Книга на мъртвите на древните египтяни - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора (ч. notes)

1

Озирис — централна фигура в египетския пантеон, съдия на мъртвите, закрилник на живота в неговата безкрайност, всеобщност, хармония и развитие. Мъж на своята сестра Изида, умъртвен от брата си Сет. Той хвърля частите от неговото тяло в Нил, но Изида възстановява тялото на Озирис. Баща на Хор, издигнат в култ от жреците на град Бузирис.

2

Аменти — страна, осеяна с хубави пътища, по които минават душите след смъртта, за да се представят пред съда на Озирис, да се върнат отново на земята. Идеята за това убежище на мъртвите намира аналогичен израз с доктрината на Данте Алигиери за Чистилището.

3

Тот — господар на думите, лунен бог, почитан от жреците на град Хелиопол, като владетел на магическите формули и заклинания, покровител на интелигентността на човека. Управлява реда във вселената, хармонията на времената, протичането на събитията. Представя се в образ на мъж с глава на ибис.

4

Нут — космическа богиня, владетелка на небето, създадена от бог Атум (първичен бог на Хелиопол, който олицетворява водния хаос, началото на космоса), жена на Кеб. Нут носи идеята за майчинството и милосърдието. Тя облекчава жаждата на душите на мъртвите.

5

Хор — бог на хоризонта, представя се като Хор — дете, голо момче с пръст на устата и като Хор — мъж с глава на сокол, който е свещено животно. В теологичната система на Хелиопол Хор е син на Изида и Озирис.

6

Хелиопол — град в Долен Египет. Култов център на бог Ра, едно от най-големите духовни средища на древния свят. Неговата школа оказва силно влияние върху моралните и философските идеи на питагорейците върху тяхната дисциплина като членове на един затворен кръг и върху метафизиката на Платон. Жреците на Хелиопол очертават най-съществените тенденции в развитието на египетската религия.

7

Джеди — колона, символ на култа към бог Озирис и бог Сокари. В случая става дума за Озирис.

8

Джеду — град в Долен Египет.

9

Ра — бог на светлината, на слънцето, създател на самия себе си. Ра олицетворява творческото начало, вечното протичане и развитието на живота, почитан от жреците на Хелиопол. Носи идеята за обновлението и хармонията на космоса, за тишината и съвършенството.

10

Сехем — става дума за Летопол, град в Долен Египет.

11

Ре-Стау — област на отвъдния свят, където пребивават душите на мъртвите, за да се подготвят за по-нататъшното си пътуване.

12

Сокари — бог на мъртвите, издигнат в култ от жреците на град Мемфис. Неговото царство е предверието в страната на мъртвите. Представя се в образа на мъж-мумия с глава на сокол.

13

Хараклеопол — град в Долен Египет, известен с култа към бог Харсафее (бог с глава на овен).

14

Става дума за лодката на бог Ра по време преди залез.

15

Изида — сестра и жена на Озирис, майка на Хор. Олицетворява любовта и оплодяването, една от най-почитаните богини в египетския свят.

16

Нефтис — сестра на Изида и Озирис, жена на Сет.

17

Предназначение — допълнително написан текст, който има сакраментална стойност и насочва към практическата употреба на заклинанията в „Книга на мъртвите“, разбирана като водач и съветник в отвъдния свят.

18

Сехт Ианру — област от отвъдното, където се намират полята на блажените, мястото, в което душите на починалите се радват на вечен покой и вечна светлина ги озарява. Това наименование има значение на символ в „Книга на мъртвите“.

19

Птах — бог, почитан в град Мемфис. Изразява идеята за създаването на света посредством мисълта и словото, мъж на богиня Сехмет и баща на бог Нефер-Тум. Неговото появяване в езотерическата система на Мемфис не е изяснено. Символ на интелектуалното начало, на добротата и хармонията, на разумния живот и светлата мисъл.

20

Хермопол — става дума за Хермополис Магна, град в Среден Египет, известен с култа към бог Тот. Жреците на Хермопол осъществяват една богата духовна и интелектуална дейност, която оказва силно влияние върху културата в древен Египет.

21

Дуат — област на отвъдния свят.

