Изгубеният

Глава 14

На зазоряване тръгнаха за Леманс Хил. Нейтън шофираше, Бъб беше седнал до него, а Зандър — на задната седалка.

Нейт си настрои огледалото, за да избегне заслепяващото червено отражение на слънцето зад гърба им. Пътуваха на запад, към пустинята и небето се извисяваше величествено над съвсем равната линия на хоризонта. Стигнеха ли веднъж до завоя и поемеха ли на север, щяха да видят дюните, с техните огромни пясъчни хребети, които продължаваха стотици километри от север на юг.

Зандър му беше помогнал да съберат инструкциите за ремонтиране на кулата и инструментите от джипа на Камерън, преди да тръгнат. Бяха взели цялото необходимо оборудване. „Ако Кам наистина не е имал намерение да ходи до кулата, то доста добре е прикрил това“, помисли си Нейтън.

Къщата едва се беше скрила от погледа им, когато синът му се наведе над него и чичо си.

— Е, каква е историята с тази жена, за която всички шушукат?

Младежът очевидно нямаше търпение да научи повече по въпроса и Нейтън не можеше да го вини. Вечерята беше приключила набързо, след като стана и излезе на верандата заедно с Илзе, Хари и Лиз и четиримата започнаха да говорят шепнешком и да се въртят в кръга на едни и същи разсъждения. Не след дълго Софи и Ло, последвани от Зандър, надникнаха с малките си главички през комарника, за да видят какво става.

Илзе бързо прибра момичетата обратно, за да ги сложи да си легнат, и повече не излезе. Нейтън поклати глава към сина си — Не сега, приятелю — и младежът неохотно се оттегли. Със сковани крайници и зачервени очи Лиз се върна вътре без повече приказки. Отнякъде се разнесе тих плач в нощта. Нейтън не беше сигурен кой плачеше. Двамата с Хари поговориха още малко, докато не стана време да изключат генератора. След това се оттегли на дивана, където лежа буден часове наред. Очите му бяха започнали да парят на сутрешната светлина и сега ги потърка с кокалчетата на пръстите си. Стана още по-лошо.

— Джена Мур — каза Бъб от предната седалка. — Това е жената, заради която всички се притесняват.

— Чувал ли си нещо за тази жена? — попита Нейтън.

Онази история се разигра, когато Бъб бе малък. Тогава беше — пресметна годините Нейтън — само на седем.

Брат му сви рамене.

— Чувал съм това-онова.

Нейтън осъзна, че Бъб и Зандър го гледат с очакване. В това време една крава изскочи на пътя им. Нейт намали, за да я остави да мине, но тя спря на място, обърна глава и погледна към тях. Нейтън изчака още малко, преди да надуе клаксона. Кравата пак не помръдна. Само примигваше бавно насреща му.

— Господи! Ще се върна след секунда — ядоса се Нейтън.

Дръпна ръчната спирачка, слезе от джипа и тръгна бавно към животното. Това беше достатъчно, за да го накара да се размърда. Малкото стадо, което чакаше от другата страна на пътя, последва примера на кравата. Нейтън по навик ги изгледа преценяващо. Сториха му се здрави и охранени. „Камерън… по-скоро Бъб, Хари или който ще да е — бързо се поправи той — няма да има проблем да намери пазар за тях, когато му дойде времето.“

— Та — прикани го нетърпеливо Зандър, когато се върна в джипа — коя е Джена Мур?

Нейтън се съсредоточи върху пътя, докато шофираше. Осъзна, че никога досега не беше разказвал тази история на глас — не го бяха карали да го прави — и изведнъж се зачуди откъде да започне.

— Случи се преди много години — подхвана най-накрая той. — Аз бях на деветнайсет, така че Кам трябва да е бил на седемнайсет. Да, на толкова беше, защото си спомням, че все още не бе пълнолетен.

Бъб изсумтя от предната седалка, видимо развеселен от намека, че в Баламара някой ще следи с истински ентусиазъм за възрастта ти, преди да ти сервира алкохол.

— Беше някъде по това време на годината — продължи Нейтън. — Седмицата между Коледа и Нова година, когато всички, които се връщат отнякъде, вече са си у дома. Хлапетата от близките имоти се бяха прибрали от училищата, университетите, работата си в големите градове или с каквото там се занимаваха.

Камерън се беше върнал за ваканцията от частното училище в Бризбейн, докато по онова време Нейтън се разкъсваше между работата в „Бърли Даунс“ и разгорещения флирт със златокосото съседско момиче Джаки Уокър.

— На дюните извън града щеше да има парти — продължи той. — Дори не си спомням кой го организира. Май бяха няколко от момчетата в „Атертън“. Както и да е, всички отидохме. Няколко хлапета, с които учехме в дистанционното училище, неколцина работници от фермите, туристи и други такива. Повечето от присъстващите бяха завършили училище и бяха по-скоро на моята възраст, отколкото на тази на Кам, но той беше добре дошъл. Така или иначе всички го познаваха.

Онази нощ си я биваше, спомни си Нейтън. Тя беше топла, но като по чудо не гореща, а мастиленото небе натежаваше от звезди, докато хлапетата паркираха пикапите и джиповете си в пясъка. Някой беше запалил лагерен огън и бе надул музиката. Раздаваха пиячка.

