Изида над своя град в полет се издига.
Тя тръгва да търси дома скрит на Хор
в мига, когато от блатото си сред тръстики той изплува.
Повдига нараненото му рамо тя…
Ето, в лодката божествена се изкачва той,
Владетелят свещен на световете,
защото храбро се е бил.
Наистина не ще потънат скоро подвизите му в забрава!
Пося той страх и ужас.
Изида, майка му, великата богиня,
закриля го със силата на своята реч магическа
и му предава своето могъщество.
Да се изпълни тази глава над ястреб от злато, върху който тези думи да бъдат издълбани; да се постави амулет на шията на покойния, за да го закриля в деня на погребението, постоянно и непрекъснато.