Ези-тура

53 Да танцуваш степ върху изопнато въже

С Виктория седяхме от двете страни на Соломон, сякаш за да опазим скъпоценния си товар от стрелите и копията на обвинението. Заседателите впериха погледи в мен, а аз плъзнах стола си назад, станах и закопчах сакото си. Сложих голямата си длан на рамото на Соломон и леко го стиснах, като че ли е най-добрият ми приятел. Ако заседателите ме харесват, част от златния прашец може да се посипе и по клиента ми.

Разбира се, този симпатичен едър и непохватен адвокат не може да представлява гнусен убиец.

Направих няколко крачки и побих крака като дъб пред преградата на журито. Застанах леко разкрачен, в съвършено равновесие. Не се скрих зад катедра. Не носех пачка записки. Щях да гледам заседателите през цялото време на краткия ни разговор.

— Искам да благодаря на колегата си, щатския прокурор, за това, че свърши моята работа — започнах.

Те чакаха. Какви, по дяволите, ги дрънка този?

— Пинчър ви разказа каква ще е защитната теза, обаче щеше да е добре и да е прав. Ние няма да представяме доказателства, че Стив Соломон е произвел изстрел с онзи пистолет неволно. Ще представим доказателства, въз основа на които ще можете основателно да заключите, че Стив изобщо не е произвел този изстрел!

Танцувах степ по изпънатото въже. Не отрекох, че Соломон е стрелял с пистолета. Казах на заседателите, че „могат основателно да заключат“, че не е стрелял той. Не излъгах. В края на краищата аз съм „служител на съда“, при все че след две десетилетия практика още не съм разбрал какво точно значи това. Освен това нарекох клиента си „Стив“ в опит да го хуманизирам. Малкото име звучи много по-топло от „подсъдим“, което е синоним на „отрепка“.

— Но след като обвинението ви разказа каква ще е нашата теза, позволете ми аз да ви кажа каква ще е тяхната. Най-напред съдията ще ви инструктира, че задължението да докаже твърденията си лежи на плещите на обвинението. Тези задължения ще бъдат поверени изцяло на Надя Делова, жена от руска националност, която е влязла в Съединените щати незаконно и която е признат престъпник. Да. Ключовият свидетел на щата е контрабандист на диаманти, нелегален имигрант и бардама.

С периферното си зрение видях как Джералд Хостетлер направи гримаса. Седеше на първия ред в залата. Разбира се, Надя не беше там. Като свидетел, тя нямаше право да влиза в съдебната зала, докато не дойде ред за показанията й.

— Нека ви разкажа няколко факта, които госпожица Делова ще признае от свидетелската банка. Първо, тя е влязла в страната като е пренасяла откраднати диаманти в полза на международна престъпна група контрабандисти. Второ, тя е работила като бардама в няколко различни страни преди това. Работата й по същество се свежда до това да мами мъже и да ги кара да плащат хиляди долари за евтино шампанско. Прави го, като им дава надежда, че ще отиде с тях в хотелската им стая, за да правят секс.

Млъкнах за момент и огледах ситуацията. Една афроамериканка от журито, набожна дама на около шейсет и пет, от тези, които носят шапки и ходят на църква редовно, се мръщеше. Надявах се неодобрението й да е насочено към Надя Делова, а не към непохватния едър тип, който я описва като кралица на нощта.

— Нека изясня нещо — продължих. — Госпожица Делова не е проститутка. Проститутката влиза в бизнесотношения и предоставя обещаното срещу пари. Госпожица Делова иска пари, но не предоставя нищо. По същество Надя е лъжец и крадец.

Още една пауза, за да могат тежките думи да постигнат целта си, после започнах отново:

— И какво ще каже този звезден свидетел на обвинението? Ще признае, че се е страхувала и е мразела Николай Горев, който е управлявал бара, в който е работела и който е съществувал единствено с цел кражба. Ще свидетелства, че Николай Горев не е издължавал заплатите й и я е принуждавал да прави секс с него, за да не я изгони на улицата. Накратко, доказателствата ще покажат, че Надя Делова, не Стив, е имала мотив да убие господин Горев.

Приближих още половин крачка към заседателите. Достатъчно, за да установим някаква близост, без да ги засипвам с плюнки.

— Надя Делова ще признае, че тя е внесла пистолета в кабинета на Горев, че го е извадила от чантата си и го е насочила към Горев. Тя е ограбила сейфа му, откраднала е диамантите и е избягала в друг щат, като е оставила Соломон да поеме обвиненията. Фалшиви обвинения!

Вече бях във вихъра и се чувствах добре с приказките си. Но вътрешно изпитвах отвращение. Сякаш съм някакъв боклук. Всичко, което казах, беше истина, но това, че Джералд Хостетлер беше принуден да го слуша, ме изпълваше със самоненавист. Какво обаче можех да направя? Трябваше да защитавам клиента си. „Ревностно“, както пише в етичните правила на адвокатите във Флорида.

— А сега нека ви разкажа малко повече за господин Горев. — С крайчеца на окото си видях как Пинчър се навежда напред на стола си. Главата му беше извърната към мен, така че заседателите да не виждат свирепото му изражение. Да, ако погледът можеше да убива, той щеше да е следващият на подсъдимата скамейка.

„Почакай малко, Рей, това е само загрявка“.

— Доказателствата ще покажат, че господин Горев е бил руски гангстер, замесен в измами, рекет и контрабанда на диаманти.

