Книга на мъртвите на древните египтяни

20 ГЛАВА

О, Тот, ти, който подкрепи Озирис да тържествува над враговете си

хвани моите врагове в твоите примки

пред всички богове и пред богините,

пред боговете страшни на Хелиопол,

на битките в Джеду,

на поражението на духовете зли,

в нощта, когато Джед възправен е в Летопол;

в нощта на страшни бедствия сред мрак,

които в Летопол, в Пе и в Деп ще станат;

в нощта, когато Хор в правата на наследник влиза

над областите на баща си Озирис, в Рехти;

в нощта, когато в Абидос Изида плаче

пред саркофага на брата си Озирис;

в нощта на церемониите Хакер,

когато грешниците ще са отделени

от другите избрани по пътищата на смъртта да минат;

в нощта на умъртвяването на душите грешни;

по време на обред тържествен — разравянето на земята,

който ще се извърши в Наареруф и в Ре-Стау;

в нощта, когато Хор тържествува най-после над враговете си…

Ето велик е Хор!

Усмихнати са двата хоризонта на небето

и пълно е с доволство сърцето на Озирис…

О, Тот! Ти остави ме над моите врагове да тържествувам

пред йерархиите на боговете и богините,

които съдят мъртвите в името на бог Озирис,

събрани зад светилището му мъртвешко…

Ако това заклинание се изпълни от човек, обредно чист, мъртвият ще излезе след своето пристигане в пристана към пълната светлина на деня; той ще може да приеме по желание всички форми на съществата и да мине безопасно през мястото на огъня.