Стани, Озирис!
Сега гръбнак ти имаш,
бог със сърце замряло!
Закрепена и заздравена бе шията ти.
Възкачи се на престола си, Озирис!
Ето, върху нозете ти вода светена плисвам.
От злато Джед ти нося…
Зарадвай се, Озирис, на това магическо изображение!
Тази глава ще бъде изпълнена над златен Джед, вдълбан в смокиново дърво, престояло във вода на цветя анкхем. Да се постави споменатият Джед на шията на покойния в деня на погребението. Тогава в отвъдния свят той ще стане посветен и съвършен дух и на Нова година той ще бъде подобен на духовете от свитата на Озирис действително, постоянно, вечно…