Гадна работа на улица „Гансън“

26 Историята на една мутра

Детективът натисна бутона за набиране и долепи слушалката до ухото си. След две позвънявания вдигна мъж и каза:

— Не споменавай името ми, нито своето.

Бетингър разпозна продрания глас на Такли.

— Разбрах.

— Лесно се имитира, така че може и да не съм този, за когото ме мислиш.

— Винаги е възможно. — Сега на детектива му стана ясно защо шареният човек предпочиташе да говори по телефона, вместо очи в очи.

— Има неща, които трябва да знаеш и неща, които са без значение, затова ще ги пропусна. Не бъди прекалено любопитен.

— Няма.

— Ако произнесеш моето име или имената на колегите ми, ще затворя. Ако се държиш грубиянски, ще затворя. Имаш погрешна представа за определени хора, така че искам да те запозная с малко предистория.

— Някой принуди ли те да проведеш този разговор? — попита детективът. — Например онзи, който яде краковски салам на закуска и обича бокса?

— Според мен подобни неща нямат значение.

— Добре.

Доминик засече една лимоненожълта кола и показа среден пръст на своята жертва.

Такли прочисти гърлото си:

— Има един човек, когото ти и аз, а и много други хора търсят в момента. За удобство по време на този разговор ще го наричам Мутрата. Неговата история започва преди малко повече от четири години. За всички ще използвам псевдоними, така че да не се объркаш.

— Благодаря, вече съм достатъчно объркан.

— Ха, веднъж да сме на едно мнение — измърмори Доминик, докато сменяше лентата за движение.

— Във Виктъри пристига пратка лош хероин — започна шареният човек. — Един наркоман умира и няколко дни по-късно още един ритва камбаната. Черни скитници, така че не попадат във вестниците и на никого не му пука. Дилърът, ще го наричам Смъртоносния, осъзнава какво са му пробутали и вместо да го изсипе в кенефа или да го върне на източника, решава да го продаде с отстъпка на двама пласьори гимназисти.

— Божичко — възкликна Бетингър.

— Ще наричам тези млади предприемачи Лайно и Тор.

— Струва ми се подходящо.

— И така Лайно и Тор правят онова, което всеки млад дилър на наркотици би направил: разреждат боклука си с хинин, но за съжаление, изглежда, не правят разлика между грам и милиграм и скоро техният боклук съдържа смъртоносно количество хинин във всяка доза.

— Бог да благослови интернет — каза детективът.

— Краят на учебната година. Едно от четири деца във Виктъри завършва гимназия, това е голяма работа, голям ден. Всяка година полицията изкарва допълнително хора, за да може да се справи с безредиците и пияните шофьори, но общо взето, това са добри деца, които малко му отпускат края. Нищо повече.

Лайното и Тора гледат да си създадат клиентела, затова раздават боклука на приятелите си като подаръци за купона — отличници, спечелили стипендии, и с това — бъдеще.

Бетингър се почувства зле.

— Първата жертва пристига в болницата в един сутринта — осемнайсетгодишно момиче, което никога преди това не е взимало наркотици. Устните и ноктите й са посинели, а роклята — оплескана с диария. Не успява да стигне до операционната. През следващия час пристигат още пет деца в подобно състояние. Три от тях умират, успяват да стабилизират другите две. Едно от тях разказва какво се е случило и докато полицията издирва Лайното и Тора, в спешното попадат още осем деца.

Тази нощ умират единайсет деца.

Заглавията в пресата на следващия ден са най-отвратителните, печатани някога в тази страна, откакто излизат вестници.

Полицейското управление го отнася.

Едрият мъж в управлението, който обича бокса, се съвещава с петима детективи — четирима от тях може би си срещал, и им казва да направят всичко възможно това да не се случва никога вече.

Големият мъж е реалист, такива са и петимата детективи. Те няма да решат проблема с наркотиците във Виктъри. Проблемът с наркотиците не може да бъде решен където и да било в тази страна, дори в градове с ниска престъпност, много пари и кметове евреи. Докато съществуват нещастни хора, ще има и наркомани, а докато има наркомани, ще има и дилъри.

Полицаите решават, че имат нужда от някого от другата страна на барикадата, който да държи нещата под око — утвърден престъпник, който да се погрижи никой да не продава наркотици на деца или пък отрова. Един от детективите споменава тип, когото познава…

— Мутрата.

Бетингър изведнъж разбра няколко неща за Себастиан Рамирес.

— Мутрата е предприемач, който работи в областта на проституцията и хазарта — сфери, върху които полицията във Виктъри рядко има време да се съсредоточи. Обаче се занимава и с наркотици. Търгува с тях чрез широка мрежа разпространители, която полицията никога не е успявала да разбие. Той е амбициозен опортюнист с гъвкав морал.

— Сякаш е създаден точно за нуждите на полицията.

Детективът си спомни за снимката на дилъра във вестника, на която приличаше на обезкървен труп.

— Полицията предлага на Мутрата сделка и той приема. Трябват му само пет минути, за да открие къде живее Смъртоносния и дава адреса на детективите, които потеглят право натам. Когато идиотът вижда ченгетата, бяга през прозореца, макар сградата да няма противопожарна стълба, а жилището му е на четвъртия етаж.

Бетингър предположи, че полицията е помогнала на Смъртоносния да се хвърли от прозореца.

— По някаква причина — продължи шареният човек — на линейката й трябва повече от час да дойде. Когато най-сетне пристига, Смъртоносния е студена кървава купчина, а детективите похапват сандвичи.

