Ези-тура

37 Да се споразумеем

На следващата сутрин седях в кабинета си и преглеждах разни документи от разследването. Докато гледах доклада за аутопсията на Николай Горев, имах чувството, че чувам отегчения равнодушен глас на патоанатома, който го е диктувал: „Проектилът е минал през фронталната зона на мозъка, перфорирал е церебралния педункул, след което е увредил оксципиталната кост“.

През цялото време обмислях посещението си при Бени Бижутера. Бенджамин Коен.

Истинският собственик на клуб „Анастасия“. Бос на братята Гореви. Обект на федерално разследване. Човек, когото не бих могъл да сплаша с обикновената си тактика. Поради което щях да взема с мен Виктория. Тя умееше да предразполага хората да говорят, печелеше доверието им с искреност и откровеност.

Виктория.

Стомахът ми още се свиваше на топка, когато си спомнях колко близо беше до изстрелите на онзи. Не бих понесъл смъртта й. След убийството на Елена чувствата ми бяха на каша. Избутах Виктория някъде назад и за пореден път си казах, че тя е само приятелката на мой клиент.

Беше ни свързало общо ужасяващо преживяване. Тази връзка беше напоена с емоции и потопена в кръв. Опасност. Емоционалната връзка преминава в чувствена. Няма начин! Приятели, да. Може би близки приятели. Дори и това, подозирах, нямаше да се нрави на Соломон.

Телефонът иззвъня. Секретарката ми, Синди — още не беше стигнала до „асистент“, ми каза, че бил щатският прокурор.

— Искаш да кажеш заместник на щатския прокурор? — отвърнах.

— Не. Обажда се единственият и неповторим Реймънд Пинчър.

Вдигнах слушалката и извиках:

— Ей! Рей! Ще накиснеш ли днес някой плебей?

Имитирах собствения му напевен проповеднически глас.

— Грешка, Джей. За кой ли отбор ще отбележиш днес гол, ей?

Биваше си го.

— Джейкстър, моят човек — продължи той. — Устата, според която адвокатът трябва да е тарикат и защитата да рита.

Не трябваше да го оставям да започне.

Фактът, че Рей Пинчър стана главен прокурор на област Маями-Дейд, предизвика тревоги. Беше се измъкнал с бой от общинско гето за бедни. Буквално. Боксираше се в средна категория в полицейската спортна лига и спечели няколко мача, със златни ръкавици. След това направи обратен завой и учи в баптистка семинария една година, но и това не се оказа съдбата му.

Понеже освен бързи юмруци имаше и бърза уста, реши да се захване с право. Последваха стипендии в Университета на Флорида и юридическа школа „Стетсън“. Стана приличен млад прокурор с омагьосващи пледоарии. Кандидатира се за щатски прокурор още преди да навърши трийсет. Девизът, с който се яви на изборите, разбира се, беше: „Изберете истински боец срещу престъпността“. Появиха се билбордове с Пинчър, с бръсната глава, голи гърди и боксови ръкавици. Спечели с лекота и след това на избори не е имал сериозна конкуренция за поста.

Бяхме в добри отношения, но не и приятели. Понякога го виждах във фитнеса. Веднъж ме покани на спаринг, с меки ръкавици и шлем на главата. Бях трийсетина килограма по-тежък от него и никога не бях губил мач с боксовата круша, а той беше ловък и насини и двете ми очи. Бързи, невидими ръце.

Освен това ме докачи с левачката в слабините, така че се сгънах на две.

— Който много му стърчи главата, го фраскат между краката.

Неговото обяснение.

— Обаждаш се да се извиниш, че си задържал клиента ми ли? — попитах сега.

— Задържа съдът. Аз само обвинявам. Също и каня. Какво ще кажеш за един обяд?

Това беше за първи път.

— Ти ли ще платиш, а, Рей?

— Не хитрей. Вдигай си задника, защото днес ти е щастлив ден.

— Така ли? Защо?

— Една приятелка от Североизточна четвърта улица иска да те обвиним в нещо, обаче ние като че ли не можем да намерим престъпление.

— Да не би името й да е Дебора Сколино.

— Джейкстър, какво толкова си й казал, че федералните й гащички така са се разтреперили?

— Само, че тезата на моята защита може да се окаже обвинение към нея за убийството на Горев.

— Да, малко е изнервена и това го обяснява. Във всеки случай, срещнах се с дамата вчера вечерта. Сигурно ще го наречеш „конспирация на суверени в сенките“, само че вечеряхме на верандата в ресторант „Балтимор“. — Засмя се. — Харесвам хората, които умеят да се изразяват, а ти, Джейк, си надминат само от мен.

— Давай по същество, Рей. Трябва да посещавам гангстери.

