Гадна работа на улица „Гансън“

31 Нови употреби на една стара кола

Огромна длан изплющя върху стъклото и удиви кадет Брадли Джанески. Ръката смени формата си и един черен пръст, който с лекота би могъл да строши гръдна кост, посочи мръсното стъкло.

— Свали го.

Кадетът завъртя дръжката, сваляйки стъклото откъм шофьорската страна на купето, което някога бе принадлежало на неговия по-голям брат, а преди него на най-големия му брат. Един едър черен мъж беше застанал в двора на отдавна закритото средно училище, а силуетът му напомняше боен кораб. Пара се вдигаше от двете черни кули, които се оказаха неговите ноздри.

Подобно на повечето хора Брадли Джанески се страхуваше от ефрейтор Доминик Уилямс.

— Паркирай там. — Едрият мъжага посочи наполовина срутената козирка, която предпазваше предния вход на училището. — Стой там в сенките. Когато видиш Хлъзгавия Сам, ще се обадиш на мен или на Такли. Ако не успееш да се свържеш с нас, опитай с Хуан или Пери Молой. Ето…

Смачкан на топка лист хартия отскочи от луничавото лице на кадета и се приземи в скута му. Докато търкаше дясното си око, младежът вдигна смачкания лист с информация.

— Ако се изнесе, преди да сме пристигнали… — Доминик разкопча черното си палто и извади късоцев револвер, увит в целофан. — Стрелял ли си някога?

— На стрелбището се класирах сред първите два процента, а съм израснал, ловувайки с баща ми и моите братя.

— Извади го от целофана. — Едрият мъж подхвърли ламинираното оръжие върху вдлъбнатината на таблото. — Ако Хлъзгавия Сам се опита да избяга, насочи го срещу него и му кажи, че си от полицията. Ако се наложи, дай предупредителен изстрел във въздуха.

— Да, сър. — Брадли Джанески взе револвера от арматурното табло и започна да отвива целофана.

Доминик хвърли пластмасови белезници върху скицата с лицето на Хлъзгавия Сам, която лежеше на пътническата седалка.

— Закопчай го и го дръж в багажника, докато някой от нас се появи.

— Да, сър.

— Ако хукне — продължи едрият мъжага, — искам да го блъснеш с колата. Мини през ходилото, счупи му крака. Не карай твърде бързо, за да не го прегазиш и засегнеш жизненоважни органи. Ако се качи в кола, блъсни се в нея.

— Няма ли да е по-лесно просто да го гръмна?

— Трябва ни жив на всяка цена.

— Знам да стрелям.

— Може би… но дори изстрел в крака може да убие негрото. И ако Хлъзгавия Сам извади пистолет насреща ти, няма да си помислиш „трябва да го раня“, а ще се посереш в гащите и ще гърмиш, докато барабанът ти се изпразни. — Доминик потупа торпедото на колата. — Ето това е твоето оръжие.

Кадетът не беше съгласен с устната оценка на ефрейтора, но бе достатъчно съобразителен да не изкаже мнението си гласно.

— Добре, ще го блъсна.

— Хубаво. Обаче първото, което трябва да направиш, щом го видиш, е да позвъниш на тези номера, за да дойдем.

— Да, сър.

Издишвайки пара, едрият тип се обърна и закрачи към луксозната си сребриста кола.

Брадли Джанески затвори прозореца, остави револвера върху скицата и вдигна бинокъла, който бе получил миналия месец като подарък за двайсет и втория си рожден ден. От другата страна на улицата се виждаше обикновената бетонна фасада на сградата, в която се твърдеше, че се намира автоджамбазкият сервиз на Хлъзгавия Сам.

Първото полицейско наблюдение на кадета беше започнало.