Книга на мъртвите на древните египтяни

42 ГЛАВАЗА ДА СЕ ПРЕМАХНАТ КЛАНЕТАТА

Това е царството,

където с корона бяла на главата,

и с жезъла заповеден в ръката

божественото същество е седнало.

Пред него стигнал, лодката си спирам

и произнасям тези думи:

„О, бог всесилен! На жаждата владетел,

към мене погледни! Сега родих се!

Сега родих се! Сега родих се!“

И богът отговаря: „На дръвника на наказанията

излизат наяве постъпките ти лоши.

От всеки друг ти най-добре ги знаеш.

Аз ще събудя спомена за твоите грешки.“

Аз отговарям:

„Аз Ра съм, който прави силни ония, които той обича.

Аз възелът съм на космическата участ,

скрит в чудното дърво пресвято.

Ако напредвам, Ра напредва.

Наистина, ти гледай!

Косите на главата ми са същите коси на бога Ну.

Лицето ми е слънчевият диск на Ра.

В очите ми богиня Хатор силата живее.

В ушите ми звънти душата на Уп-Уаут61.

В носа ми обитават силите на бога Хенти-Хас.

И устните ми са устни на Анубис.

И зъбите ми са зъби на богиня Серкит.

И шията ми шия на Изида.

И двете ми ръце ръце са на господаря властен на Джеду.

Това е Нейт62, на Саис63 господарка,

която в моите ръце живее.

Гръбначният ми стълб е стълб на Сет.

И моят фалус е фалусът на Озирис.

И моят черен дроб е дробът на повелителя на Хер-Аха.

Гърдите ми са на владетеля на ужаса гърдите.

Коремът и моят гръб са на богиня Сехмет.

И силите на окото на Хор дълбоко в моя кръст в кръг се движат

И краката ми на Нут краката са.

Стъпалата ми на Птах са стъпалата.

И пръстите ми пръсти са на двойния сокол божествен,

който във вечността живее.

Истина, частица от тялото ми няма,

която да не е божествена!

А колкото до Тот, той е закрилата на цялото ми тяло.

На Ра подобен, аз всеки ден се обновявам.

Не може никой да скове ръцете ми,

ни китките ми да обсеби

ни богове, ни духове свещени,

ни прародителски души, нито души осъдени,

ни посветени, нито ангели небесни.

Аз този съм, който напред върви,

и името ми е мистерия.

Аз вчерашното съм.

«Който милиони години съзерцава»

е името ми.

Пътеките небесни извървявам.

Владетеля на вечността ме назоваха,

провъзгласиха ме за бог на ставането

и повелител на всевластната корона.

На космоса в яйцето и в безсмъртното око на Хор живея. Това око ми дава вечния живот,

когато се затвори — пак ме пази.

В сияние потънал, аз вървя напред по пътя си.

Навсякъде прониквам по воля на сърцето си.

Аз съществувам и живея.

Аз Хор съм, който милионите години извървява.

Мълчание и слово в устата ми се съчетават в равновесие. На трона седнал, заповеди давам.

Наистина сега разместени са мойте форми.

Аз Уннефер64 съм, съществото съвършено,

бог в хармония с ритмите на времената.

В моето същество е скрита същността ми.

Сам съм… Сам… Сам…

Единствен аз космическите самоти обхождам.

Живея аз наистина на Хор в окото

и никакво нещастие не би могло до мен да стигне.

Ето вратите на небето аз отварям

и пращам раждания към земята.

Детето, раждащо се,

нападано не ще е по пътеката, отвеждаща го към земята.

Аз вчерашното съм,

аз днешното съм

на поколенията неизброими.

През всички дни на вашия живот аз ви закрилям!

О, вие, обитаващи земята и небето,

вие от север и от юг, от запад и от изток,

наистина страхът пред мен сърцето ми смразява,

защото сам съм се създал и сам съм си изваял форма. Повторно няма да умра.

Лъчи от мойто същество гърдите ви достигат,

но пазя формите на моето проявление, дълбоко скрити в мене,

защото този съм, когото никой не познава.

О, вие, духове на злото кървавочервени,

напразно лицата си обръщате към мене.

С тройно було съм прикрит.

Не ще се върне времето далечно,

когато беше за мен небето сътворено,

когато бе земята от небето отделена,

когато всички същества,

родени от земята и родени от небето,

разпределени бяха.

Един път отделени,

те никога не ще се съберат отново в извора първоначален.

Чуждо е името ми на мръсотията на злото!

Всесилни са магическите думи,

които моята уста към вас отправя.

Сияйна светлина излъчва се от съществото ми.

Аз същество съм, от стени обиколено,

повсред вселена, от стени обиколена.

Самотен съм всред моята самотност.

И няма ден без моята спасителна намеса да изтича.

Минават те! Минават те! Пред мен минават дните!

Наистина аз същество съм, изпълнено със сила жизнена,

от небесния океан родено.

Небесната богиня Нут е майка ми

и тя извая формата ми.

Аз съм безтрепетният!

Аз възелът велик съм на съдбата, който лежи във вчерашното.

В ръката си държа съдбата на сегашното.

Не ме познава никой.

Аз ви познавам.

Не може никой да ме хване.

Аз мога да ви хвана.

О, яйце космическо! Слушай ме!

Аз Хор съм от милиони години.

Към вас изпращам огъня на моите сияния

да могат вашите сърца към мен да се обърнат.

Аз съм владетелят на трона,

спасен от всяко зло, аз преминавам времената и пространствата.

Аз съм маймуната с глава на куче от злато, без мишци, без бедра,

която е на трона в храма на Мемфис…

Да знаете: ако вървя напред — върви тя също,

маймуната с глава на куче от злато в Мемфис!“