— „Сохо Бийч Хаус“. След час.

Затвори, а аз си сложих вратовръзка.

„Сохо Бийч Хаус“ е баровски хотел, частен клуб, публичен ресторант и спа на брега. Преди няколко месеца Леброн Джеймс и още двама играчи на „Маями Хийт“ яли там салати и гуакамоле, след което Леброн напусна отбора… Може би не му е харесал дресингът на салатата.

Пристигнах навреме и заварих Пинчър в двора на италианския ресторант към хотела. Беше седнал на маса под платаново дърво, окичено с лампички. На дървени скари наоколо висяха стъклени фенери. Три от четирите стола бяха заети. Пинчър, разбира се. Плюс помощник федерален прокурор Дебора Сколино и детектива от полицията на Маями Джордж Бариос.

— В единия ъгъл на ринга — отбелязах и се настаних на свободния стол, — градските, щатските и федералните власти. В другия — дребният стар аз. Не ми прилича на честен двубой.

Само Пинчър се засмя.

— Джейк, това, което ще ти кажем, ще ти хареса.

Поръчах си паста, пържена аншоа и кюфтета и се приготвих да слушам.

— Коя е най-голямата слабост в обвинението на щата срещу Соломон? — попита Пинчър.

— Мотивът — отговорих. — Бариос вади някаква глупава теория, че Соломон бил имал връзка с Надя Делова и тя го убедила да извърши убийството.

— Или го е подлъгала да го направи — обади се Бариос. — И в двата случая е виновен.

— Само дето не е вярно. Рускинята му е била клиент, нищо повече.

— Е, сър — каза Пинчър, — днес имаме непоклатим и съвършен мотив.

Отпих глътка бира и го погледнах.

— Събуди ме, когато стигнеш до онова, което казваш, че ще ми хареса.

Пинчър кимна на Бариос.

— Детектив, имаш честта.

— Джейк, помниш ли, когато ти казах, че проследихме глока до един тип в Ню Джърси?

Отхапах малко от пикантното кюфте, кимнах и казах:

— Собственик на куриерска фирма. Няма досие. Казва се Литълджон.

— Фирмата му е „Литълджон Куриери“. Проучихме я. Малка семейна фирма, но всъщност не притежава нищо освен името. Камионите са регистрирани на корпорация от Флорида, чийто капитал е собственост на тръст от Бермуда. Попечителите на тръста са служители на банка от островите Кук. Следиш ли мисълта ми?

— Не. Дори не знам къде са островите Кук.

— Малко на изток от Нова Зеландия. Сега е ред на федералните.

Дебора Сколино остави вилицата. Ядеше капоната от патладжан и докато бършеше устните си със салфетка, успя и да ми се намръщи. Многозадачна работа.

— Островите Кук не зачитат решенията на американските съдилища и наистина не съдействат на нашите правоохранителни агенции. Имаме обаче начини за получаване на информация.

— Потайните методи на Националната агенция за сигурност или старомодното подхвърляне на подкупи.

— Няма да обърна внимание на тази клеветническа инсинуация — каза тя. — Господин Пинчър ми каза, че това е ваш маниер и не бива да го приемам лично.

— Чудесна идея — казах. — Не го приех лично, когато се боксирахме с Рей и той ме фрасна в топките.

Пак мръщене. След това тя продължи:

— След като пробиеш корпорациите черупки и тръстовете, се оказва, че камионите на Литълджон са собственост на Бенджамин Коен. Това е един от бизнесите му. Литълджон е общо взето само счетоводител.

— И понеже Литълджон няма досие, Бени го е натоварил да купува оръжията.

— Именно. Когато нашите агенти притиснаха Литълджон, той се огъна за по-малко от половин минута. Призна, че купува оръжия за Коен и е купил в Хюстън пистолета, с който е убит Николай Горев.

— И какво общо има това със Соломон?

— Почакай малко — изсумтя Пинчър. Ядеше салата от къдраво зеле с ябълка и печено пиле. Може би искаше да се върне към теглото на средната категория.

— Имаме разрешение да слушаме телефоните на Бенджамин Коен. — Сколино сниши глас до шепот. Може би се опасяваше, че и момчето от Гватемала, което отсервираше, може да работи за Коен. — Три дни преди Горев да бъде убит един от нашите информатори, който играе от двете страни на улицата, се обади на Бени.

— Шокиран съм. Шокиран, че един жалък информатор може да направи такова нещо — казах.

— И му каза, че той е истинската мишена, не Горев.

— И Бени си е дал сметка, че Горев ще го предаде — осмелих се да предположа.

— Моментално — кимна Сколино.

— Значи Бени има мотив да убие Горев — казах щастливо. — Бени дава на Надя глока и тя убива Горев, точно както клиентът ми е казал на Бариос на местопрестъплението.

