Книга на мъртвите на древните египтяни

152 ГЛАВАЗА ДА ИЗГРАДИШ КЪЩА НА ЗЕМЯТА

Кеб, поздрав! Радвай се,

защото аз от тялото си съм излязъл

и стоя над него.

Ето с боговете заедно минавам по небето.

Аз на душите на бъдещите поколения създателите определям,

като ме виждат — те ме славят.

Ето Сесхета води Небт злият дух.

Той яко вързан е. Анубис ми крещи:

„Ти къща изгради си на земята!

Да бъдат нейните основи в Хелиопол;

пределите й до Хер-Аха ще стигнат,

светилището й в Секхем ще бъде

и обновени ще бъдат надписите му.

Минаващите своите дарове и своите изливания на вино към

него ще отправят!“

Озирис после на боговете заобиколили го говори:

„Вижте там тази къща!

Тя скоро беше построена за един дух посветен,

оградите магически я пазят.

От нея мъртвият излиза всеки ден и с вас остава.

Не спират да растат ни младостта му, нито неговата сила.

Отдавайте му почит, прославяйте го!“

О, вие духове, свидетели на моите подвизи,

чувате ли словата, моите и на Озирис?

Той казва: „Нека идва тука всеки ден!

Сред вас да обновява младостта си!“

Ето даровете, които ветровете южни и ветровете северни

донасят на Озирис: добитък, ечемик, пшеница,

от всички земни кътчета донесени

по заповед на самия Озирис…

Ту устремявам се наляво,

ту надясно се отправям,

живеещите хора ме виждат,

тъй както виждат боговете,

мъртвите и духовете посветени.

Те с възгласи на радост поздравяват

минаващата моя лодка…