Ези-тура

48 Грижи за правосъдието

— Ласитър, през цялото това време ми говореше, че няма да допуснеш да лъжа на свидетелската банка — каза Соломон. — Поредното правило.

— Виж, не се заяждай с мен за единственото нещо, което ще бъде както трябва.

Истинско признание. Правилото ми срещу представянето на неверни показания не се базира само на морала. Отчасти то е и самозащита. Отдавна съм научил, че клиентът не е мой приятел. По принцип съм нещо като спасител, който опитва да извади удавник от бурно море. И той е готов да потопи мен, за да остане на повърхността самият той. Ако имат шанс, деветдесет и девет на всеки сто клиенти са готови да се обърнат срещу адвоката си, за да спасят собствената си кожа. Представям си такава сцена:

„Честно, господин прокурор. Не исках да го правя, но господин Ласитър ме накара да излъжа на свидетелската банка“.

Кой прокурор не би предпочел да смачка досаден адвокат вместо обикновен престъпник?

Въпреки всичко, което казах на Пинчър, още не бях решил какво да правя. Продължавах да търся начин да спечеля, без да нарушавам принципите си и да загубя правото да упражнявам професията си.

— До днес никога не съм лъгал пред съдия и не съм оставял клиент да лъжесвидетелства в процес — казах на Соломон.

Бяхме в стаята за адвокати в областния арест. Само двамата, от двете страни на желязната маса. Радвах се, че Виктория не е с нас. Не исках да слушам и нейното неодобрение.

— И току-що си казал на щатския прокурор, че ще излъжа в съда — отвърна той.

— Не толкова директно. Казах му, че ще поддържаш първоначалните си показания.

— Които са неверни. Това ли е новата ти стратегия? Да накиснеш Надя за убийството?

— Не знам. Обмислям го.

— Виктория смята, че Надя ще опита да ни помогне.

— Ключовата дума е „опита“. Ами ако Пинчър я притисне? Или английският й изневери? Или просто реши, че не си струва рискът да влоши отношенията си с властите заради теб? Или…

— Да?

— Или съдебните заседатели повярват на думите й и въпреки всичко решат, че е било убийство по непредпазливост?

Той дръпна предницата на оранжевия си затворнически костюм. Климатикът, изглежда, беше в отпуск, защото и двамата се потяхме страховито, а въздухът миришеше на солено и вкиснало.

— Е, вземи решение, адвокате. Каква е стратегията ни?

— Надя разказва версията си при разпита. Ако Пинчър я ограничи, ще е проста. Взел си пистолета от нея и си прострелял Горев. При кръстосания разпит ще я принудя да признае, че е имала мотив. Откраднала е диамантите и е избягала от щата. Ще наблегна на работата й в бара, която се е свеждала до измами, заблуждаване и кражби. Ако ликвидирам надеждността й като свидетел, има шанс да предизвикаме основателно съмнение, въпреки че си държал пистолета.

— А ако не успееш да я раздрусаш, аз влизам в затвора, а ти преминаваш към следващото си дело?

— Не. Когато това дело приключи — независимо как, — напускам.

— Какво напускаш, Ласитър?

— Професията. — Станах и закрачих в малък кръг. Стаята беше твърде тясна за голям. — Обмислям го от известно време. Когато Пинчър предложи мръсната сделка, помислих още малко. И днес, след като дишах дима от пурата му, реших. Ще стана треньор по футбол в онова малко начално училище във Върмонт.

— Мамка му! — Соломон подпря глава на ръцете си. — Казвах на Виктория, че е грешка да те наемаме. Единствената ми надежда е искане за смяна на адвокат по член 3.850.

— Ей, още не съм загубил делото. Прекалено рано е да се говори за неефективна адвокатска защита.

— Искам друг защитник. Пусни отказа утре.

— Защо?

— За да може новият да навлезе в подробностите. Ти си уволнен.

— Не бързай толкова. Да помислим логично какви са ни шансовете. Защо съдебните заседатели да повярват на една лъжкиня, която мами клиенти в бар, когато твърди, че ти си натиснал спусъка?

— Ами не знам. Може би защото е истина.

— По дяволите, момче! Истината е без значение. Важни са уликите. Надеждността на свидетеля. Мога да разкъсам Надя на парчета.