22

Апопи — дух на злото, символ на идеята за разрушението и омразата, противник на хармонията и доброто. Изобразява се като змия.

23

Тум — един от главните богове на египтяните, почитан в Хелиопол. Олицетворява космическия ред преди създаването на небесните светила.

24

Мистерии — тайни церемонии, които се извършват в дълбочините на египетските храмове и се ръководят от жреците с цел само определени хора да получат достъп до мъдростта и знанието за правилен живот и правилна смърт, да постигнат една хармония на духа и морално усъвършенствуване.

25

Сет — бог на злите дела, на злобата и битките. Персонификация на идеята за лошото начало, противник на разумния живот и спокойствието, на реда и тишината. Брат на Озирис.

26

Кеб — бог на земята, брат и мъж на Нут.

27

Хор-Хути — Хор на хоризонта.

28

Ну — първичната водна стихия, създателка на вселената, на хармонията и живота.

29

Амсу — древно божество, почитано в град Мемфис, по-късно се приема като покровител на пътищата и планините. Изразява идеята за движението и преминаването на препятствия.

30

Маат — богиня на истината и на справедливостта, на доброто и на спокойствието, олицетворение на човечността и неотменимата логика на последствията. Една от най-големите фигури в египетската митология.

31

Анубис — бог в образа на чакал, който разделя душите на мъртвите, грижи се за надгробните дарове, почитан в Абидос. Носител на идеята за възвръщането към живота.

32

Неберджер — става дума за Озирис.

33

Шу — обожествен образ на въздуха, който свързва земята с небесния свод. Според теологичната доктрина на Хелиопол Шу е началото, което дава живот на живите и на мъртвите. Представя се като лъв. Олицетворява диханието и трептението.

34

Нехеб-Кау — става дума за бог Ра.

35

Хепри — бог на измененията и на вечното подновяване на живота. Представя се в образа на бръмбар (скарабей), олицетворява непрекъснатата възходяща продължителност на движението.

36

Мескет — част от отвъдния свят.

37

Техенет — част от отвъдния свят.

38

Уаджит — локална богиня на гр. Буто, покровителка на фараоните, представя се в образа на змия.

39

Абидос — град в Горен Египет.

40

Бузирис — град в Долен Египет, известен с култа към Озирис и Изида.

41

Пе — става дума за гр. Буто в Долен Египет при делтата на река Нил.

42

Деп — също гр. Буто.

43

Джед — стълб, символ на идеята за плодородието, пълнотата, радостта и вечното траене на живота, свързан с култа към бог Озирис и бог Сокари. Сравнете бележка 7.

44

Сехмет — богиня на огъня и на слънчевата топлина. Според духовната школа в Мемфис — жена на Птах и майка на Нефертум.

45

Саху — става дума за съзвездието Орион.

46

Духове — според „Книга на мъртвите“ това са души на починали, които взимат участие за добро или за зло в живота на човека след смъртта, стават невидими помагачи и пътеводители в света на отвъдното. Това схващане се различава от поетическите представи на европейския фолклор и християнската есхатология.

47

Иб — сърцето, разбирано в сакраментален смисъл като извор на живот и радост, на блаженство и любов, на мъдрост и съвършенство, на морална чистота и справедливост. Наименование, употребявано от жреците, чийто смисъл е разясняван от тях само на посветените. В поетически план символ на духовен напредък.

48

Хати — сърцето като орган на човешкото тяло, символ на земното, на нетрайното, на преходното.

49

Мемфис — град в Долен Египет. Основан от легендарния владетел Менес, определен за столица по времето на III династия (2778–2723 г. пр.н.е.), култов център на бог Птах. В духовната школа на Мемфис през царуването на V и VI династии (2563–2263 г. пр.н.е.) жреците изразяват схващането, че знанието и словото определят хармонията на космоса.

50

Ка — едно от най-трудно обяснимите понятия в „Книга на мъртвите“. Всеки човек притежава своя „Ка“. Това е божественият дух, трепетът на живота, вечната форма на една човешка индивидуалност, нейната иманентна духовна същина, която съществува след смъртта и търси да се съедини с тялото. Олицетворява жизнената, духовната и сексуалната сила на човека.

51

Хемену — става дума за Хермопол.

