Изгубеният

Благодарности

За мен беше огромно удоволствие да напиша тази книга и съм много благодарна на хората, които ми помогнаха да накарам тази история да оживее.

За пореден път съм изключително признателна на невероятните си редактори Кейт Патерсън и Матилда Имла от „Пан Макмилън“, на Кристин Копраш и Ейми Ейнхорн от „Флатайрън Букс“ и Клеър Смит от „Литъл, Браун“. Много ви благодаря за полезните съвети, предложенията и окуражителните думи през цялото време.

Безкрайна благодарност и за чудесните ми агенти — Клеър Форстър от „Къртис Браун“, Австралия, Алис Лъчънс и Кейт Купър от „Къртис Браун“, Великобритания, Даниъл Лазар от „Райтърс Хаус“ и Джери Каладжиън от „Интелекчуъл Пропърти Груп“.

Нямаше да мога да напиша тази книга, ако не беше готовността на много хора да отделят от времето си, за да ми разкажат за своя живот.

Огромно благодаря на пенсионирания полицай от Бърдсвил Нийл Макшейн и съпругата му Сандра, които ме поканиха в дома си. Не всеки би се съгласил да вози една непозната цели 900 километра през пустошта и да отговаря на въпроси през целия път, затова извадих огромен късмет, че Нийл бе от малцината, готови да се отзоват. Такова пътуване се случва веднъж в живота и аз никога няма да го забравя.

За мен беше чест да прекарам известно време в Бърдсвил с аборигенския старейшина и рейнджър в националния парк „Мунга Тири“ Дон Роуландс и съпругата му Лин. Техните съвети и опит ми отвориха очите за много неща, за които не се бях замисляла дотогава, и съм искрено благодарна, че ги споделиха с мен.

Моите искрени благодарности и към Андрю Камерън, лекаря в Бърдсвил, за забавните моменти, вдъхновяващите разговори и пътуванията в района. Научих много нови неща и помощта му в проучванията за тази книга беше безценна.

Също така съм много благодарна на Дейвид Брук, който любезно ми сподели огромните си знания и опит в стопанисването на един голям имот и търпеливо отговори на дълга върволица въпроси за добитъка, радиото и всичко останало.

Искам да благодаря на фермерката Сю Къдмор, че ми разказа интересните си истории с телета, и на автора Еван Макхю, че ме запозна с приятелите и познатите си и сподели с мен собствените си преживявания в пустошта. Книгите му „Бърдсвил“ и „Ченге в пустошта“ (в съавторство с Нийл Макшейн) ми бяха много полезни в проучванията ми.

Благодаря на всички, които ми помагаха, докато пишех. Всички грешки и художествени отклонения са само мои.

И на последно място, но не и по значение, искам да благодаря на баща си Майк Харпър за идеята, която в крайна сметка се превърна в „Изгубеният“, и както винаги, на Хелън Харпър, Ели Харпър, Майкъл Харпър, Сюзън Давънпорт, Айви и Ейва Харпър и Питър и Анет Стракън.

И разбира се, най-големите благодарности са за прекрасния ми съпруг Питър Стракън и красивата ни дъщеря Шарлот Стракън. Вие ми давате много. Не бих могла да напиша никоя от книгите си без вас.