Читателите често питат: „Откъде черпиш идеите си?“
Понякога ги крада от вестникарските заглавия. Неотдавна един репортаж в „Маями Хералд“ хвана окото ми: „Проливат се сълзи заради осъдителни присъди във федерално дело срещу „бардами“ в Маями“.
Подзаглавието гласеше: „Федерален съдия отсъжда незабавно задържане на трима собственици на бар, роднини в залата пищят пронизително“.
Бардами. Федерални обвинения. Пищящи роднини. Всичко това е музика в ушите на романиста. Прочетох няколко хиляди страници съдебни протоколи и открих съкровищница от драма, хумор и шикалкавене. Погледнете показанията на момиче от бара, дошло от Русия, казва се Юлия:
В: Насърчавахте ли мъжете, които идваха в клуба, да пият?
О: Опитвах да ги напия възможно повече.
В: Защо го правехте?
О: Защото трезв мъж никога няма да похарчи толкова пари, колкото пиян.
В: Плащаха ли мъжете по няколко хиляди долара за една-единствена бутилка евтино шампанско?
О: Мислеха за момичетата в бара, не за разписките от кредитните им карти.
В: Предлагахте ли на тези мъже секс?
О: Не, защото не съм проститутка, но им давах надежди.
В: Като сваляхте циповете на панталоните им?
О: Да. Докосвахме ги, целувахме ги, каквото ви дойде наум.
В: Давахте им надежди, че ще правят секс с вас?
О: Цялото ми поведение водеше натам.
В: И след като подпишеха сметките, изчезвахте, така ли?
О: Да. Бързо.
Тогава се роди „Ези-тура“ и в ума ми се появи главата „Надежда за мъжете“, почти напълно оформена. Знаех, че Джейк Ласитър ще трябва да посети момиче от бара и ще има убийство.
„Ези-тура“ събира на едно място Ласитър, футболния защитник, станал адвокат, и зле пасващите си адвокати съдружници Стив Соломон и Виктория Лорд. Ласитър за последен път се появи в „Щата срещу Ласитър“, номинирана за награда „Шеймъс“. Соломон и Лорд се появяват за последен път в Habeas Porpoise — четвъртата книга от поредицата, номинирана за „Едгар“.
Надявам се четенето на „Ези-тура“ да ви е донесло поне половината от удоволствието, което изпитах, докато я пишех.
Пол Ливайн