Пинчър се прокашля.

— Не точно.

Помислих, че виждам накъде отива всичко.

— Надя я няма, за да даде показания. Всъщност прокурор Сколино не иска да намерите Надя, за да даде показания, защото при кръстосания разпит ще издействам на достопочтения прокурор преместване в дълбоката провинция. И така, към сегашния момент, можете да докажете, че пистолетът е на Бени, но не и че той го е използвал за убийството.

— Соломон обаче може.

— Как? Бени е дал пистолета на Надя. Тя е връзката.

— Помисли малко, Джейк.

Изпълних инструкцията, докато Пинчър ми се усмихваше като от предизборния си плакат. След две секунди ми се искаше да избия перленобелите му зъби. Виждал съм властите да правят гадости през живота си, но това сега беше най-долното нещо на всички времена.

— Рей, да не би да казваш, че в град пълен с биячи, отрепки и убийци, един престъпник от кариерата като Бени би наел този нещастник адвокат, за да убие руски гангстер?

— Ако Соломон го каже, ще го приемем.

— Ако Надя каже, че е стреляла тя, ще приемете и това.

— Който първи почука на вратата, печели наградата — каза Пинчър.

— Все още не отхвърляме възможността Надя да е използвала женските си хитрости, за да въвлече Соломон в платеното убийство — отбеляза Бариос.

Погледнах Дебора Сколино.

— Той наистина ли каза „женски хитрости“? Това не е ли нарушение на федералното законодателство?

— Фактът, че Соломон изглежда непълно безобиден, е от полза — каза Пинчър. — Придава достоверност на плана на Бени.

— Как?

— Историята с паспорта на Надя е била трик, целят да изненада Горев, да го свари неподготвен.

— Продължавам да не те разбирам. Рей. Може би за щото говориш безсмислици?

— Смели го. Надя е била в кабинета на Николай Горев много пъти. Бени е смятал, че не би събудила подозренията му. И е по-добре да води със себе си онзи безобиден на вид адвокат, вместо някой професионален убиец или човек, за когото Горев знае, че работи за Бени.

— Значи, теорията ти е, че Бени е наел Надя и Соломон, за да видят сметката на Горев? Това е ходене по високо опънато въже. Да не говорим, че е пълна дивотия.

— Горев е убит. Оръжието, с което е извършено убийството, е в ръцете на Соломон — каза Пинчър. — Надя бяга със съдържанието на сейфа. Не е съвсем невероятно, не мислиш ли, Джейк?

— Странно. Мислех си, че стандартът в правосъдието е доказване на вина вън от основателно съмнение. Сега научавам, че било достатъчно версията да „не е невероятна“ и да не те кара да се разсмееш така, че да пръднеш като стрелбата в Увертюра 1812.

Това накара тримата да се вторачат ядосано в мен, особено Дебора Сколино. Представих си как шефът й, местният федерален прокурор, чете конско след убийството на Горев, защото неговият шеф, Главният прокурор, току-що също му е млял сол на главата. Това би накарало Сколино да влети със строгите си обувки в зала, пълна с агенти на ФБР, и да крещи, че нещо трябва да се направи, за да бъде съживено затъналото в калта разследване срещу Бени Коен.

Не съм от адвокатите, които мислят, че нашите федерални ченгета и прокурори са или некомпетентни малоумници, или злобни агенти на отмъщението. Повечето са работливи, етични и зле платени. Е, наистина има примери за малоумие в миналото, има и днес. При едно разследване за антракс например обвиниха несправедливо бивш учен от армията — и после му платиха шест милиона. Нещастен охранител от Атланта беше набеден, че е бомбеният атентатор от Олимпик Парк.

Пинчър ме остави да се ядосвам известно време после каза:

— Джейк, мой човек. Познаваме се от твърде отдавна, за да се катериш на този висок кон. Смъкни си задника тук, на земята, като всички нас.

— Добре, ще се търкалям в калта с вас. Какво получава Соломон от тази работа? Просто ми дайте числата.

Пинчър се ухили.

— О, ами да! Да се споразумеем! С две думи, Соломон го чака присъда за съпътстващо убийство. Задължително доживотна присъда, без право на замяна. Ще я получи, нали? И повече няма да види светлината на деня.

— Освен ако…?

— Освен ако не снесе достатъчно подробности, за да заковем Бени Коен за организиране на убийство.

— Какви например?

— Бени е дал на Соломон пистолета. Надя Делова е била съучастник. На Соломон са били обещани еди-колко си пари и така нататък.

— И…? — попитах. — Какво е кукуригуто срещу това танто? Какво ще получа освен благодарствено писмо, което да закача в кенефа до дипломата си?

