Книга на мъртвите на древните египтяни

101 ГЛАВАЗА ДА СЕ ЗАКРИЛЯ ЛОДКАТА НА РА

О, Ра! В своята лодка седнал, вълните пориш,

над бездните ти плаваш…

Отправяш се към миналото си и преминаваш го обратно.

Ето че с мене, отражение на Озирис, ти съединяваш се,

дух посветен сред твоите служители.

О, Ра! Наистина, щом ти вървиш напред, и аз напредвам!

О, Ра! По силата на твоето магическо име „Ра“,

докато ти пресичаш окото космическо

на ширина седем размера, а зеницата на окото — три размера,

всесилен направи ме!

О, Ра! Наистина щом ти вървиш напред, и аз напредвам.

О, Ра! По силата на твоето мистично име „Ра“,

когато ти минаваш над онези,

които след своята смърт са станали

съвсем обратното на себе си,

над мен смили се! Изправи ме!

Сложи ме да стъпя на краката си отново,

понеже, Ра, наистина щом ти вървиш напред, и аз напредвам.

О, Ра! По силата на твойто магическо име „Ра“,

когато ти мистериите на световете на отвъдното отбулваш,

та ти на боговете, твои служители, да посветиш сърцата,

на моето сърце разкрий ти тези тайни,

защото, ето, щом ти вървиш напред, и аз напредвам!

Чрез словата на сила на тази глава твоите крайници ще останат невредими и здрави като тези на самия Ра. Тези слова да се изричат пред превръзка от много фино ленено платно, на което те предварително ще бъдат нанесени с маслото „анти“. Когато настъпи денят на погребението, тази превръзка ще бъде поставена на шията на мумията. Шията на мъртвия става силна и устойчива и мъртвият ще може подобно на бог да изпълни всичко, което желае сърцето му. Той ще може да отиде при служителите на Хор, подобно на звезда той ще заеме място в небето срещу Сотхис80. Неговата мумия ще бъде почитана като божество завинаги от неговите роднини. Богинята Менкет ще направи да поникнат цветя на гроба му, а великият бог Тот ще излее в изобилие вечния мир на несътворената светлина върху тленните му останки, както беше направил някога за великия Озирис, владетеля на севера и юга…