Ези-тура

30 На брега

„Няма да се страхувам.

Няма да се страхувам“.

„Ако го повтарям достатъчно — мислеше си Виктория, — ще се получи“.

Ласитър й бе казал да не ходи там, но тя искаше да узнае истината и това беше единственият начин да се добере до нея.

Беше оставила колата на свободно място на Оушън Драйв и Шеста улица. Дори и в три и половина през нощта улиците бяха пълни с хора. Туристи, местни гуляйджии, обикновените групи младежи — момчета и момичета, — които приличаха на модели и спасители, които се забавляват. От кафенетата и баровете по западната страна на улицата все още се носеше музика. Виктория мина през портата на оградата от морски камък, която отделяше тротоара от пясъка, и тръгна към водата.

Пред нея беше тъмният океан, шумът на вълните напомняше мек шепот в нощта. Зад нея бяха светлините на Оушън Драйв. Тя сви наляво и тръгна на север, към Десета улица. Мина покрай детска площадка, чиито пързалки и катерушки хвърляха причудливи сенки върху пясъка.

Събра смелост и тръгна по-близо до водата, все по-навътре във всепоглъщащата тъмнина.

Щеше й се да грееше фамозната луна на Маями — матови лъчи по леките вълни. Обаче нощта беше безлунна, тъмна и ветрецът едва се усещаше.

Замисли се за двамата мъже, чийто живот се бе преплел с нейния.

„Стив и Джейк. И двамата ме разочаровахте“.

Винаги си бе давала сметка, че Стив гледа на правосъдната система като на машина, чиито гайки може да навива почти до скъсване. Сега бе установила, че и Джейк е същият — той смяташе системата за тежка боксова круша. Блъскай, докато от шевовете не потече пясък.

„Ами аз?“

„Глупавата аз, която вярва в надписа зад гърба на съдията: „Тези, който работят тук, търсят само истината“.

Е, тази вечер щеше да накара Елена да я отведе до истината. С други думи, да я отведе при Надя. Телефонен разговор с Надя би бил добро начало. После, с малко късмет, среща лице в лице. След като Стив не искаше да говори, нямаше кой друг да й каже какво се е случило в заключения кабинет на Горев.

Мислите й се върнаха към предната вечер.

Боже мой!

Коя беше онази жена, грабнала бутилка уиски и опитала да съблазни Джейк? Срамът беше почти осезаем.

„Благодарна съм, че Джейк постъпи както трябва“.

Обаче, странна мисъл.

„Ако не бях със Стив, щях ли да отида при Джейк.“

Опита да не отговаря, но умът й не слушаше. Имаше я разликата във възрастта, но вече й се струваше, че това е без значение.

„Да, щях да отида при него. А сега е по-добре Да прогоня тази мисъл от главата си“.

Наближи Десета улица. Отпред видя силует.

Жена, слава богу. Стоеше до самата вода. Боса. Вълничките се плискаха в краката й. Дълга руса коса, прилепнали джинси, бюстие. Елена Туркина, без приканващата към секс униформа.

— Елена!

Жената се обърна и махна с ръка, после се огледа, сякаш за да се увери, че никой не приближава. Виктория тръгна към нея и мина покрай тъмния пост на спасителите: през деня обла дървена барака с парапет, боядисан в розово и жълто, през нощта — тъмен цилиндър, издигащ се на брега.

Свали чехлите си и стъпалата й затънаха в мокрия пясък.

— Радвам се, че дойде — каза Елена.

— Аз също. Говори ли с Надя?

— Ужасно се страхува. Не знае какво да прави. Успокоих я обаче, че може да ти има доверие.

— От какво се страхува?

— Работела е за правителството срещу Николай. Алекс би я убил заради това, а после и още веднъж, заради случилото се с брат му.

— Точно затова й трябва моята помощ. Адвокат, който да принуди властите да я защитят.

— Иска да види Бени. Той винаги я е предпазвал.

— Това може и да не е добра идея. Вероятно той си мисли, че Надя е донасяла и за него.

— Обаче не е. Каза ми, че не им е казала нищо за Бени.

— Той най-вероятно няма да повярва.

— Това много ме обърква. Ще те свържа с Надя по телефона.

В далечината Виктория чу двигател. Първо си помисли, че е лодка. След това обаче видя светлини по-нататък по плажа, в южна посока. АТВ с двойно предаване — каквито използва полицията. Приближаваше се. Няма закон, забраняващ да си на плажа през нощта, но полицаите се озъртат за наркодилъри и непълнолетни, които пият алкохол. Виктория примижа и опита да различи фигурата в АТВ-то, което набра скорост и се насочи право към тях.