Ези-тура

40 Правилата на курвата

Виктория беше обезпокоена. Нещо у Бени Коен я караше да настръхва. Фалшивата поза на джентълмен. Философията му за любовта и лоялността. Личната му история с Надя.

— Минават ли ти тези приказки за влюбени гълъбчета? — попита тя Ласитър по пътя към кантората му.

— На теб очевидно не ти минават.

— Не приемам за чиста монета сладките приказки на един стар похотливец, който дава диаманти на момичетата от бара срещу секс, а после твърди, че се е влюбил.

— Значи си предубедена по отношение на старите похотливци?

— Освен това този тип е контрабандист на диаманти.

— Това ми се струва по-скоро причина да му вярвам, но можеш да го наречеш мъжка реакция.

Виктория се загледа през предното стъкло. Небето отново беше станало оловносиво и стоманеносинкаво, но нямаше нова буря. Все още.

Без предупреждение или въведение Ласитър попита:

— Защо всички мислят, че сме двойка?

Виктория продължи да гледа право напред.

— Не мислят. Мислят, че ти мислиш, че сме двойка.

— Не чувам точно това.

— Беше част от театъра на Бени. За да отвлече вниманието ни. Той е хитра стара лисица.

— Не знам, Виктория. Може да е доловил нещо между нас.

„Не пак“, помисли си тя.

— Трябва ли пак да обявявам код „жълто“?

— Не ти пускам пасове. Само питам. Може да ми е от полза в бъдещите връзки.

— Това е друго. — Виктория реши, че той говори сериозно и заслужава сериозен отговор. — Ако искаш съвет за връзките си, мога да ти помогна. Първо, можеш да опиташ да излизаш с подходяща необвързана жена.

— Искаш да кажеш никакви укриващи се престъпнички?

— Говоря сериозно, Джейк.

— Като става дума за излизане, днешните момчета и момичета май само играят компютърни игри и си правят татуировки.

— Не и мъжете на твоята възраст.

— Ау! Посланието е прието.

— Радвам се. Някои мъже си мислят, че ковеш пирони, а ти замахваш да ги удариш с чук.

— А относно жълтия код, последния път когато говорихме, беше вдигнала зеления флаг.

— По дяволите, Джейк! — Не можеше да повярва, че го споменава. Досега и двамата избягваха да говорят за онази срамна вечер. — Ти постъпи като истински джентълмен и го оцених.

— Като истински мъж искаш да кажеш.

— Сега, когато обаче повдигаш въпроса за това…

— Под „това“ разбираш безсрамната си постъпка.

— Губиш всякакви точки като джентълмен и мъж.

Това го накара да млъкне за известно време. Свих по надлеза на 1-95 към „Макартър“. При по-рядък трафик на естакадата щяха да са в кантората на Ласитър след петнадесет минути.

— Да се върнем на въпроса за достоверността Бени — каза Ласитър.

Виктория беше благодарна, че пак ще говорят за делото.

— Да предположим, че Бени наистина е влюбен в Надя — продължи той. — Възможно ли е да й предложи толкова много пари и да й пожелае щастие с истинската й любов?

— Ти си мъж. Какво мислиш?

— All you need is love. Това може да е така за теб и Соломон. Може би дори за мен. Обаче Бени не е като нас. Говореше пълни фантасмагории. Престъпниците от кариерата, като него и братята Гореви, са социопати. По дефиниция те не възприемат човешките емоции на взаимността в отношенията.

Виктория не отговори и той я погледна крадешком. Беше забила поглед във външното огледало за обратно виждане.

— Какво има? — попита я.

— Един сив рейндж роувър се движи след нас от доста време.

— Мануел Домингес. Бени Коен още не е приключил с нас.

На стълбите към кантората на Ласитър на втория етаж Виктория си даде сметка, че е гладна. Може би защото вдъхваше аромат на пикантно пикадильо с чесън, захар и стафиди, който се носеше от кубинския ресторант на първия етаж.

Седнаха един срещу друг на старата дъбова маса в малката конферентна стая. Ласитър заговори:

— Да систематизираме. Какво знаем и какво не.

— В офиса на Горев имало конфликт. Надя настоява да получи паспорта и парите си, но в думите й се прокрадват термини като „федерално престъпление“ и така нататък, които карат Горев да заподозре нещо. Заплашва я и споменава дупка, дълбока шестстотин метра, която знаем, че е диамантената мина „Мирни“ в Сибир. Също така споменава и бижутер, за когото знаем, че е Бени Коен и е шеф на Горев. Горев обвинява Надя, че е казала на властите за Аерофлот 100 който предполагаме, че е полетът, с който е пристигнала в Ню Йорк.

Забеляза, че Ласитър кима одобрително. Заедно работеха добре.

