Гадна работа на улица „Гансън“

35 Пейката на Рита

Теди измъкна бутилка водка от канавката и два мъртви плъха се катурнаха на паважа. Изглежда единият беше излапал вътрешностите на другия, макар че може би имаше и трето създание, вече доста живо и по-закръглено. Скитникът не беше сигурен какво се беше случило с тези две момчета.

Зави полицейска сирена и стресна Теди. Никой на този свят не харесва този звук и старият чернокож жител на Кенефа, затварян много пъти, не правеше изключение.

— Спри — нареди усиленият от уредбата глас, който прозвуча така, сякаш принадлежеше на враждебен пришълец.

Скитникът се обърна с лице към Малкълм Авеню. Там малка зелена спортна кола се приближи към бордюра, следвана на разстояние от патрулка, чиито въртящи се сигнални лампи превърнаха затворения отдавна търговски център в червено-синя дискотека.

Теди излезе от тесния пасаж, мина край „Най-добрата заложна къща във Виктъри“, която впрочем също беше затворена от 80-те години, и кацна на любимата си пейка. Преди четири години бе намерил замръзналото тяло на Рита върху избелелите й дъски — затова тя имаше голяма сантиментална стойност за него. Жената беше истинска приятелка и най-добрият човек на света.

Докато отвиваше капачката на бутилката водка, Теди отбеляза:

— Ние сме на първия ред. — Само петдесетина метра деляха него и призрачния му другар от бордюра.

От патрулката слезе мъж с вид на латиноамериканец, с дебел мустак и твърда поставка за листа с клипс в ръката, затвори вратата и закрачи към купето, което беше спряло десетина крачки по-нататък.

Светлата студена водка изпълни устата на Теди.

— Свали прозореца — нареди полицаят, като нарисува във въздуха кръг с пръста си.

Прозорецът от страната на шофьора потъна във вратата. В зелената спортна кола седеше мъж, който нямаше глава.

Теди внезапно се запита дали водката, която беше извадил от канавката, не се е развалила.

Полицаят продължаваше да върви. Нещо проблесна в спортната кола и безглавият шофьор изви рамене.

Полицаят стигна до задната броня.

Блесна пистолет.

Полицаят залитна назад и посегна за оръжието си, а оръжието на безглавия шофьор избълва пламъци още два пъти.

Със стенание полицаят се смъкна на колене, потрепери и падна напред. Лицето му удари бетона, изтръгвайки стенание от скитника.

Миг по-късно стрелецът излезе от спортната кола и Теди видя, че е с черна качулка — следователно има глава. Облекчен, че водката не е съсипала ума му, скитникът вдигна бутилката отново към устните си.

Стрелецът клекна, извади нещо блестящо от джоба на мъртвия мъж и разкопча колана му. Теди не смяташе, че трябва да става свидетел на случващото се, но водката, която беше погълнал, не му позволяваше да се придвижи.

Проблеснаха стоманени ножици. Стрелецът извади един розов червей от слабините на мъртвия полицай и го пъхна в бутилка от вода.

— Божичко — промълви Теди и глътна своето лекарство.

Стрелецът се върна в зелената спортна кола, даде назад, докато не застана над трупа, и го скри, след това отиде при патрулката, качи се отзад, затвори вратата и се просна на седалката.

Картината беше спокойна. Нищо не помръдваше освен сигналните лампи върху покрива на патрулката.

Стрелецът чакаше безмълвен и невидим.

Теди знаеше, че тази вечер ще види да умират още полицаи. Хубаво беше, че си носеше освежителна напитка.