О, мъжка мощ на Ра-създател!
При бурите космически тя бе засегната
и на света покоят продължи с милиони години.
Тогава аз от силните по-силен станах,
от всички жизнени най-жизнен…
При все това, ако на кораба качен насила, към изток бях отведен
по пътя страховит на двата рога;
ако измъчваха ме злите духове, пируваха върху душата ми;
ако на Ра разкъсваха създаващия орган,
а също и главата на Озирис…
Тогава да можех отведен към полетата да бъда,
където формите магически принасят жътвата на боговете…
Дано прогонен от рогата на Хепри да не бъда,
дано на гной подобен да не стана
на Тум в окото!
Да не ме хванат злите духове,
нито към изток да не ме отвлекат,
където биха искали върху душата ми те да пируват:
те нека зло да ми не сторят,
те нека не ме посекат!