След това пое той:

— Соломон казва на ченгетата, пристигнали на местопрестъплението, че Горев е извадил пистолет и им е наредил да се съблекат, за да види дали не носят микрофони. Докато Горев наблюдава Соломон, Надя измъква глока на Бени от чантата си и изстрелва куршума, убил Горев. След това опразва сейфа, необяснимо защо взима пистолета на Горев и излиза през задната врата, като заключва Соломон вътре. А… освен това подхвърля оръжието, с което е извършено убийството, на Соломон, който изпада в паника и пуска още два куршума към вратата, когато биячите на Горев опитват да влязат. Когато идват ченгетата, оръжието на убийството е у него. — Ласитър повдигна вежди. — Това, ако мога да се изразя така, е една от най-лайняните истории, които някога ми е казвал клиент.

— После Стив настоя да престанем да търсим Надя — каза Виктория. — Не можах да разбера защо, но ти разбра.

— Защото не гледам Соломон през премрежения поглед на любовта.

— Ти се досети, че Стив е излъгал полицията. Надя не е стреляла по Горев. Направил го е Стив. По онова време все още се надявахме да е било самозащита защото вярвахме, че Горев е имал пистолет. После по телефона Надя ми каза, че руснакът не е имал оръжие. Тоест всякаква възможност за позоваване на самозащита и правото да останеш където си отпада.

— И това ни води къде, Вик?

— Добре. Ти смяташ, че безумната версия, която Стив е дал на ченгетата, ни връзва ръцете.

— Ако промени нещо сега, при кръстосаните разпити ще ни разкъсат на парчета заради разликата между предишните и новите му показния.

Някъде вън се чу полицейска сирена. Ароматът на мариновани меса и пикантни наденички отдолу се засили.

— Мисля, че вече е време Стив да ни каже цялата истина — отбеляза Виктория. — Дори и да противоречи на показанията му и дори от нея да ме заболи.

— И коя версия ще представим после, на делото? Както казах в ареста, нямам много правила. Обаче няма да използвам и показания, за които знам, че са неверни. Ако Соломон ни каже, че той е стрелял, не мога да го оставя да застане пред съда и да каже, че Надя е дръпнала спусъка.

— Джейк, като знам колко грубо пипаш всичко останало, не мога да повярвам, че си толкова придирчив за това нещо.

— Дори курвата има правила. Правя много неща, но не лижа задници.

— Отвратителен си!

— Това е хлъзгав склон, Виктория. След като веднъж използваш лъжливи показания, какво следва? Да фабрикуваш фалшиви документи? Да унищожаваш доказателства?

— Не мога да повярвам, че точно ти ме учиш на етика.

— А аз пък не мога да повярвам, че точно ти спориш с мен по този въпрос, Вик. Мога само да мисля, че е защото си твърде близо до делото. Личната ти заинтересованост замъглява иначе добрите ти преценки.

— Не възрази когато излъгах ченгетата за мобилния телефон на Елена.

— Това е в сивата зона. Другото не е.

— Границите, които очертаваш, са адски произволни.

— Но са моите граници.

Сега Виктория беше в еднаква степен гладна и обезпокоена. Толкова за добрата работа с Джейк. От друга страна, със Стив също непрекъснато се караха за стратегии и етичност. Може би всичко това щеше да доведе до някакво единодействие като онова, което имаше в съда със Стив?

— Налице е и чисто практичният проблем, че версията на Соломон е записана на касета, което я прави десет пъти по-силна — каза Ласитър. — Ако я промени сега — дори и новата версия да е вярна, каквато няма да е, — загиваме, когато Пинчър пусне записа и уличи Стив със собствените му думи.

— Значи, в света на Ласитър е етично да се спечели дело с помощта на лъжливи показания, стига клиентът да не ти е казал, че са лъжливи.

— От такива микроскопични разлики е изтъкан нашият закон. Сега да продължаваме. Още какво знаем?

— Федералните власти са готови да приемат всичко, само и само да осъдят Бени Коен за нещо. Ако Стив излъже, за да подкрепи версията за заговор за убийство, ще лежи по-малко от седем години в затвора, а мистър Етичност — това си ти — няма проблем с всичко това.

— Формално Соломон не ми е казал, че версията за платеното убийство е фалшива.

Виктория въздъхна изнервено.

— Знаем, че Бени Коен е дал на Надя оръжието, с което е извършено убийството, но понеже не вярваме на нищо, което ни казва, не знаем дали Коен наистина й е поръчал да убие Горев. Не знаем и дали наистина иска да й направи сватбен подарък, или да я убие.

— Какво друго? — каза Ласитър.

— В телефонния ми разговор с Надя тя подхвърли, това е цитат: „Знам какво е казал на полицията. Не е истина. Съжалявам“. Но така и не ми каза какво точно се е случило. Призна, че тя е внесла оръжието, но намекна, че е стрелял Стив. Доста объркващо е. Как пистолетът се е озовал от чантата й в ръката на Стив?

— Значи всичко се връща към Надя — отбеляза Ласитър. — Тя е липсващата тухла в нашия зид.

Двамата замълчаха за момент. После Виктория поклати глава.