— Загубил си си ума, Ласитър.

— Искам да спечеля, Соломон. Заради теб и заради Виктория. Най-много обаче искам да натрия физиономията на Пинчър в калта. И когато всичко свърши, искам съдебните заседатели да те изнесат от залата на рамене и да пеят „Бог да благослови Америка“.

— Ето това вече е бълнуване.

Ударих бетонната стена с юмрук. После с левия юмрук. Достатъчно силно, за да заболи. Ръцете ми, не стената. Очите на Соломон се ококориха. Него ли щях да фрасна след това? Погледна към вратата — може би му се искаше да изкрещи да дойде надзирателят.

— Добрият адвокат е наполовина мошеник, наполовина свещеник — казах.

— Не знам за какво говориш.

— Мошеникът обещава богатства, ако го наемеш. Свещеникът плаши с ада, ако не го наемеш.

— Разбрах. И какво?

— Вече се разочаровах от религията. Защо да ми пука за правосъдието?

— Мен ли питаш, или водиш философски дебат сам със себе си?

Продължих да крача още малко.

— Щатът и федералните дойдоха при нас с гадна сделка. Предложиха ти да накиснеш Бени Коен в заговор за убийството на Горев срещу по-лека присъда.

— Практикуваш право от двайсет години, Ласитър. Сега ли разбра, че властите играят грубо?

— Не говоря за ежедневното им престараване. Ненадеждните информатори. Капаните, които залагат. Прекалено големите обвинения. Сделките с отрепки. Това беше различно. Престъпно.

Соломон остана мълчалив за момент.

— Да предположим, че направим каквото искаш и поддържам версията, която дадох на ченгетата. В крайна сметка какви са шансовете съдебните заседатели да повярват, че Надя е натиснала спусъка?

— Не е нужно да вярват, че тя е убила Горев. Нужно е само да имат основателно съмнение, че си го направил ти.

Той се замисли над това и видът му ми каза, че не е особено въодушевен. Още не.

— Обаче след като я разкъсаш на парчета, както се изразяваш, искаш да свидетелствам, че тя е натиснала спусъка.

— Щях да стигна до това. Можем да създадем основателно съмнение и без да сядаш на свидетелската банка.

— Глупости! Ще свидетелствам, та дори и още да не знам какво точно ще говоря.

— Слушай за момент, Соломон.

— Ако не свидетелствам, ще ядосам заседателите. И не ми цитирай дежурната инструкция на съдиите, че не бива да се настройват срещу обвиняем, който пази мълчание. Ще решат, че крия нещо.

— Соломон, колко често караш клиентите си да свидетелстват?

— Рядко. Но това обикновено е защото имат полицейски досиета, които ще излязат наяве при кръстосания разпит. Или защото са глупави. Или и двете. Не се отнася за мен.

— Има и друга причина да не допусна да даваш показания — казах. — Пинчър разполага със записа на разпита ти на местопрестъплението. Там казваш, че Надя е донесла оръжието, което тя ще трябва да признае, когато свидетелства. Казваш, че е ограбила сейфа, което тя също ще трябва да признае. Казваш, че е застреляла Горев, и в това е красотата. Пинчър не може да подложи на кръстосан разпит записа. Каквото си казал на ченгетата, ще остане за вечни времена в умовете на съдебните заседатели и Пинчър не може да го промени… освен ако не дадеш показания.

— И запазваш почтената фасада, като не допуснеш Да излъжа директно.

— И това. Най-важното обаче е, че ще те предпазя от кръстосан разпит и възможността да прецакаш нещата.

Соломон замислено разтри тридневната четина по лицето си с юмрук. След това поклати глава и каза:

— Не ми харесва. И Виктория няма да го приеме. Трябва да се държим за истината. Инцидент. Ще се изправя и ще обясня, че съм излъгал ченгетата, защото съм се изплашил. Думите на Надя ще потвърдят моите, а твоята задача ще е да не допуснеш заседателите да приемат непредумишлено убийство.

Изгледах го мълчаливо. Оценявах иронията в ситуацията — безскрупулният Соломон държи на истината, а аз, полуетичният, настоявам за сенчеста защита.

— Една и съща страница ли четем, Ласитър?

Тръгнах към вратата.

— Дори не една и съща книга, приятел.