О, Тум! Достигнал божеството с глава на лъв двуглав,
да можех да съм посветен!
Да може този бог велик пред мен на Кеб вратите да отвори!
В поклон аз падам
пред бога силен на света на мъртвите!
Отвеждат ме при йерархиите небесни на Аменти,
Ти дух — пазител на вратата,
дъхът живителен ти остави да ме изхранва.
Нека един всесилен дух към лодката на Хепри да ме води.
Ето че иде вечер.
На духовете, седнали в лодката, ме оставете да говоря.
Да мога там по моя воля аз да влизам и излизам!
Да мога тайнствата вътре в лодката да съзерцавам
и да изправя божеството бездиханно…
Ето, към него се обръщам с думите:
„Всесилен бог! Това съм аз!
Преминал през вратите на смъртта,
аз съществувам и живея.
А вие, хора на земята, които дарове донасяте,
вие, които на моя труп отваряте устата,
покажете ми да видя списъка на приношенията
и въздигнете на престола й Маат, богинята,
и покажете плочата на миналите ми деяния.
Маат пред бог Озирис поставете, на вечността владетеля,
безтрепетен той отброява годините отминали.
Ето, достигнали до него думите, от островите долетели,
и той във въздуха ръката лява вдига,
и заповеди към боговете древни дава.
Наистина той праща ме при съдниците
на света отвъден.“