Ези-тура

25 Оранжев е новият Соломон

Виктория беше с тъмносиня официална пола и подхождащи обувки — „Прада“. Стив — нейният партньор в живота и професията, както тя бе обяснила на Елена преди няколко часа — беше с оранжеви арестантски дрехи.

Беше блед и отслабнал, така че изглеждаше още по-кльощав от обикновено. Тя се радваше да го гледа как яде сладките. Въпреки че беше прекарвал по ден-два в ареста за незачитане на съда, това сега беше различно. Започваше да му се отразява. Затворът не е място за нормални хора и Виктория страдаше заради любимия си.

— Благодаря ти, Вик. — Той отхапа от банановия хляб. — Страхотна изненада.

— Трябва да благодариш на Джейк. Идеята беше негова и той уреди да внесем всичко това тук.

Стив отпи кафе и му се наслади за момент, после погледна Джейк и попита:

— Тежка нощ, съветнико?

— Виждал съм и по-лошо — отговори Ласитър.

Тримата седяха до металната маса в клаустрофобичната стая за посещения на адвокатите. Гнусно зелените стени, студът вътре, разбира се, миризмата. Дезинфектант, който би могъл да вкусиш, след като прогори ноздрите и гърлото ти.

— Можеха да го убият — каза Виктория.

Чакаше го да каже: „Благодаря, Джейк“. Обаче не. Никаква благодарност. Не за това, че се е изложил на опасност, дори не и за кафето в ареста.

„Понякога Стив може да е истински задник“, каза си тя и добави:

— Джейк преживя много трудна нощ.

— Добре, разбрах — каза Стив накрая. — Ласитър е благороден и смел и умее да понася удари. Докъде съм стигнал аз тази сутрин при това положение?

Джейк разказа на Стив за момичетата от бара и как земята се продънила, когато споменал името на Надя в клуб „Анастасия“. Завърши с кратка версия как счупил носа, а може би и челюстта на бияча. Последва откритието, че Бижутера, споменат от Николай Горев, е „Бени“ — който наел частен детектив, за да открие Надя. Стив слушаше смълчан и се намръщи, когато чу как Джейк е взел Виктория в 4 и 30 сутринта.

След това Виктория разказа на Стив за срещата в църквата и за обещанието на Елена да се свърже с Надя и да опита да я убеди да се появи и да им помогне. И за своето: че ако Надя се върне, Виктория на свой ред ще й помогне да уреди правните си проблеми, така че да може да замине на меден месец с американския си годеник.

Всички замълчаха за момент. Някъде забръмча зумер — гневен продран звук. След това се затръшна стоманена врата.

— Значи, в крайна сметка — каза Стив — Елена не ви е казала къде е Надя.

— Още не — отговори Виктория.

— Или как Бени Бижутера се вписва в цялата история?

— Елена твърди, че не знае нищо, освен че дал на всяко от момичетата по диамант. И че двамата братя Гореви се държали с Бени, като че ли той е босът. Момичетата смятали, че Бени може да е истинският собственик на клуба. Това е нещо, което трябва да проверим по-късно, нали, Джейк?

— Може да е от полза.

Соломон се мръщеше.

— Не виждам какво значение има това.

— Събираме фактите един по един — отговори Ласитър. — Може да стане така, че факт номер пет да даде смисъл на факт номер две.

— Благодаря за урока по аритметика.

„Стив днес като че ли е по-раздразнителен от обикновено“, помисли си Виктория.

— А Елена каза ли какво точно разследват федералните? — попита Стив. — Защо са сложили слушалка на Надя?

— Не. Само Надя може да ни каже — отговори Виктория.

— Мисля, че тя не знае нищо — изсумтя Соломон. — Агентът, който я контролира, й е обяснил само какво трябва да опита да измъкне от Горев. Не й е дал цялата картина.

— Дори и така да е, както каза Джейк, сега събираме фактите. Ще умуваме какво означават по-късно.

— А аз си мисля — отвърна Стив, — че вие двамата сте се забавлявали доста миналата нощ из града, без да постигнете някакъв особен резултат.

— Не е честно, Стив.

— Не беше кой знае колко забавно — добави Ласитър.

Стив се усмихна ехидно.

— Голямото приключение на Джейк и Вик.

О, как успяваше да я ядоса понякога любимият й. Обикновено беше чаровен, остроумен и щедър, но когато играта не беше негова, можеше да бъде истинска досада. Сега като че ли ревнуваше заради „нощните забавления“. Да не би да подозираше, че между нея и Джейк има нещо, когато всъщност нямаше нищо? Е, нищо, освен че бе обявила код „жълто“. И сънят, за който никога, никога нямаше да каже на Стив.

Ласитър се намеси:

— Соломон, сигурен съм, знаеш, че адвокатът изгражда защитата си както зидарят изгражда стена.

