Гадна работа на улица „Гансън“

36 Тук живее титан

Докато се почесваше през кафявата вълнена роба, носейки бутилка червено вино, инспектор Зволински излезе от кухнята си в хола, където рунтавият килим омекоти стъпките на загрубелите му стъпала. Апартаментът му беше много спретнат — нямаше прах, неговите 578 видеокасети по бокс бяха подредени по азбучен ред в стойките, както и 422-те книги върху същия предмет. Имаше достатъчно за четене и гледане, но на самотния си обитател апартаментът се струваше по-скоро склад, отколкото дом.

Преди години, когато наградената му със златен медал дъщеря опита хероин по време на купона по случай завършването си и скоро след това умря в спешното отделение, бракът на инспектора се разпадна. Полският боксьор още обичаше бившата си жена Ванеса, а и тя все още държеше на него, но вече не можеха да живеят заедно. Ужасната трагедия, която ги връхлетя, беше твърде голяма, за да могат да живеят заедно с нея във всекидневието.

Зволински намери тирбушона в чекмеджето на барплота и отвори виното за Ванеса, която работеше като рентгенолог и сега беше втора смяна, но щеше да дойде след двайсет или трийсет минути. Малбекът ухаеше приятно и след като инспекторът го остави на масата, запали две свещи.

Въпреки обремененото си минало и официалното положение на разведена двойка, два или три пъти месечно господин и госпожа Зволински прекарваха заедно нощта. Сексуалната страна на тези срещи беше много приятна и далеч по-вълнуваща, отколкото през голяма част от техния брак. Скоро на инспектора стана ясно, че истинският убиец на любовта не е нито раждането на дете или многото работа, а чисто и просто прекалената фамилиарност.

Имаше малко неща, на които Зволински се наслаждаваше така, както на пица с пеперони и боксови мачове, и когато си върна ергенството на четирийсет и девет, прекарваше повечето от вечерите в ядене на парчета пица и гледане на мачове. Накрая пицата вече не беше толкова вкусна, както някога (макар да я поръчваше на същото място), и мачовете станаха предвидими.

Връзката не беше нещо по-различно.

Зволински не знаеше как ще бъде облечена тази вечер Ванеса, нито какви интересни неща й се бяха случили от последната им среща насам. Затова очакваше с нетърпение тези открития. Беше прекарал в Кутията за хапчета повече от петнайсет часа (след само три часа сън) и тази среща със сладката му бивша съпруга щеше да го възстанови за следващия ден.

Остаряващите стрелки на стенния часовник показваха, че е един и дванайсет. Замислен за един мач, който беше гледал преди малко, Зволински тръгна към стойката с видеокасетите. Всички бяха с малки сини найлонови етикети, които беше надписал с помощта на малка пишеща машина.

Звънна домофонът.

Ванеса беше подранила. Обикновено пристигаше към един и половина, но понякога, ако закъсняваше, пропускаше да се прибере вкъщи и използваше неговия душ.

Зволински почеса сребристата си козина, докато крачеше към вратата.

Домофонът звънна втори път.

Инспекторът се спря.

Едно от множеството ценни качества на неговата бивша съпруга беше търпението и като повечето рентгенолози тя действаше много целенасочено. Освен ако не й се налагаше да използва тоалетната или пък той беше заспал (което се случваше от време на време), тя нямаше да натисне звънеца втори път толкова скоро след първия.

Черно подозрение изпълни Зволински, който преди възхода си на подиума в Кутията за хапчета сам беше детектив.

Той извади револвера от кобура на стената, загаси лампите и се приближи до домофона. Свещите трепкаха и хвърляха дълги сенки.

Когато натисна бутона с палец, който приличаше на маринована краставица, инспекторът се наведе към домофона.

— Влез.

Никой не отговори.

Високоговорителят предаде скърцането на пантите и тихи стъпки. Беше или Ванеса, или пък Ванеса и нейните похитители, и боксьорът беше готов да посрещне всеки, който се изправи срещу него.

Отвън дървените стъпала на стълбището започнаха да скърцат.

Зволински захвърли робата си и вдигна револвера. Като изключим боксьорските му шорти на точки, инспекторът беше гол.

Отвън се чуваха тихи стъпки и той надникна през шпионката. Една сянка се плъзгаше по пода на коридора.

Беше двуглава.

Изпълвайки дробовете си с въздух, Зволински се приготви да атакува врага си. Нямаше начин да изгуби Ванеса — жената, която обичаше и която имаше също толкова скъпи спомени като него за погребаното осемнайсетгодишно съкровище на име Патриша.

Заемайки стойка, сякаш ще нанесе дясно кроше, инспекторът си помисли за Джането и Дан Стенли, както и за Нанси Блокман, която се оказа по-добре подготвена и още беше жива. Когато се протегна за бронежилетката, която висеше на закачалката, студеното дуло на пушка помпа се опря в тила му.

Студ впримчи неговите вътрешности.

— Хвърли пистолета.

Зволински отвори ръка и револверът му изтропа на пода.

— Хубаво бельо — подхвърли неканеният гост.

Другият с него се изкиска.