— Възразявам! — Пинчър скочи на крака и направи танцова стъпка пред съдията. — Личността на жертвата не е тема на този процес.

— Приема се. Господин Ласитър, моля, опитвайте да избягвате тънкия лед. Това е единственото ми предупреждение. Второ няма да има.

— Благодаря, ваша чест — казах с цялото смирение, което успях да изимитирам.

Обърнах се отново към заседателите. Никой не беше задрямал — това винаги е добър знак. Изражението на Рей Пинчър на прокурорската маса се бе променило. Сега на лицето му се бе появила усмивчица — за пред заседателите. Нямаше начин да покаже, че печеля точки. Беше очаквал встъпление, украсено с дантели и елегантности.

„О, моля ви да извините Стив, задето застреля Горев по една случайност“. Масираната атака с картеч и артилерия го бяха изненадали.

— Госпожица Делова ще бъде принудена да признае и още — продължих в духа на встъплението си. — Тя е получила имунитет както от щатските, така и от федералните власти за всички престъпления, които може да е извършила, откакто е влязла в Съединените щати. Какви са тези възможни престъпления? Нарушение на имиграционните закони, кражба на скъп часовник, контрабанда на диаманти и, разбира се, ограбването и убийството на Николай Горев. И какво трябва да направи тя в замяна срещу този имунитет? Да даде показания по две дела. Едното е за контрабанда на диаманти срещу човека, който — не чак толкова по съвпадение — й е дал пистолета, с който е убит Николай Горев. Другото е това дело. Точно така. Надя Делова е получила имунитет, за да даде показания срещу Стив Соломон.

— Добре. Защо това има значение? — продължих. — В края на делото съдия Дакуърт ще ви инструктира как да оцените дали един свидетел говори истината. Ще ви каже, че имате право да вземете под внимание всяко — цитирам точно — „преференциално третиране или други ползи“, които свидетелката е получила, за да даде показания.

— Възразявам! — Пинчър пак скочи. — Извън обхвата на встъплението.

— Приема се — каза съдия Дакуърт. — Навлизате в моите ловни полета, господин Ласитър. Моля, придържайте се към доказателствата.

— Благодаря отново, ваша чест — отвърнах и едва не козирувах.

Усмихнах се на заседателите и реших да приключа.

— Стана късно, а вие слушахте търпеливо излиянията на господин Пинчър и моите. В такъв случай ще седна на мястото си. — И тогава вдигнах пръст, сякаш съм си спомнил нещо. — Обаче, почакайте една секунда. Пропуснах нещо. Не казах кой е натиснал спусъка, нали? Дали е бил Стив Соломон, който е останал на местопрестъплението и е дал пълни показания пред полицията? Или Надя Делова, която е откраднала диамантите и е избягала?

Оставих заседателите да стаят дъх.

— На този етап няма да отговоря на този въпрос и няма да ви казвам как да решите делото. Ще имаме възможност да поговорим пак при заключителните си пледоарии. Засега искам да изслушате показанията на госпожица Делова и да решите сами. В сърцето си вярвам, че всеки от вас ще бъде справедлив. Много ви благодаря за вниманието.

Седнах, залят от порой противоречиви емоции. Гордеех се, защото не бях изрекъл нито една откровена лъжа. Въпреки това обаче имах чувството, че ровя за червеи, затънал до лактите в кал. Трябваше да си измия ръцете и да наплискам лицето си със студена вода.

Съдията започна да дава инструкциите си — предупреди заседателите да не разговарят с никого за делото и да се явят точно в 8:30 сутринта на следващия ден. Стив Соломон, до мен, сграбчи лакътя ми и прошепна в ухото ми:

— Страховито, Джейк! Не свалиха очи от теб. Дори не мигнаха.

Виктория ми подаде бележка. Само една дума: „ЧУДЕСНО!“

Тримата се изправихме уважително, когато заседателите заизлизаха от залата, следвани от съдията, с развята зад гърба й роба. След това Соломон ме прегърна, като братовчед, когото не е виждал отдавна и най-после среща на семейна сбирка.

— Оттеглям всички дивотии, които ти наговорих — каза. — Беше фантастичен!

Не допуснах комплимента да ме главозамае. По време на процеса клиентите обикновено минават през десетина резки смени на настроението.

Рей Пинчър дойде с валсова стъпка до масата ни, свил рамене напред и събрал ръце на корема си, като че ли изпитваше болка.

— О, как левашки ме прецака, Джейки! Страаашно!

— Ще се съвземеш.

Той се изправи.

— Вече се съвзех. Трябваше да се държиш за инцидента. Може би щеше да го пробуташ успешно.

— Искаш да кажеш, защото това се е случило в действителност?

— Откъде, по дяволите, да знам какво се е случило? Никога не знам. И ти никога не знаеш. Непрекъснато търсим справедливост, но там, вън, има само бурни нощи и тъмни улички. Мистерии, които не могат да бъдат разрешени, и тайни зад всяка врата.

— За какво говориш, Рей?

— За това, което никой от нас няма кураж да каже на съдебните заседатели. Няма рецепта за справедливост. Вземаме съставките, до които успеем да се докопаме, и ги смесваме в голяма купа. Включваме котлона и готвим сместа, докато не прекипи. Ако имаме късмет, бъркочът не мирише на лайна. А пък твоята защита, Джейк… ще докажа, че е голяма купчина оборски тор.