Книга на мъртвите на древните египтяни

99 ГЛАВАЗА ДА ВОДИШ ЛОДКА В ОТВЪДНИЯ СВЯТ

О, вие, духове, които плавате

по прешлените мръсни на Апопи!

Да мога също аз да плавам с мойта лодка

в мир, в мир,

като въжетата навивам и развивам. Елате! Бързайте,

защото тук пристигам да видя баща си Озирис!

О, господари на дрехата Анси!

С радост аз я вземам! Вижте!

О, владетели на бурите и вие също,

мъже-плувци по прешлените на Апопи,

вие, отбягнали от ножа,

главата привържете, скрепете шията,

вие, спътници на тайнствената лодка,

които връзвате и обуздавате Апопи.

Към мене погледнете!

Аз плавам с мойта лодка,

въжетата навивам

и все напредвам към областта прокълната,

където са звездите паднали, към бездната понесени…

Не са могли наистина те своите някогашни пътища да срещнат,

защото пътят им от пламъка на Ра е преграден.

Водачът на едната и на другата земя се казва „Андебу“; Кеб на кормилото стои. На двамата магическата сила

на слънчевия кръг проправя пътя,

който над духовете зли се вие…

Ето напредвам с лодката си…

Да могат моят двойник и моят дух да се отправят

към мястото, което ти единствен знаеш!…

— Ти името ми отгатни — говори колът в пристана за котва.

— Владетел на земите две, в светилището си царуваш, е твоето име.

— Ти името ми отгатни — говори дървеният чук.

— Копитото на бик Апис — това е твойто име.

— Ти името ми отгатни — въжето корабно говори.

— Надиплените ленти на Анубис, с които той си служи наведен над мумиите, това е твойто име.

— Ти името ми отгатни — осите на веслата казват.

— Стълбовете на царството на мъртвите е името ви.

— Ти името ми отгатни — трюмът говори.

— Богът Акер — това е името ти.

— Ти името ми отгатни — говори мачтата.

— Който владетелката след отсъствието дълго води, пак довежда — това е името ти.

— Ти името ми отгатни — говори мостът подземен.

— На Уп-Уау флага, това е името ти.

— Ти името ми отгатни — лостът отпред говори.

— На Мастха гърлото, това е твоето име.

— Ти името ми отгатни — гребалката говори.

— Богиня Нут, това е твоето име.

— Ти името ни отгатни — говорят ремъците.

— Кожата на бика Мневис, обърната от Сет, е името ви.

— Ти името ни отгатни — веслата казват.

— На Хор пръстите, на боговете първородният, е името ви.

— Ти името ми отгатни — говори чайката.

— Ръката на Изида, изтриваща кръвта, избликнала от изваденото око на Хор — това е името ти.

— Ти имената отгатни ни — говорят клиновете.

— Местха, Хапи, Кевхесенуф78, Хакау, Дуамутф79,

Маа-антеф, Ир-неф-джесф, Тхет-ем-ауа са имената ви.

— Ти името ми отгатни — носът на кораба говори.

— Главен на областта, това е твоето име.

— Ти отгатни ни имената — страните две на кораба говорят.

— Богините Мерти е името ви.

— Ти името ми отгатни — кормилото говори.

— Изправено и ясно във водата видимо до границата

на вълните, това е името ти.

— Ти името ми отгатни — гредата казва.

— Бедрото на Изида, което Ра със своя нож изряза, та корабът Сектет да се напълни с кръв, това е името ти.

— Ти името ми отгатни — морякът, отговорен за платната,

казва.

— Осъденият, ето твоето име.

— Ти името ми отгатни — говори вятърът, който те отнася.

— Вятърът от север, от Тум изпратен в носа на Хенти-Аменти, това е твоето име.

— Ти името ми отгатни, ако желаеш течението ми ти да следваш — реката казва.

— Внимание! Гледат те! Това е името ти.

— Ти името ми отгатни — говорят бреговете, които се отронват.

— Рушители на божеството с ръце могъщи в дома-чистилище е името ви.

— Ти името ми отгатни — земята твърда казва, — щом искаш ти по мен да стъпваш.

— Небесната земя, която се отправя към духа пазител на балсама, живеещ всред полята на блажените

и който радостен оттам излиза, е твоето име.

Пред всички тези божества ще изречеш ти после тия думи: О, на естеството здравейте вие, богове с Ка сияещи,

които винаги живеете и съществувате вечно,

безкрайността е вашият предел.

Ето, проправих път,

към вас вървя, о, богове!

За моята уста храна надгробна дайте,

да мога аз да се възползвам

и думите на сила да изричам.

От хляба на Изида посветен ми отредете,

когато аз пред бога всемогъщ ще се намеря.

Наистина познавам този бог велик,

сега пред него вие даровете поставете.

Тхекем е името му.

От изток тръгва той към запад.

Наредете неговият път мой път да стане

и плаването му да бъде мое плаване,

та да не бъда в Мескет сразен

и злите духове да не отнемат крайниците ми!

Да мога да намеря хляб свещен в Пе,

а в Деп питието посветено!

Да бъдат даровете ви на мене всеки ден донасяни!

Да получавам дрехи, ечемик, масло „анти“, пшеница!

Те моето здраве, сила и живот да подкрепят,

та аз към светлината на деня да мога да излизам,

да мога по желание през многобройните превъплъщения да премина

и да достигна до полята на блажените накрая!

Ако мъртвият е научил тази глава, той ще може да достигне до полето на блажените; той ще намери върху жертвеника на великото божество питие и свещен хляб; той ще има ниви с пшеница и ечемик, които служителите на Хор ще жънат за него. Той ще се насища с тях, ще трие с тях крайниците си и тялото му ще стане като тяло на бог; той ще може да достигне до полето на блажените, след като приеме всички форми, които му харесват. Накрая той ще може там да се движи всеки миг, където поиска действително вечно.