Гадна работа на улица „Гансън“

32 Е.В.К.

Вратата на асансьора се отвори и красивият русокос полицай, който приличаше на филмов артист, излезе в ярко осветения коридор на шестия етаж в жилищната сграда, където живееше. Младежът носеше тайландска храна за вкъщи и няколко ризи от пералнята.

С девет атлетически крачки Джери Лангфърд стигна до вратата на жилището, спря се, остави храната на мокета и извади ключовете си. Чу се металически звън.

Един блед и жилав чех по черен анцуг, бронежилетка, латексови ръкавици, маска и с татуировка Е.В.К. наблюдаваше полицая през шпионката.

Лангфърд отключи и последното резе и щом взе пликовете с храна за вкъщи, наблюдаващият го отвори вратата на незаетия апартамент, който беше от другата страна на коридора. Пантите и стъпките на чеха бяха тихи, но не безшумни и полицаят погледна през рамо. Зад него стоеше мъж с насочен срещу лицето му пистолет със заглушител и с маска на дявол от Вси Светии.

— Не вдигай шум — каза Е.В.К. иззад дяволските резци. — Влез вътре.

Докато изпълняваше нареждането и отстъпваше в апартамента, по лицето на Лангфърд се изписа страх.

Полицаят беше ерген и нещата щяха да бъдат лесни, ако не се появи някой посетител.

Е.В.К. вкара с ритник плика с тайландска храна в белия апартамент, влезе вътре, огледа жилището и зарези вратата. През цялото време оръжието му не се отклони и за част от секундата от главата на полицая.

Чехът прекрачи купчинката разсипани нудъли, които приличаха на вътрешности на плъх, и се придвижи напред, докато между оръжието и мишената му останаха само деветдесет сантиметра.

— Не говори — нареди Е.В.К. — Просто кимай. Разбра ли?

Лангфърд кимна.

Чехът насочи показалеца си към черния кожен диван и ококореният полицай седна, оставяйки чистото си пране върху възглавницата до себе си.

— Има ли някой друг? — попита тихо Е.В.К., докато закрепваше с тиксо прозрачна найлонова торбичка отстрани на пистолета.

Сълзи проблеснаха в очите на Лангфърд.

За чеха не беше трудно да разгадае реакцията на полицая.

— Човекът полицай ли е?

Лангфърд поклати глава, избърса сълзите от очите си и отпусна влажната ръка върху чистото пране. Хартията изшумоля.

— Джери?

Гласът долетя от другата стая, принадлежеше на южнячка. Е.В.К. си помисли, че прозвуча като на хубава жена.

Полицаят се хвърли към чеха.

От заглушителя изскочи ярък огън и куршумът с кух връх разкъса гърлото на Лангфърд, превръщайки вика му в писукане. Найлоновата торбичка, която беше закрепена отстрани на полуавтоматичния пистолет, беше хванала изхвърлената гилза.

Е.В.К. стреля отново. Лявото око на Лангфърд изчезна, а мозъкът му плисна върху дивана. Когато втората гилза издрънча върху предходната, лоботомираният труп седна отново на дивана.

Престъпникът смяташе, че правилното убийство не бива да предизвиква повече шум от обличането на зимното палто например. Затова беше напълно доволен от равнището на шума в сегашното си начинание.

Той прекоси апартамента и застана до затворената врата на спалнята.

— Джери? — повика отново южнячката.

Е.В.К. насочи пистолета към невидимата жена от другата страна на вратата.

— Нали не си забравил лютия сос?

Бронзовата топка се завъртя и вратата се отвори, разкривайки мекото чувствено лице на блондинка със сладка бенка на лявата буза, чифт трапчинки и чисто розово бельо, което скриваше само най-розовите части от нейната анатомия.

Проблесна светкавица.

Куршумът с кух връх откъсна парче от гърлото на жената и блъсна черепа й странично в касата на вратата. Тя рухна заднешком с хриптене.

Е.В.К. я хвана за конската опашка, дръпна я назад и я запрати на леглото. Прозрачна течност, която миришеше като пино гриджо, бликна от хранопровода й. Убиецът насочи пистолета си и белият огън прониза ужасеното й съзнание.

Четвъртата празна гилза целуна другарчетата си в найлоновото пликче.

Кръвта се стичаше на локви.

Е.В.К. се обърна към скрина и издърпа най-горното чекмедже, разкривайки дамски бикини. Той направи топка от тях и започна да ги пъха в продупченото гърло и чело на русокосата, докато успя да запуши раните. Не се смяташе за перфекционист, но обичаше да работи чисто.

Зави жената в изцапаните с вино и засъхнала кръв чаршафи, свали я на земята и я плъзна под леглото. После се върна в хола, пъхна пистолета в кобура и затапи раните на Лангфърд с бельото на жената. За късмет на убиеца (който нямаше време да почисти както трябва местопрестъплението) килимът и диванът бяха черни и щяха да скрият кръвта на полицая от случайния наблюдател.

Чехът претърси мъртвия човек, откри полицейската му значка и я пусна в пликчето, където вече лежаха четирите празни гилзи.

Оставаше само още едно нещо, което Е.В.К. искаше от Джери Лангфърд.

Той дръпна ципа на джинсите и смъкна боксерките на мъртвия полицай. Откриха се обръсната пубисна област, татуирано сърце и пенис с розови оттенъци, мокър от урината. Убиецът стисна главичката между палеца и показалеца си и разтегна члена почти нежно.

В другата му ръка щракна макетен нож.

Стоманата направи тъмен срез в изпънатия член и опънът откъсна външната кожа, разкривайки бледата уретра и тъмната лилаво-червена плът на пещеристото тяло. Бързо и рязко движение сряза тези тръби и пенисът беше отнет от неговия собственик.

Убиецът сложи капещата плячка в торбичката с празните гилзи и значката. Всички тези неща щяха да идат на едно и също място.

После положи увисналото като вързоп тяло на Лангфърд в мавзолея под леглото, изгаси лампите, надникна в коридора, увери се, че е пуст, свали маската, излезе от апартамента и слезе с асансьора до небесносиньото фоайе.

При входа в сградата задържа вратата за една възрастна двойка, която спореше за някоя си Гъртруд. Докато ги чакаше да влязат, хвърли поглед на водолазния си часовник, който според него беше най-добрата съществуваща машина. Платинените му стрелки показваха осем и единайсет минути.

Неочакваното отбиване на Лангфърд до химическото чистене му бе прахосало малко време, както и отърваването от русата му гостенка. Е.В.К. не се ядосваше за неща, които са извън неговия контрол. Затова сега не беше ядосан, но знаеше, че трябва да промени натовареното си разписание.

Той излезе от жилищната сграда и закрачи на север към черния като дървени въглища товарен микробус, който беше купил завчера сутринта.

Беше от превозните средства, които никой не забелязва.