стрелял съизвършителят му, а не той.

Така. Съвършено вярно твърдение според закона. Обаче Пинчър трябваше да внимава при подобно развитие. Ако е дал имунитет на стрелеца, за да осъди по-малко виновния извършител, рискуваше да разгневи заседателите дотолкова, че да не спазят закона. Като бивш футболен защитник, възнамерявах да атакувам точно в тази пукнатина в линията на атаката.

— Само двама души могат да ви кажат какво се е случило в офиса на Николай Горев през онзи юлски ден. Единият е обвиняемият — каза Пинчър и посочи Соломон с обвиняващ показалец, — а другият е жена на име Надя Делова, съучастник на обвиняемия. Да, защитата ще вдигне сериозна шумотевица във връзка с факта, че госпожица Делова е получила имунитет в замяна срещу показанията й. Но — така работи системата. Не всеки свидетел на обвинението е склонен да прави благотворителни жестове като майка Тереза. Нашата грижа е единствено свидетелите ни да кажат истината. И вие ще имате възможност да прецените за себе си, когато госпожица Делова дава показания, дали обвиняемият е част от планирания грабеж, завършил с убийство. Ще прецените дали можете да вярвате на госпожица Делова, когато заяви пред вас под клетва, че господин Соломон е натиснал спусъка и е умъртвил жертвата. И ще прецените дали може да се вярва на господин Соломон, когато чуете запис от показанията, които е дал доброволно на местопрестъплението. Предполагам, че този запис ще ви се стори фарсово фантастичен плод на богато въображение, лишен от всякаква достоверност.

— Възразявам! — извиках и скочих на крака.

— Питах се още колко време ще пестите барута, господин Ласитър — обади се съдия Дакуърт. — Моля изложете основанията за възражението си.

— Прекалено много прилагателни. Или може би наречия. Непрекъснато ги бъркам.

— Предполагам, казвате, че господин Пинчър не прави встъпление, а сякаш заключителна пледоария — подсказа съдията.

— Именно.

— Приема се. И така, господин Пинчър, ограничете забележките си до това, което вярвате, че ще покажат доказателствата. Запазете красноречието си за пресконференциите.

Пинчър се поклони.

— Благодаря, ваша чест.

Така се прави. Този, който загуби възражението, благодари на съдията за нашляпването.

Известно време Пинчър се придържаше към доказателствата и изложи основните пунктове в обвинението си:

Соломон е знаел, че Надя Делова носи оръжие, и не е поискал от нея да го остави.

По време на спора с Николай Горев Соломон грабва пистолета от Надя и стреля, при което убива Горев.

Отпечатъците на Соломон са открити по оръжието, а по дясната му ръка е имало следи от изстрела.

Пинчър каза на заседателите, че съдията ще ги инструктира по въпроса за по-малкото възможно престъпление, непредумишлено убийство. То би влязло действие, ако решат, че Соломон не е участвал в заговор за грабеж, от което би следвала вина в съпътстващо убийство. По този начин Пинчър намекваше, че е много малко вероятно Соломон да не е участвал в грабежа.

— Вероятно ще чуете от защитата, че всичко това е една голяма грешка. Инцидент. Неволно произвеждане на изстрел с огнестрелно оръжие. Че господин Соломон няма опит в боравенето с оръжия и че пистолетът, глок, има много лек спусък. Че обвиняемият не е имал намерение да произведе изстрел, да не говорим да отнеме живота на Николай Горев. — Пинчър се прокашля гърлено, пренебрежително. — Ще чуете обаче показанията на нашия експерт по огнестрелни оръжия относно двойния спусък на този пистолет, който заменя традиционния предпазител. Ще чуете и втори експерт, който тества оръжието на убийството и установи, че е изправно. Трети експерт ще ви каже, че няма такова нещо като случаен изстрел. Този пистолет произвежда изстрел само ако спусъкът се дръпне право назад, заради системата за безопасност на двойния спусък. Тук наистина може да настъпи някакво объркване. Да, понякога човек може да произведе изстрел, без да е имал намерение, но за да стане това, трябва да натисне спусъка. Ще повторя. Трябва да натисне спусъка! И ако това стане, когато пистолетът е бил насочен към някого, дори и да не си имал намерение да го простреляш, вече говорим за непредумишлено убийство. Не можеш да конструираш безопасен пистолет за идиот, ако преди това не си създал по-разсъдъчен идиот.

— Възразявам! — извиках напевно. — Струва ми се, обвинението току-що нарече клиента ми „идиот“.

— Само реторична хипербола — отвърна Пинчър.

— Опитайте да не се влюбвате в реториката си — отряза го съдията и подръпна бялата якичка около шията си. — Успокойте тона, господин Пинчър, и приключвайте.

— С удоволствие — отвърна Пинчър, все едно бе получил покана за чай.

През следващите няколко минути изключих — умът ми се зарея между това, което възнамерявах да кажа, когато се изправя, и чуденето кога ли листата във Върмонт ще добият онези златни и червени оттенъци.