Книга на мъртвите на древните египтяни

182 ГЛАВАЗА ДА СТАНЕ ОЗИРИС ТРАЕН, ДОКАТО ТОТ ПРОГОНВА ВРАГОВЕТЕ

Аз Тот съм господар на двата лунни рога.

Писмото ми е съвършено и чисти са ръцете ми.

Аз мразя злото и от беззаконието се отвращавам.

Установявам писмено аз правдата божествена.

Наистина перото съм, с което пише богът на вселената.

Аз съм господар на справедливостта и честността,

владетелят на истината и на правдата.

Лъжата разрушавам и истината казвам пред боговете.

Словата ми могъщи са и в двата свята.

Аз победителя несправедлив повалям

и слабия, жестоко подигран, изправям.

Разпръсквам тъмнините и бурите прогонвам.

Изпращам към Озирис — доброто същество,

свежия и приятен въздух на ветровете северни

в мига, когато този бог напуска

утробата на майка си, богинята, която живот ми даде.

Ето залязва Ра на хоризонта,

подобен на Озирис,

и ето че залязва Озирис на хоризонта,

на Ра подобен.

Аз пуснах да проникне Ра

до сърцевината на свещените мистерии,

където божествените духове възвръщат към живот бога със сърце замряло,

душата тайнствена на Аменти.

Дочувате ли възгласи на радост

пред бога със сърце замряло, синът на Нут, доброто същество!

Наистина аз Тот могъщият съм,

Любимецът на Ра!

Всичко, каквото Ра намисли

благодарение на мене, увенчава се с успех.

Аз като Тот съм маг велик,

в лодката на милионите години съм седнал като него, владетелят съм на закона писан

и на земите две съм пречистителят.

Магическото ми величие закриля Нут, която го създаде. Убивам враговете и руша препятствията.

Аз изпълнявам волята на Ра в светилището му.

Аз Тот съм, който над враговете на Озирис тържествува,

и като знае бедствията, които го очакват,

подрежда световете утрешни…

В качеството си на Тот небето, земята и Дуат аз управлявам.

Дарявам там с живот душите на бъдещите поколения.

Със силата на моята реч магическа

довеждам въздуха до тези,

които изпитанията на мистериите преминават.

Наистина аз победих противниците на Озирис!

Ето към тебе идвам аз, владетел на пресвятата земя, Озирис, мъжко същество могъщо на Аменти!

Виж! Непоклатим за вечността е тронът ти!

Със закрилата магическа на моите ръце

на органите ти дарявам траене безкрайно,

пазещо твоето и на нетленния ти двойник съществуване,

до теб на стража съм през дните на живота ми…

О, господарю на Дуат, о, владетелю на Аменти!

Ти, който владееш побеждавайки небето,

ти, който на главата си Атеф короната поставяш;

ти, който хванал си камшика и жезъла на повелението,

виж как към теб се устремяват духовете!

О, същество добро, безкрайно, вечно,

ти позволяваш на всички същества човешки

да се родят повторно за живота,

да станат млади те отново и да се превъплътят в миг благоприятен.

Ето прав пред тебе твоят син Хор!

Той свойствата на Тум ти връща.

Лицето ти, о, Ун-Нефер, е съвършено с красотата си…

Стани, стани, о мъжко същество на Аменти!

Непоклатимо си в утробата на Нут, божествената твоя майка,

защото беше тя съединена с тебе

и в тебе тя излезе от своето небесно тяло,

тъй както с миналото, „Иб“ сърцето ти

мери траенето на живота си чрез траенето на сърцето „Хати“.

Ноздрите ти са пълни със сила, здраве и живот.

На Ра подобно ти младостта си подновяваш всеки ден.

Велика е победата ти, о Озирис!

Виж! Идвам аз към теб! Аз Тот съм!

Аз Хор усмирих и буйността успокоих на двамата воюващи. Аз духовете огненочервени и злите духове на бунта укротих,

подложих ги на тежки изпитания…

Аз Тот съм, който в Летопол

води към край добър мистериите на нощта.

Аз Тот, явявам се в град Буто всеки ден.

Носител на обилни дарове за боговете посветени

пристигам тук, за да ти върна рамото на Озирис,

което балсамирах и напоих с благоухания

да бъде то за обонянието на Ун-Нефер приятно.

Аз Тот съм, който идва всеки ден в град Хер-Аха.

Ето завързвам лодката си,

прекарах я от изтока към запада.

Наистина по блясък надвишавам всички богове,

защото името ми е: „Възвишеният“.

Отворил съм аз пътищата към доброто в името си Уп-Уаут.

Слава на Озирис, Ун-Нефер, безкрайният, всевечният!