— Не знам, съветнико. Кажи ми.

— Тухла по тухла. Подравняваш всяка следваща по предишната. Заглаждаш хоросана на еднаква дебелина всеки път. И докато изградиш стената, минава време.

— Благодаря за урока. Ще ти се обадя, ако имам нужда от майстор.

— Стив, прекаляваш — намеси се Виктория. — Можеш да покажеш някаква благодарност към Джейк.

— Не, не — възрази Ласитър. — Всичко е наред. Това е затворническият блус, обаче нямам предвид песента на Лайтнинг Джонсън. Виждам го непрекъснато. Когато човек стои тук по двадесет и четири часа седем дни в седмицата, седмици наред, негодуванието се превръща в гняв. И посяга на най-близките си хора, на тези, които опитват да му помогнат. Не го приемам лично.

— Ти си голяма работа, Ласитър — каза Стив с целия сарказъм, който успя да мобилизира, а сарказмът за него беше като майчино мляко. — Обаче, честно, не виждам някакви особени резултати.

— Работим по различен начин, Соломон. Аз съм товарно добиче.

— По-скоро си мислех за кон с рало.

— За мен ти си падаш по показните изпълнения. Подскачаш от радост още преди да си сигурен, че си направил точка. — Ласитър стана от стола. — Значи така. Правя най-доброто, което мога, но ако имаш някакви идеи, нека ги чуем.

— Разбира се. Първо, престанете да търсите Надя.

— Защо? — попита Виктория.

— Постави се на нейно място. Тя застреля Горев.

— При самозащита. При сегашния закон за правото да останеш където си може дори да не се стигне до процес.

— Кой трябва да доказва правотата си при изслушване за имунитет по този закон?

— Обвиняемият, разбира се. Но само чрез представяне на доказателства.

— Вероятно е изхвърлила пистолета на Горев. Дори и да не е и да успее да го представи, как ще докаже, че е бил в ръцете му?

— С показанията си и с твоите показания.

— Не мисля така, Вик. Ако Надя изобщо се върне, то ще е за да ме посочи с пръст. Аз съм обвиняемият. Тя има имунитет от властите, заради мръсотията, заради която е трябвало да си сложи слушалката. Ще ме закове и ще си тръгне. Прав ли съм, Ласитър?

— Възможно е — отговори Ласитър. — Обаче не можем да сме сигурни.

— Защо й е да надига глава в моя защита?

— Ще получи шанс да започне отначало — каза Виктория. — Влюбена е в американец, за когото иска да се омъжи. Иска да остави света, в който живее сега, зад гърба си. Какъв по-добър начин да започнеш по-добър живот от спасяването на невинен човек от обвинение в убийство?

— Колко мило! Ужасно мило, Вик, само че ние сме в реалния свят. Тази жена е професионална лъжкиня. Ласитър, ти познаваш улицата. Разкажи на моята любима за какво става въпрос. Теорията й, философията й за жената, която иска да започне отначало. Доста фантастично звучи, не мислиш ли?

— Целият живот звучи фантастично.

— Значи, мислиш, че можете да накарате тази Надя да свидетелства в моя полза?

Ласитър не отговори веднага. По лицето му премина нещо, което Виктория не успя да разшифрова, но той обработваше информацията.

— Няма да я замъкнем в съдебната зала направо от улицата, защото така ще рискуваме да те закове. Ще говорим с нея. Ако подкрепи твоята версия, ще я използваме. Ако не, ще й купим билет първа класа за където поиска. — Ласитър млъкна за миг и погледна Виктория. — Стига това да не представлява възпрепятстване на правосъдието.

— По-вероятно е да свършите всичката работа и после неволно да я пуснете в ръцете на властта — каза Стив. — Те не могат да я намерят, но вие двамата ще се справите.

В малката стая отново настъпи тишина. Най-накрая Виктория каза:

— Съжалявам, Стив. Джейк е защитникът тук и не можеш да го мачкаш както ти хрумне. Затова го наех.

Ласитър се заразхожда из стаята. От едната до другата стена правеше по три крачки.

— Е, Джейк? — подкани го Виктория.

Ласитър се облегна на бетонната стена и затвори очи. Виктория виждаше изтощението, което го бе обзело изцяло. Би трябвало да си е вкъщи, в леглото. Изражението му й подсказа, че това, което смята да каже, няма да й хареса.

— Ще действаме както казва Соломон. Преставаме да търсим Надя. Ако се обади Елена, ще й кажем, че нямаме нужда от показанията на приятелката й.

Това наистина я обърка. Защо Ласитър даваше заден?

— Какво ми казваш, Джейк?

— Ще се защитаваме с празния стол. Те имат експертизи, пистолет, пръстови отпечатъци. Ние имаме Стивън, който може да обясни стрелбата. Надя е била с ръкавици, застреляла е Горев, взела е пистолета му и е изчезнала. При заключителната пледоария ще соча невидима Надя, седнала на празен стол. И да става каквото ще.

