Ези-тура

50 Лешояд и пиле

Беше последното ни посещение в затвора преди делото, а както клиентът, така и Виктория ми бяха бесни.

— Ласитър! Сто и десет килограмова торба лайна! — крещеше ми Соломон.

— Сто и двайсет — поправих го.

— Все едно. Не можеш да направиш това — каза Соломон. — Говорихме с Вик и смятаме, че е огромна грешка.

Виктория кимна утвърдително.

— Ако представиш Надя като някаква Никита, жестоката убийца от телевизията, никога няма да ни помогне.

— И бездруго не може да ни помогне.

— Не си сигурен! Дадох на Хостетлер план, който може да свърши работа.

— Той обади ли ти се да потвърди? — попитах.

Виктория поклати глава и раменете й увиснаха.

— Не отговаря на обажданията ми.

— Тогава приемаме, че Надя не може — или не иска — Да направи каквото си поискала от нея. Поела си страхотен риск, Виктория, и ти се възхищавам за това. Ако Хостетлер те издрънка на Пинчър — ако му каже какво си поискала да направи Надя, — той ще те обвини във възпрепятстване.

— Винаги съм се изненадвала от действията, на които се възхищаваш — каза тя.

— Така или иначе, помощта на Надя е куха надежда. Пинчър ще гони съпътстващо убийство и ако твърдим, че е станало случайно, вероятно ще получи компромисна присъда за убийство по непредпазливост. Знаем го. Всички трябва да приемем реалността.

— Която е? Изречи го на глас, Джейк. Просто кажи как ще го обясниш на съдебните заседатели.

— Соломон не е застрелял Горев. Направила го е Надя. Пинчър, откаченият задник, е дал имунитет на убийцата.

— Можеш да махнеш „откачен задник“ от встъпителната си реч — предложи Соломон.

— Джейк, а замислял ли си се за това… — попита Виктория. — Ако не нападнеш Надя още с встъплението си, може би ще влезе в залата, ще погледне Стив и мен и…

— И какво? Ще се изпълни със съчувствие към вас? Не бих разчитал на това. Ето какво ще се случи. Още в началото засипвам Надя с артилерийски залпове. При кръстосания разпит я принуждавам да признае за всички престъпления, които някога е извършвала и дори само си е мислела да извърши. След това вадим записаните показания на Соломон пред ченгетата, за да подкрепим теорията си, без да го допускаме до свидетелската банка.

— Ласитър, сериозно — намеси се Соломон, — кажи ми какви са шансовете това да свърши работа?

Свих рамене. Клиентите винаги искат да им дадеш прогноза като метеоролог, който преценява шансовете да вали.

— Ако трябва да гадая, вероятността да те оправдаят е едно към четири.

— Едно към шибани четири! Казах ти още в началото, Вик, този човек е неудачник. Прегорял неудачник. За бога, бълнува, че иска да зареже професията си и да стане учител в начално училище някъде в Хампшър.

— Да тренирам отбор по футбол във Върмонт.

— Нужен ти е старчески дом, дядка.

Всъщност не се чувствах никак прегорял. Адреналинът започваше да се повишава. Винаги става така при дело за убийство. Утре сутринта щяхме да избираме заседатели. Днес се чувствах като рицар, който си слага ризницата. Така, а сега, къде по дяволите ми е мечът?

— Джейк, обмислил ли си това внимателно? — попита Виктория спокойно. — Стратегията ти е ужасно рискова. Всичко или нищо.

— Именно — казах. — Това е като живота. Вдишай го.

— Какво да вдишам?

— Чистия въздух на брулен от вятъра бряг или планински връх.

— Започваш малко да ме тревожиш. — Тонът й беше мек, като че ли увещаваше коте да слезе от дърво.

— Няма страшно. Скачай от моста без бънджи въже — отвърнах.

Тя се замисли за момент.

— Добре, ясно. Поемай рискове, това ли ми казваш?

— Изправи се очи в очи с най-големите си страхове. Индиана Джоунс в дупка, пълна с гърмящи змии. Доналд Тръмп на купони за храна. Рей Пинчър те удря под кръста. Това е едно и също. Победи или умри.

— Става дума за моя живот, не твоя! — тросна се Соломон. — Казваш ми шанс едно към четири и очакваш Да съм доволен?

— Остави шансовете! Едно към четири или девет към десет. Има ли някаква разлика? Това са само числа, Соломон. Безсмислени предсказания. Кой може да каже къде ще падне мълния?

Виктория изглеждаше озадачена. Сигурно за нея бях като Тарзан, който се люлее на лиана и пищи като маймуна.

Попита ме много тихо:

— Добре ли се чувстваш, Джейк?

— Фантастично. Нали знаете черните лешояди, които летят в кръг около съдебната палата?

— Разбира се. Казват, че били душите на адвокати, осъдени на вечно изкупление. Или може би съдии.

— Днес видях един. Грозен като греха, мрачен като сърцето на Дракула.

— Не е възможно, Джейк. Лешоядите идват чак през ноември, заедно с туристите.

— Този не летеше. Беше на брега на реката, край съдебната палата. Разкъсваше пиле.

Виктория повдигна вежди.

— Пиле на брега на реката?

— Предполагам, че е било езическо жертвоприношение от семейството на обвиняем.

— Добре, видял си лешояд извън сезона…

— Беше послание, знак.

— Ти кое си тогава? — попита Соломон. — Лешоядът или пилето?

Поклатих глава.

— Не е толкова буквално. Лешоядът представлява дракон, което ще рече Пинчър, който смята, че си парче мъртво месо.

Виктория и Соломон се спогледаха обезпокоено. След миг тя попита:

— Джейк, достатъчно стабилен ли си, за да понесеш стреса на едно дело за убийство?

— Успокой се, Виктория. Когато мина през вратата и вляза в кладенеца на съдебната зала, в едната ръка ще размахвам меч, в другата бойна брадва. Като викингите от старите северни приказки, или ще убия дракона, или ще ме изнесат на щита ми.