Книга на мъртвите на древните египтяни

92 ГЛАВАЗА ДА СЕ ОТКРИЕ ЗА ДУШАТА И ЗА СЯНКАТА ДОСТЪПЪТ ДО ГРОБА

Към светлината пълна на деня вървя

и ето на смъртта печатите са вдигнати.

По заповед на Хор и на окото му

душата ми разчупи своите печати.

Сега искряща диадема ставам,

на Ра челото украсила.

Стъпалата ми на моите заповеди подчиняват се

и крачките ми са широки,

и крайниците ми са силни.

Аз Хор съм и за божествения ми баща мъстя.

Словата ми на сила са също дарове

за мойта майка и баща божествени.

С могъществото на краката си аз преминаването ускорявам

и божеството всемогъщо съзерцавам,

което в лодката на Ра е седнало.

Тогава на носа на лодката

душите според числото на годините

на съд минават.

Око на Хор! Избави душата ми!

Сложи я като скъпоценност на Ра върху челото!

А вие, духове на злото, които в плен задържате Озирис,

да можехте в тъмнините да потънете!

От вас пленена сянката ми да не бъде,

от вас затворена душата моя да не бъде!

Нека открит да бъде пътят за моята душа и моята сянка,

та двете те да съзерцават

в деня на съденето бога всемогъщ в светилището му.

Тогава аз магическите думи на Озирис ще изричам,

(домът му тайнствен е, незнаен).

О, вие, духове на злото, които крайниците пръснати

на (бог) Озирис затворени държите,

които духовете посветени гоните,

помнете!

Наистина не ще ме в плен държи небето,

нито земята би могла в утробата си да ме задържи.

Не ще съм аз покорен на властта на духовете зли палачи.

Краката ми се подчиняват.

Ето, отправям се към моя труп там на земята.

Да мога от духовете зли спасен да бъда,

които крайниците на Озирис са затворили!