— Знам какво си мислиш.

— Да чуем, малката.

Преди Виктория да успее да отговори, на вратата се почука. Келнерка от „Хавана Банана“.

— Лурдес! — зарадва й се Ласитър. — Обезателно благодари на Хорхе за добротата.

Келнерката се усмихна и им сервира плато лекончита — накъсано свинско печено с лук и сос мохо. И друго плато с пиле тариманго — печени пилешки гърди с манго и сос от тамаринд. За гарнитура имаше черен боб и ориз. За десерт — крем карамел и реване. А аперитивът… О, аперитивът! Четири, не две, ледени мохито с бял ром и свежи листа мента.

Ласитър даде бакшиш на Лурдес, тя слезе по стълбите и двамата отпиха от мохитото.

— Та казваше, че?… — подкани я Ласитър.

— Променил си намерението си. Сега пак искаш Надя.

— Само за да поговоря с нея. Не я карай да идва в Маями. Първо, защото е прекалено опасно, и второ, ако Пинчър я завлече в съда и тя каже каквото иска той, това ще е пиронът в ковчега на нашата защита.

— Когато говорихме, тя ме отряза да не й се обаждам повече и ми затвори.

— Нямах предвид телефонен разговор. Имаме нужда от разговор на четири очи с Надя и под „нас“ разбирам теб.

— Искаш да кажеш просто да почукам на вратата й и да кажа „здрасти“?

Започнаха да се хранят. Да споделят блюдата. „Както правехме със Стив“, помисли си Виктория. Свинското беше люто, пилето — сладко. Чудесна комбинация. Първото мохито изчезна бързо.

— Можеш ли да я откриеш. Вик?

— Не знам. При теб ли са материалите, които изискахме от клуб „Анастасия“?

— Дойдоха вчера. — Ласитър посочи купчина картонени кутии в ъгъла на малката конферентна стая. — Всички разписки за плащания с кредитни карти, възстановени суми, писма от гневни клиенти, предупреждения от Бюрото за по-добър бизнес, Департамента за икономическо зониране, Службата за намаляване на шума, сметките за вода и електричество за последната година.

— Прегледа ли ги? — попита тя.

— Не, за бога. Ти си втори стол. Твоя работа е.

Виктория се зачуди дали причината е това, или защото е жена, а работата изглеждаше толкова досадно чиновническа.

— Надя спомена, че е при приятеля си. Не ми каза къде, но намекна, че е далече от Маями. Спомена още, че бил дошъл на някакъв конгрес на производителите на хранителни продукти, преди около три месеца. Похарчил пет хиляди и триста долара за една вечер. Надя имала достъп до терминала за плащания в клуба и възстановила сумата в картата му. Ако всички документи наистина са тук, ще мога поне да открия името на този човек, ако не и друго.

— И това е нещо, като за начало.

— А ако открия Надя, как ще я накарам да разговаря с мен?

— Какво иска тя?

Виктория се замисли за момент. Въпросът бе сложен, но може би отговорът беше прост.

— Да живее в мир и хармония с мъжа, когото обича.

— Какво искаш ти?

Виктория се усмихна едва забележимо.

— Същото. Със Стив.

— Кое пречи на Надя да постигне целта си?

— Страхът. Федералните искат да й връчат призовка. Алекс Горев иска да я убие. Бени… е, не знаем какво иска Бени.

— Какво пречи ти и Соломон да сте заедно?

— Така наречената правосъдна система, както обичаш да се изразяваш.

— Значи ти и Надя имате много общо помежду си. И докато говорите, опитай да откриеш дали може да ти каже нещо, което да ни е от полза или да ни отведе до нещо, което да ни е от полза. Защото ако не открием нищо, Соломон ще приеме сделката. Ще накисне Бени Коен за поръчково убийство и сам ще понесе наказанието си. Ще го лишат от адвокатски права и дори и да лежи по-малко от седем години, от затвора ще излезе друг човек. Сякаш през цялото време е бил в кома и не се е възстановил напълно. Нито неговият живот, нито твоят, ще бъдат както преди.

Ласитър взе второто мохито и отпи голяма глътка. — И, дявол да го вземе, Виктория, ще направя всичко възможно това да не се случи. Ако съществува начин това дело да бъде спечелено, ще го използваме. Заедно. И вие двамата ще можете да живеете в мир.

Очите на Виктория се наляха със сълзи. Въпреки дрязгите им изпитваше някаква привързаност към Ласитър. Вихрушка от емоции, които не можеше да изрази, защото той щеше да ги изтълкува погрешно. Тя обичаше Стив. И в същото време изпитваше някаква надигаща се топлота към Ласитър — добър човек, корав като дъб. Ако не обичаше Стив, този човек бил…

„Не, няма да продължавам с това“.

Протегна ръка през масата и хвана ръката на Ласитър. Стисна я продължително, нежно.

Той набоде парче реване на вилицата, усмихна се и каза:

— Код „жълто“, малката.