Ези-тура

35 Жени и любов

Виктория мина пеша няколко пресечки на изток по Линкълн Роуд, пресече Колинс Авеню и излезе на променадата край океана. Намери тиха ниша с пейка и извади телефона на Елена. Даваше си сметка колко трудни ще са следващите няколко минути.

Смесица от тъмни емоции. Скръб, вина, тъга. Но и едно много силно чувство. Любовта й към Стив. Това я бе отвело на нощния плаж, това я караше да действа сега. Надеждата да го пуснат от затвора беше толкова малка… Надя държеше ключа към тази надежда, но след като собственият й живот беше застрашен, как би могла да я убеди да помогне?

— Елена? — каза Надя, щом отговори на обаждането.

Виктория пое дъх, но не каза нищо.

— Елена?

Виктория опита. Беше го репетирала, но думите не идваха.

— Елена, ти ли си?

— Надя. Госпожице Делова, аз съм Виктория Лорд. Аз.

— Знам коя си. Къде е Елена?

Началото на страха.

— Ужасно съжалявам. Снощи… на брега… един мъж, преоблечен като полицай…

Чу как Надя опитва да овладее дишането си, поел неудържимо ридаене.

— Надя…

Когато хълцането престана, Надя попита:

— Ти беше ли там?

— Да. Разговаряхме. За теб. Как да ти помогнем.

— Полицай, казваш…

— Мним полицай.

— В Рига братята Гореви наемаха полицаи, за да им вършат мръсната работа. Когато вече не можеха да намират истински, започнаха да обличат маймуните си в униформи. Излизаше им по-евтино.

— Значи, мислиш, че Алекс Горев стои зад убийството?

— Че кой друг?

Виктория пое дъх, преди да отговори. Две момичета по бански минаха с велосипеди под наем по алеята, заливаха се с невинния смях на петнадесетгодишните. След тях остана аромат на кокос.

— Не можем да изключим и Бени Бижутера — каза Виктория.

— Не. Бени винаги е бил добър с мен.

— Все пак. Ти знаеш за бизнеса му и в момента той е обект на федерално разследване.

— Мислиш, че Бени би ми направил нещо лошо? Това е откачено.

— Наел е частен детектив, за да те открие.

— За да ми помогне. За да се увери, че съм в безопасност.

— Надя, моля те, изслушай ме. Бени знае, че федералните те търсят. Нужна си им, за да го обвинят.

— Не знам нищо. Не знам дори цялото му име.

Виктория не й вярваше, но какво би могла да каже?

Беше я предупредила.

— И защо изобщо ти пука? — попита Надя.

— Не искам да пострадаш. Може би ще успея да ти помогна дори за проблемите с властите.

— Или си толкова добричка, защото искаш да ти помогна да измъкнеш твоя любим от кашата?

Надя, изглежда, беше от хората, които смятат, че животът е низ от даване и вземане на принципа „танто за танто“. Може би беше права. Може би алтруизмът е философски идеал, красива идея, която няма връзка с реалния живот.

— Елена ти е казала за Стив и мен?

— Тя те харесваше. Съжалявам за него. Не исках да стане така. Знам какво искаш и не мога да го направя. Няма как да му помогна.

— Може ли да поговорим за онзи ден? Ще ми кажеш ли какво се случи?

— Знам какво е казал на полицията. Не е истина. Съжалявам.

Думите прозвучаха жестоко. Но бяха ли истина?

— Елена ми каза, че и ти имаш приятел — продължи Виктория. — Бих искала да си с него, а не да бягаш от горилите на Горев и от властите.

— В момента съм с моя човек и съм в рая.

Къде? О, как й се искаше да зададе този въпрос, но се боеше да не прибърза, да не подплаши Надя.

— Разкажи ми за него. Елена спомена, че първо ти бил клиент.

— Смешно, нали? Момиче от бара си пада по клиент. Беше дошъл на някакъв конгрес, преди около три месеца. Нещо за хранителни продукти. Хванах го в „Кливландър“. Профука пет хилядарки и триста в клуба. Стъписа се, когато дойде сметката, обаче не възрази. Прекарах нощта при него, в хотела му. Тежко нарушение на правилата на Горев. През следващите два дни стоях настрана от клуба. Отидох само за да анулирам сметката му на терминала за кредитните карти. Иначе бях плътно с него. Сега съм в дома му. Иска да се ожени за мен.

В гласа на Надя прозвуча гордост. И защо не? Един мъж я искаше, защото смяташе, че е нещо повече от тяло за продан. Тонът на Надя омекна. Сега бяха две жени, които си говорят за любов. Виктория реши, че е време да бръкне по-дълбоко.

— Можем да се видим, да поговорим очи в очи.

Надя въздъхна, после попита:

— Защо не ми кажеш направо какво искаш да знаеш?

— Николай Горев имаше ли оръжие?

— Той има много оръжия. Обаче онзи ден? В ръката му? Не.

Виктория имаше чувството, че са я ударили с юмрук в корема. Беше толкова сигурна, че Стив не е излъгал поне за оръжието на Горев. За заплахата. Обаче, ако Горев не е бил въоръжен, този, който е стрелял, не е действал при самоотбрана. Стрелецът — или Стив, или Надя — не можеше да получи имунитет по никакъв закон. Без да е заплашен от смърт или сериозно телесно увреждане — ключов момент в законите, засягащи самозащитата, — един от двамата просто беше натиснал спусъка и беше извършил убийство.

Виктория стана и се заразхожда в кръг на променадата.

— Щом Горев не е имал пистолет, защо беше убит? Какво се случи?

— Сигурна ли си, че искаш да знаеш?

— Да! Истината. Някой е застрелял Горев с глок, деветмилиметров. Трябва да знам кой! Трябва да знам защо!

— Глокът беше мой. Занесох го в чантата ми.

Виктория спря да диша. Това беше казал и Стив.

Можеше ли все още да има някаква надежда?

— Ти ли застреля Горев?

— Твоят човек е казал на полицията, че съм аз.

— Истина ли е?

— Вече говорих достатъчно.

— Надя, моля те!

— Твоят човек невинаги говори истината. Само това мога да кажа.

Виктория почувства как Надя се изплъзва.

— Нека се видим. Ще поговорим. Не е нужно някой друг да знае.

— Далече съм от Маями.

— Все едно.

— Твърде опасно е, съжалявам. Ще ми се да можех да помогна на твоя човек, но не мога. Съжалявам. Сега ще се моля за душата на Елена. Не ми се обаждай повече.

Линията прекъсна и надеждите на Виктория се изпариха под блясъка на обедното слънце.