— Чух, че били много вкусни.

— Оттогава започва връзката между петимата детективи и Мутрата. Няколко пъти месечно той им снася информация за конкуренцията си и в замяна полицията го оставя на мира. Мутрата не тръгва по правия път, но се грижи лайната, които се продават на улицата, да са колкото може по-безопасни. Знае, че сделката с полицията ще падне, ако хората умират от неговите наркотици или ги обират в нелегалните му казина или хващат СПИН от неговите проститутки.

Бетингър съобрази, че петимата детективи са си купили луксозните автомобили и дрехи с пачки от печалбите на Себастиан.

— Следващото тримесечие статистиката показва по-малко — продължи шареният човек — свръхдози и убийства, свързани с наркотици, във Виктъри. Нещата стават от апокалиптични просто ужасни. Едрият тип в полицейското управление има силна интуиция и изпитва неясни подозрения за сделката между петимата детективи и Мутрата, обаче не пита за подробностите, затова не му и казват. Сделката е одобрена, но не официално.

— И това продължава с години.

— За съжаление Мутрата е капиталист с гъвкав морал и накрая му идват нови идеи. Прави си сметката и решава да лъже и двете страни, макар да изкарва повече пари от петимата детективи, взети заедно.

— Да, това е разочароващо, но не е голяма изненада: надеждите ти не би трябвало да са особено големи, когато разчиташ на тип като Мутрата.

— Известно време прегрешенията му са леки. Мутрата захранва детективите с невярна информация — погрешни часове или места — и се извинява. Обяснява, че стават грешки, а детективите му казват да не се притеснява, защото му имат доверие. Казват го, но не е така. Знаят, че лъже и двете страни, губи им времето и това ги кара да се мръщят.

И така, в тази история има още една фигура, която се казва Дебелия задник. Мутрата иска да сключи сделка с Дебелия задник, обаче последният е чул обезпокоителни приказки. Чул е, че Мутрата в свободното си време е информатор, а е отдавна установено, че на умиращо от глад куче в жегата на Ел Салвадор може да се вярва повече, отколкото на полицейския доносник. Затова Мутрата казва, че ще докаже на кого е верен. Знае, че Дебелия задник е бил прострелян и вкаран в затвора от един детектив, и ще достави този детектив на Дебелия задник като израз на добра воля. Детективът е петият от групата — човекът, с когото не се срещна.

Всичко се намести в съзнанието на Бетингър и той почувства бремето на предстоящия край на историята.

— Петият детектив търси сериен изнасилван и Мутрата му дава следа. Мястото е дълбоко в Септичната яма и когато детективът стига там, няколко типа го хващат, завличат го в една стая и го връзват, за да може Дебелия задник да се позабавлява с него.

— Дебелия задник е социопат.

— Седмица по-късно четиримата детективи намират своя изчезнал колега. Гол, очите му издълбани, ларинксът строшен. Черният му дроб е в стомаха, нарязан на парченца, сдъвкан и наполовина смлян. Озовал се е там, след като са го накарали да го изяде като предсмъртно ядене… Няма достатъчно думи в английския език, с които да се предаде онова, което изпитват четиримата детективи, когато виждат своя колега, своя приятел, така подреден.

— Съжалявам — каза Бетингър.

Такли прочисти гърлото си.

— Детективите знаят, че Мутрата е вкарал техния колега в капана. Мутрата е уплашен и така трябва да бъде. Покрива се, обажда се на един от детективите и предава Дебелия задник, като твърди, че той бил обещал да не убива детектива, а само да го ступа.

Детективите подгонват Дебелия задник, който вади пистолет и получава толкова много куршуми, че когато пушекът се разнася, главата му прилича на доматено пюре.

Обаче остава Мутрата, лъжливото копеле, което предаде детектива на социопата. Този боклук, това лайно, което продаде живота на един добър човек като катеричката на някоя от своите курви.

Летищата и магистралите са под наблюдение и детективите три дни претърсват Виктъри. На третата нощ намират един бездомник по прякор Доги, задават му няколко въпроса, карат го да изяде един-два умрели гълъба и изведнъж бандата на Мутрата ги напада. Един детектив отнася куршум в ръката, а друг — няколко сачми в лицето.

Бетингър знаеше, че тези двама са Пери и Доминик.

— Детективите залавят един от бандата на Мутрата и му задават въпроси по най-милия начин, който можеш да си представиш. Затова той им казва къде се крие Мутрата. И ченгетата се спускат към мястото — апартамент на втория етаж в много по-хубав район, от този, в който те самите живеят. Щом Мутрата чува шумотевицата, побягва и влиза в оживен супермаркет, където се предава. Детективите му слагат белезниците и вдъхновени от множеството буркани, консерви и замразени продукти, които виждат, се заемат с голямо усърдие да му наместят кокалите и вътрешностите.

— Да, останалото е във вестниците.

Линията прекъсна.

Бетингър върна телефона на Доминик, който го пъхна в калъфа на колана си.

— Лоурънс Уилсън беше добър детектив и най-добрият човек, когото съм познавал — каза едрият чернокож, докато завърташе волана по часовниковата стрелка. — Не зная какво би направил ти, ако видиш свой приятел така подреден. Ние направихме това.

— Как така Пери и Хуан не бяха понижени?

— Ние с Такли малко прекалихме.

Бетингър можеше да си го представи.

— Разбирам защо сте го направили, момчета, но това не е правилно… Обаче може би и аз щях да направя същото.

Доминик кимна. Беше очевидно, че в мислите си е с човек, който вече не съществува.