52

Хнум — бог, който моделира образа на човека. Представя се като мъж, който носи в ръцете си две човешки фигури: едната — тялото на човека, създадено от материята, другата — неговото Ка, одухотвореното начало на съществото му.

53

(Във френския текст тези глави имат една и съща номерация)

54

(Една част от стиха не е запазена)

55

Хотеп — бог на мира след смъртта, който носи успокоение и блаженство на душите.

56

Акер — божество в образ на лъв с две глави.

57

Хатор — богиня на смъртта, на любовта и на вечността, владетелка на царството на мъртвите, неин символ е смокиновото дърво — олицетворение на дървото на живота.

58

Ам-Аау — дух на злото.

59

Хай — дух на злото.

60

Ха-ас — дух на злото.

61

Уп-Уаут — става дума за две божества, почитани в Ликопол (град в Горен Египет), придружители на бог Озирис. Представят се в образи на чакали.

62

Нейт — богиня на наводняването и на дрямката, покровителка на изкуствата, закрилница на вътрешностите на мъртвия. Придружава Изида и Нефтис в отвъдния свят.

63

Саис — град в Долен Египет.

64

Ун-Нефер — бог на непрекъснатата доброта, почитан в Джеду.

65

(Във френския текст двете глави (51 и 52) имат една и съща номерация) (Вариация на 52 глава)

66

(Във френския текст двете глави (51 и 52) имат една и съща номерация)

67

Сехмет — богиня на битките, жена на бог Птах. Представя се в образа на лъвица

68

Смам — бог, който покровителствува жертвоприношенията.

69

Мехурт — богиня на нощното небе.

70

Себек — бог на водите и наводненията, издигнат в култ от жреците на Саис, покровител на зелените треви, край бреговете на реките. Рисува се в образа на крокодил или на мъж с глава на крокодил. Почитан по времето на XIII и XIV династии (1775–1680 г. пр.н.е.)

71

Неммес — става дума за величието и властта на фараона — олицетворение на силата.

72

Уререт — венецът на бог Ра, който символизира неговото първенство между боговете.

73

Нефер-Тум — божество, издигнато в култ от жреците на Мемфис, син на бог Птах и богиня Сехмет. Закрилник срещу лошите влияния и тревогите, покровител на нежността и красотата. Бог-цвете. Носи лотосов цвят в косите си.

74

Хонсу — лунен бог, почитан в Тива, син на Амон и Мут. През новата империя (1580–1056 г. пр.н.е.) се идентифицира с бог Нефер-Хотеп.

75

Аукерт — област в отвъдния свят.

76

Татунен — персонификация на земята, която се открива във водната бездна в началото на времената.

77

(Липсва текст)

78

Кевхесеннуф — син на бог Хор.

79

Дуамутф — син на бог Хор.

80

Сотхис — звездата Сириус, която е символ на светлината.

81

Буто — град в Долен Египет, в делтата на река Нил.

82

Местха — дете на бог Хор.

83

Тефнут — сестра и жена на бог Шу, богиня на розите и на дъжда.

84

Са — бог на мъдростта, на знанието, на духовната светлина, покровител на пътя към усъвършенствуването.

85

Елефантин — остров на река Нил в Горен Египет.

86

Бубаст — град в Долен Египет, наречен на името на богиня Бубаст — покровителка на лова.

87

Херти — област в отвъдния свят.

88

Баст — богиня, почитана в Бубаст, олицетворение на огъня на слънцето. Представя се като жена с глава на котка.

89

Арити — вратите на седемте области на отвъдния свят.

90

(Следва под същата форма изброяване на 21 пилона)

91

Иат — място в полето на блажените, където отсядат душите на мъртвите.

92

Славно тяло — в митологията на Египет — нематериално тяло, което има свещен произход и може да се движи във всички страни на пространството без препятствия. Добрите дела и хармонията, постигнати в земния живот, създават условия за неговите очертания.

93

Амон — слънчев бог, идентифициран с бог Ра, почитан в Хелиопол и Тива по времето на XI династия (2160–2000 г. пр.н.е.). Покровител на синия цвят. Провъзгласен за главен бог (Амон-Ра) от владетеля Аменемхат I (2000–1970 г. пр.н.е.)