Подобен на сокол от злато,
който излиза от яйцето си,
поемам в полет към небето.
Аз плувам по небето, на сокол голям подобен,
гърба на който с лакти четири се мери,
крилата му блестят като смарагди южни.
Поемам полет аз от саркофага, положен в лодката „Сектет“,
и моето сърце към източните планини отнасям,
(а) после спускам се, като летя към лодката „Манджит“.
Пред мен се появяват йерархиите божествени.
Дълбоко се покланям…,
като ме поздравяват с възгласи на радост.
Тогава аз, подобен на сокол от злато, с глава на феникс,
поемам полет към небето…
Наистина пред мене всеки ден е Ра
и думите ми слуша.
О, вие, древни богове, от Нут първородени!
Вижте! Аз седнах между вас!
Непоклатим и твърд съм.
Полята на блажените,
догдето взора ми достига, се разгръщат.
Те ще ме хранят,
Дух посветен, сред изобилието на полята
живея аз за радост на сърцето ми.
Бог Хепри на гърлото ми даде сила
и имам власт над силите на моя разум!