О, ти, зъл дух, главите който режеш
и чела посичаш!
Ти, който паметта угасваш
и на боговете посветени отнемаш от устата силата
магическото слово да изкажат,
което в сърцата живее!
Със същите очи наистина не ще ме видиш,
с които виждаш тях!
Ето, разхождам се и в миг главата си обръщам,
назад поглеждам…
Какво да видя?
Нетрепващи с очи следят ме злите духове,
а тези врагове на бога Шу
се готвят главата ми да вземат,
челото ми да посекат
и по заповед на своя господар
да проявят над мен насилие.
Ще кажа аз:
„Ти искаш моята глава да вземеш, челото да ми посечеш?
Да угасиш ти искаш паметта ми?
Ти искаш на устата ми печат да сложиш,
да й отнемеш на силата словата,
които в сърцето ми живеят,
тъй както с останалите посветени духове постъпи?
Назад, зъл дух! По стъпките си ти върни се!
Това ти заповядвам със силата магическа на словото,
което от Изида е изречено, когато ти напред вървеше, подвластен на заповедите на Сет, враг на Изида,
с цел да угасиш в устата на Озирис словото могъщо!“ Тогава и Изида каза:
„Назад, зъл дух! Лицето ти
да е обърнато към срамните ти части!
По-скоро виж това лице, обърнато от пламъци!
Виж, на Хор окото е това, пламти то
на Тум в средата на окото!“
Наистина, зъл дух, не ще успееш да избягаш
от катастрофата на тази нощ!
Тъй както те прогони и Озирис,
та никак в него да не влезе погнусата от тебе,
така и аз отблъсквам те, понеже ти за мен си отвращение? Аз заповядвам ти:
„До мен не приближавай!“
Повторно казвам ти:
„Назад, зъл дух, на Шу противник!“