Виктория беше стъписана. Предната нощ Ласитър едва не се бе простил с живота си, за да открие онази жена, а сега се обръщаше на сто и осемдесет градуса, защото клиентът му, депресиран и раздразнителен, му бе казал да постъпи така?

— Какво ти става, Джейк?

— Адвокатът трябва да слуша клиента си толкова внимателно, колкото слуша и любовницата си. Соломон, това би могло да стане едно от правилата ти.

— Говори по-конкретно, Джейк, моля те — настоя Виктория.

— Ти си прекалено близо до всичко това, за да си обективна. Заради това беше добра идея да наемеш мен. Или друг, без значение. Аз чувам какво казва Соломон, а ти не чуваш.

— Продължавай.

— Зарежи идеята да призовем Надя като свидетел. Соломон не иска даже и да говорим с нея, защото е наясно какво ще каже.

— Ние търсим само истината.

— Понякога истината ти осигурява свобода. Понякога — доживотна присъда.

— Джейк, нали не казваш, че…

— Както казват хората, любовта е сляпа. Най-малкото е късогледа. Може да има само една причина Соломон да е толкова сигурен, че Надя няма да иска да ни помогне. Не тя е застреляла Николай Горев. Направил го е той.

— Не, не е! Каза ни само, че… — Виктория рязко се обърна и се втренчи в Стив, но той гледаше Ласитър. Безизразно.

— Стив, кажи ми истината — подкани тя.

Стив мълчеше.

Ласитър също.

Двамата се гледаха втренчено. Никой не мигваше. В тишината между тях като че ли се появи някакво разбирателство.

— Стив! Кой застреля Горев? — настоя Виктория.

— Не отговаряй, Соломон — каза Ласитър. — Справяш се отлично.

Виктория онемя. Имаше чувството, че главата й е пълна с пясък.

Ласитър не откъсваше очи от Стив.

— При първата ни среща ти ми каза, че не си стрелял по Горев, че е стреляла Надя. Слава богу, казал си същото и на ченгетата. Ще те изправя пред съда и ще те накарам да повториш всичко това под клетва. Ако изведнъж промениш мнението си, нека си остане за теб. Аз не мога да предложа показания, за които знам, че са неверни. Не е етично. Това е едно от онези проклети правила, които спазвам.

— Съгласен съм — обади се Стив. — И какво още?

Виктория имаше чувството, че ще припадне. Само това би могло да й се случи, като слушаше Ласитър, за когото, изглежда, нямаше никакво значение дали клиентът му наистина е извършил убийство, или не.

— Както казах, ще използваме празния стол. Щатът няма да си направи труда да доведе Надя в съда. Аз ще разкажа през какви перипетии сме минали, за да я открием. При кръстосания разпит ще накарам Бариос да признае, че съм ял бой, докато съм се опитвал да я намеря. Самият той, по дяволите, бърса кръвта от ризата ми.

— Получаваш гласа ми — каза Стив.

Виктория почувства, че очите й се пълнят със сълзи. Двамата мъже в живота й заговорничеха да се забъркат с лъжесвидетелство. Ласитър просто трябваше да се преструва, че не знае, че е.

— Искаш ли да чуеш заключителните ми аргументи — попита Ласитър и отново започна да крачи.

— Разбира се — отговори Стив. — Дай накратко.

— Къде е единствената свидетелка, която може да опровергае твърденията на клиента ми? — избумтя с най-добрия си баритон Ласитър. Спря и посочи стола от който беше станал. — Ето я! Какво? Не я виждате? Ами разбира се. Щатът не я доведе пред вас. Защо? С всичките ресурси, с които разполагат, можеха да я доведат тук, ако е само невинен свидетел на престъпление. Може да има само една причина този стол да е празен. Избягала е, защото тя е убила жертвата. Няма да се доближи до тази съдебна зала, защото тя е натиснала спусъка, отнела е живота на Николай Горев и е натопила клиента ми за убийството. Видяхте, че Стив Соломон се изправи, сложи ръка на Библията и се закле да говори истината и само истината. Чухте показанията му и видяхте как беше подложен на ожесточени кръстосани разпити, но не чухте и дума от свидетелката, която би могла да опровергае думите му.

— Харесва ми — отбеляза Стив.

— Чудесно. Ще използваме това, с което разполагаме. Имаме шанс.

— След всичко, което ми наговори за правосъдието, наистина ли нямаш проблем с това, Джейк? — попита Виктория.

— Да, по дяволите. Мисля, че мога да спечеля делото. Може да изведа убиец от съдебната зала. Тогава ще си измия ръцете, ще пийна малко „Джак Даниелс“ и ще се преместя във Върмонт.

Тогава Виктория се разплака истински.