Нейтън беше отишъл на партито с Камерън. Веднага щом спря джипа, забеляза Джаки. Тя стоеше до огъня с някакво момиче, което се смееше на нещо и бавно сплиташе и разплиташе гъстата си коса на оранжевата светлина на пламъците. Двете пиеха бира. Джаки също го беше забелязала и го дари с една от усмивките, с които го даряваше напоследък. Нейтън едва не се препъна в бързината да слезе от джипа. Беше забравил, че Камерън е с него, докато брат му не се появи до рамото му и не хвърли високата си сянка на земята.

— Другото момиче, Джена, работеше във фермата на бащата на Джаки — обясни Нейтън. — Беше англичанка, тръгнала да обикаля страната с приятеля си. Наложило се той да остане във фермата да работи, затова беше дошла сама на партито с Джаки.

Според Нейтън се беше събрала добра компания, предвид живеещите в района. Нови бири се отваряха веднага когато старите свършеха, и се разнасяха смях и разговори на висок глас, когато приятели се виждаха очи в очи, в някои случаи за първи път от години. Едни пристигаха на партито, други си тръгваха; с напредването на вечерта напредваше и количеството изпит алкохол и много двойки — някои стари, други съвсем нови — решаваха да се усамотят в мрака на дюните за половин час. Нейтън чакаше своя миг. Нито той, нито Джаки щяха да се приберат по домовете си тази нощ, тъй като имаха планове и разполагаха с празната къща на техен приятел в града. Кам знаеше как да си отвори багажника на джипа, когато му се доспеше.

Нейтън си спомняше как беше прегърнал Джаки. Косата ѝ проблясваше на светлината от лагерния огън, докато му се усмихваше. Много добре знаеше какво да очаква по-късно и в този момент животът му се струваше прекрасен. Не се сещаше кога точно забеляза, че Камерън и Джена са заедно. Може би когато момичето се беше изправило, за да вземе бири за двама им, и бе протегнало ръце високо над главата си, за да разкрие голяма част от плътта си пред Кам. Джена определено знаеше, че той не я изпуска от поглед цяла вечер, затова много бавно отиде до хладилната чанта и също толкова бавно се върна и седна до него. Нейтън си спомняше добре този момент.

— Помня, че Джена беше по-голяма от Кам — каза той. — Мисля, че тогава беше на двайсет.

По онова време Камерън беше попаднал в онази преходна фаза, която правеше младежите особено непохватни. Когато облечеше училищната си униформа, гладкото му лице и сресаната му коса го правеха да изглежда като тийнейджър. С работните си дрехи от фермата пък можеше да го сбъркат с истински мъж заради заякналите му от физическата работа гръб, рамене и ръце. На променливата светлина от огъня и през мъглата, причинена от алкохола, приличаше и на двете.

— Повече от ясно беше, че Кам има интерес към Джена — продължи Нейтън. — Няколко души споменаха, че тя има приятел във фермата, но тъй като това не я притесняваше, не притесняваше и нас. Джена се беше отдръпнала от другите на партито и прекара почти цялата вечер само в компанията на Кам.

Нейтън вече беше изпил няколко питиета, когато отново погледна към двойката. Джена седеше на пясъка до лагерния огън, облегната на краката на Камерън. Той ѝ каза нещо и тя се засмя. После ѝ каза още нещо и тя наклони глава назад, за да приближи лице до неговото. С една ръка държаха бутилки с бира, а с другата се бяха хванали.

Когато Нейтън ги погледна отново, те вече се целуваха. Камерън галеше с една ръка наполовина сплетената коса на Джена. Нейтън се запита дали да не поговори с брат си по мъжки, но подозираше, че Кам няма да му се зарадва. В този момент Джаки се надигна на пръсти и му прошепна в ухото, че е време да вървят.

Нейтън хвърли ключовете за джипа на Камерън и му каза или да закара Джена в града по-късно, или да се увери, че някой друг ще я изпрати. След това двамата с Джаки потеглиха към празната къща на свой приятел с цялата скорост, която развиваше червеният джип на Джаки.

Нейт погледна Зандър в огледалото за обратно виждане.

— Тръгнах си от партито с майка ти, за да се уверя, че ще се прибере жива и здрава в града…

Бъб се изхили, а синът му се направи, че не забелязва.

— … а на следващата сутрин се натъкнахме на няколко хлапета от партито — една позната на Джаки и две момчета от „Атертън“. Всички говореха как, след като сме си тръгнали, Кам и Джена… — Видя физиономията на Зандър и се поколеба дали да продължи.

— … са се натискали? — помогна му Бъб от предната седалка.

— Да. Благодаря, Бъб.

Нейтън си спомняше, че тогава им беше много забавно. Всички се смяха. Камерън Брайт, прибрал се у дома за ваканцията, беше успял да забие туристка зад дюните.

— Та това беше всичко. Разнесоха се малко слухове наоколо, както си беше в реда на нещата след такова парти — продължи с обясненията Нейт. — Заварих Кам да спи в джипа с доста доволно изражение. Джаки тръгна да търси Джена, а ние двамата се прибрахме.

По-късно Джаки му бе разказала, че Джена е спала в общежитието на кръчмата с още няколко от редовните работници. Била тиха на път към фермата. Даже малко по-мълчалива от обикновено. Вероятно се чувствала засрамена. Определено я измъчвал тежък махмурлук. Но била напълно добре. Не ѝ споменала за Камерън и Джаки не я попитала.

— През целия ден всичко беше наред — продължи Нейтън.

На път за фермата Кам се беше хилил като идиот на предната седалка до Нейтън. И продължи да се хили до следващия следобед, преди да дойде обаждането.

— А после? — попита Зандър.

— После Джена каза, че вече не била добре.