Книга на мъртвите на древните египтяни

124 ГЛАВАЗА ДА СЕ ИЗВЪРШАТ ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЯТА В ЦАРСТВЕНИЯ ФЕНИКС

Душата ми гради за мене

в Джеду дом непоклатим

и докато аз напредвам в страната Буто,

магическите ми служители се трудят и нивите ми разработват.

Лицето на палмата ми е красиво като лицето на бог Амсу.

(Не! Не! Не хапвам аз! Такава гнусота са мърсотиите!

От тях не хапвам! Към тях ръцете си не приближавам!

Дори не ги докосвам със сандали!)

Аз дарове добри докато имам, не, не ще загина,

защото разполагам с хлябове пшеничени

и бира ечемичена,

които корабите Сектет и Манджит ми носят постоянно.

Под чудния листак на скъпите за мен дървета седнал,

аз вкусвам от покоя и наслаждавам се на изобилие от дарове…

Дух посветен да можех аз да стана!

Богинята-змия да може пак да ме изправи

и бялата корона да сложи на главата ми!

О, вие, духове, пазители на портите

на миротвореца на двете области,

помнете! Аз нося в съществото си природата,

която може за дар на боговете да послужи!

На помощ ми елате! Да вдигна, помогнете ми,

мъглата непрогледна, която ме притиска и души!

О, нека духове посветени прегръдки ми разтворят, йерархиите божествени да пазят тишина

и никоя от думите да не откриват, които аз разменям

с душите на бъдещите поколения!

Могъщ сред тези, които реят се във висините,

сърцата водя аз на боговете на мен закрилници.

Наистина не всеки бог, богиня всяка, които жизненост ми вдъхват,

ще бъдат определени за духове-водачи на годината.

Аз ще живея под вечно зелените листа на дърветата,

от даровете, сложени пред мене, вкусвайки,

подобен на Озирис, когато в Абидос се явявах.

В мен виждат прародителя на Ра, на съществата светещи.

На звездното небе загърнат с наметалото широко,

оставам лице с лице с боговете древни.

С хляба на общението в моята уста

явявам се пред боговете Ахиу.

Да ми говорят те и аз да им отвръщам!

Със слънчевия кръг, със същества от светлина аз ще говоря.

Велика силата ми е всред тъмнините,

които в световете на Мехурт царуват

тъй близо до почитаното същество…

Наистина сега аз ставам същество едно с Озирис!

(О), вижте! Ставам съвършен,

тъй както съвършен Озирис е сред боговете древни.

С Озирис ще говоря аз, тъй както хората говорят,

и той ще ми отвръща с езика на боговете…

Ето че аз дух посветен като съм станал,

пристигам тук, закрилян от магическите сили,

и аз богинята Маат упътвам към тези, които я обичат,

защото дух съм посветен,

въоръжен със силите магически на всички посветени духове.

Явявам се пред образа на Саху

в градовете Хелиопол, Бузирис, Хераклеопол,

Абидос и Панопол.