— Соломон има чисто досие, ако не се броят наказанията за неуважение на съда, които са като глоби за неправилно паркиране. Видял е сметката на гнусен руски гангстер. Бъди благодарен, че е така, защото иначе нямаше да можем да предложим тези неща. Ще трябва да помислим малко какво да каже Соломон пред съда, но да започнем отзад напред, от присъдата. Да кажем, че ще препоръчаме десет години. Ще излезе след осем и половина, заради излежаното време. Как ти звучи?

„Като маймуна с акордеон“, помислих си.

— За бога, значи толкова много искате да пипнете Бени Коен — отвърнах.

— И още как — каза Дебора Сколино. — Наред с другото, Коен е нарушил закона за Корупционните практики в чужбина, защото е подкупвал обществени служители в други страни.

Свих рамене.

— Прави го и „Уолмарт“, но не виждам да сте завели дело срещу тях.

— Не разбираш обхвата на всичко това. Бенджамин Коен е неизвестният извършител в разследването ни от самото начало. Най-големият контрабандист на диаманти по Източното крайбрежие. Подкупвал е митнически служители тук, подкупвал е шефове на минни предприятия в Русия.

Сколино пак сниши глас, сякаш се опасяваше, че Кремъл може да слуша.

— Коен си е партнирал с един от най-близките сътрудници на Владимир Путин. По такъв начин са успели да отворят отново части от затворена диамантена мина в Сибир.

— Шестстотинте метра дупка, за която говори Горев?

— Мината „Мирни“. Официално е затворена, но малка част от нея работи на черно. Бени получава диамантите, Путин прибира милиони долари всяка година от комисиони. Официалната политика на САЩ е да спре кранчето към руския президент. От самото начало Коен се занимава с подкупи и комисиони за Путин. Не с измами на дребно с кредитни карти и момичета, които подлъгват клиенти. Самият главен прокурор получава лично седмични доклади.

— Самият главен прокурор — повторих, без да прекалявам със сарказма.

Гласът на Сколино сега едва се чуваше:

— Президентът също е информиран за разследването.

— Освен ако то не отиде по дяволите — отбелязах — Тогава ще го отнесе заместник-секретарят по вътрешните работи.

— Имаш патриотичен дълг — намеси се Пинчър с тон на телевизионен проповедник.

— Да помогнеш на страната си — добави Сколино в случай че не съм разбрал.

Погледнах Бариос. Помислих си, че може да затананика някой марш, но той мълчеше.

— Бени Коен убивал ли е някого и поръчвал ли е убийства? — попитах.

— Освен Горев, искаш да кажеш? — обади се Пинчър.

— Да, ако държите нещата да изглеждат така.

— Нямаме такива сведения — отговори Сколино.

— Значи, по същество, обвинявате престъпник, който не използва насилие, в убийство.

— Ще премълча — каза Сколино.

— Е, да чуем какво ще кажеш, Джейк — настоя Пинчър. — Съдбата на Соломон е в ръцете ти. Доживотна, без промяна. Или радостен и доволен на свобода след осем години и половина.

— Това е достатъчно време, за да откраднеш приятелката му — подхвърли Бариос язвително.

— Ще предам предложението ви на клиента си, както изискват правилата — казах.

— А ще го препоръчаш ли? — натисна Пинчър.

— Спокойно, Рей. От тази маса отивам право в ареста и след това ще ти се обадя.

— Ще ти кажа какво можем да добавим. Соломон ще може да си избере изправително заведение. Чувам, че храната в „Самтър“, Бушнел, била прилична. Освен това имат курсове по автомонтьорство и зидарство.

Не бях приключил с кюфтетата и аншоата, обаче гладът ми изчезна. Спомних си първия разговор с Виктория, когато споделих разочарованието си от системата. Е, след всичките тези години си дадох сметка, че на проклетата система й няма нищо. Виновни са калпавите човешки същества, които я движат. Хората като Пинчър, Сколино, Бариос. И мен.

— Както казах, Рей, ще предам.

— Такъв си е Джейк. Държи картите близо до гърдите си. Като боксьор, който обича да изненадва.

Плъзнах стола си назад и станах.

— Рей, ако сключим тази сделка, ще ти посветят няколко заглавия в пресата, за осъден международен престъпник, Сколино ще излезе чиста, а Бариос ще е решил още едно сериозно престъпление.

— Не само ние, Джейк — каза Пинчър. — Ще се разчуе, че с теб имаме добри работни взаимоотношения и това ще е добре за бизнеса ти. Клиентите ще те питат: „Как успя да направиш такава сделка?“ И ти само ще пускаш кривата си усмивка. Ще се надпреварват да ти плащат хонорарите.

— По нещо за всеки — казах и си тръгнах, без да кажа довиждане.