Книга на мъртвите на древните египтяни

64 ГЛАВАИЗЛИЗАНЕТО НА ДУШАТА КЪМ СВЕТЛИНАТА НА ДЕНЯ

Аз съм днес,

аз съм вчера,

аз съм утре.

През моите многобройни раждания

оставам млад и жизнен.

Аз съм душата божествена и тайнствена,

която някога създаде боговете,

чиято същина прикрита храни

божествата от Дуат, Аменти и небето.

Аз съм кормилото на изтока,

владетелят на двата образа божествени

и сиянието ми огрява всяко същество възкръснало,

което, докато мине в царството на мъртвите,

през превъплъщения последователни

мъчително се лута да намери пътя си

в царството на тъмнините.

О, вие, духове с глави на ястреби,

с очи безстрастни,

вие, така високо кацнали,

чуйте добре магическите думи,

изричани от тези, които до ковчега ми пристъпват,

поел към своя дом незнаен.

И вие, които пред Ра вървите, и вие, които следвате го

по пътя му към най-високата небесна точка,

докато Ра самият, на светилището господарят,

изправен в своята лодка,

с лъчите си земята с плодове обсипва.

Запомнете всички вие!

Наистина аз Ра съм

и Ра това съм аз.

Аз от кристал изваях небесен свод на Птах.

О, Ра! Духът ти е доволен, спокойно е сърцето ти,

когато гледаш как хубаво денят е нареден,

когато ти проникваш в града небесен Хемену

и след това през източната порта го напускаш!

И първородените на боговете, родени преди тебе,

се приближават да те срещнат

и поздравляват те с възгласи на радост.

О, Ра, ти направи ми леки и приятни

със слънчевите си лъчи

преминатите пътища!

За мене разшири пътеките си светещи,

в деня, когато политам от земята

към областите на небето!

Разлей над мене светлината си, о, душа тайнствена!

Ето пред теб пристигам.

О, бог с глас, на гръм подобен,

в просторните владения на мъртвите!…

Прегрешенията на моите родители

на мене да не се преписват!

Ти избави ме от този дух измамен и злосторен,

с очи притворени привидно вечер,

а през нощта — палач на смъртните…

Наистина богат на скрити форми аз преливам,

името ми е: „Нощта велика“.

Това, което в мен живее, аз видимо го правя

в разновидностите на формите ми променливи…

О, владетел на боговете Етишеф,

ти чуваш ли как вият духовете зли, плешиви,

в часа, когато (на Озирис) ръката е застинала?

Ще кажеш ти: „Ела! Мини през бездната!

Пред тебе виж, доведен до безсилие,

почива твоят враг! Бедрата му на шията са окачени,

а тазът му е вързан за главата!“

О, вие, владетели божествени на царството на мъртвите,

да могат този ден Изида и Нефтис

да пресушат у мене извора на сълзите

в мига, когато на брега отвъден аз другото си аз ще видя

да преминава пътищата на небесния Абидос!

И стълбовете четири на четирите владения на пространството

с вратите им и техните ключалки

(да бъде тъй в света, вътре в мене и извън мене)

те могат ли подвластни на моята ръка да бъдат!

Като на куче бързи са краката ми,

като обхождам светилищата на отвъдното.

Нахрани тялото ми богът с глава на лъв двуглав.

Игау сам положи тялото ми в саркофага.

Душата ми е силна.

Разбивайки вратите на отвъдното, аз преминавам.

Чрез мен прониква до най-далечните владения небесни

струяща светлината на сърцето ми,

защото името ми е:

„Който познава бездните!“

С мисълта за вашето спасение, о, духове безплътни,

които в отвъдното безчислени години обитавате,

да действувам в този миг ме оставете,

като преценка давам на дните, часовете благотворни, звездите на Орион и божествата дванадесет,

които ги напътствуват.

Ето, ръцете си едно на друго те подават,

но шестото от тях

е на ръба на бездната

в часа на поражението на злия дух…

Ето, аз идвам като победител

в предверието огромно на света подземен,

на бога Шу аз нося даровете си,

когато след кланетата на грешните кръвта ще стане ледена и цялата земя пак съединена

ще разцъфти и плодове ще дава.

Ще се явя като владетел на живота,

ще е голямо моето великолепие

всред чудната хармония

на този ден възраждащ се!

Истина, ще преломя аз съпротивата на тези,

които против мен се съюзяват скришом

и планове коват да ме прогонят.

Ах, тези духове на злото, които лазят по корем!

Знайте! Пристигам тук с пълномощие от владетеля на всичките владетели

да отмъстя за правдата на Озирис.

Сълзите си окото ми умее да задържа.

Изпратен съм от този, на когото е ръката твърда

и е владетел на онова, което притежава.

Пребродих от Сехем до Хелиопол аз всички пътища

да посветя божествения феникс

в нещата от света на мъртвите.

Здравей, о, царство на мълчанието

и на мистериите, в теб спотаени!

О, ти, създателю на форми на съществувание

като самия бог Хепри,

не ми пречи диска на Ра да наблюдавам.

Нека всесилният бог Шу,

чийто дом е вечното му траене,

да се явя пред него ме накара!

Нека пътуванията ми в отвъдното

да могат в мир да продължават!

Нека премина небосвода звезден и пред сиянията да спра с възхита

омаян от сияйния му блясък.

Да мога като птица в простора да се рея,

да съзерцавам ден след ден до Ра

събралите се посветени духове!

Да можех да съм подкрепен от молбите на посветените

сега,

които със сандали леки докосват пясъка

и крачат в мълчание.

О, ти, могъщо същество с движения бързи,

ти, което водиш във владенията подземни

и сенките, и духовете посветени,

пусни ме като любим на боговете

да преминавам в мир през царството на мъртвите!

Към мене милост имай,

защото съм без сили

и много трудно аз поддържам

сцеплението на душите ми безбройни.

— Кой си там, зъл дух прикрит,

разкъсваш душите мълчаливо?

Не приближавай ти! Не ме докосвай,

защото съм владетел на Ре-Стау!

Аз този съм, чието име е достатъчно могъщо

вратите на света подземен да отвори.

В мига, когато аз оттам ще тръгна, ще бъде името ми:

„Богинята, която търси и стреми се,

владетелка на вечност земна!“

Едва богинята непразна

при раждане товара си оставила,

и ето че вратата по средата на стената бе хлопнала и бе заключена.

(Аз радвам се, затворена като я гледам!)

Окото, призори отдадено на божеството силно,

лицето му със светлина покрива.

далеч от мене всичко гнило,

защото ставам аз съвсем на бога-лъв подобен,

окичен с цветя, за Шу определени!

Не плашат ме на бездните водите!

Блажени са ония в отвъдното,

които гледат в мир останките си тленни.

Благословен денят, когато той, Озирис, „бог със сърце замряло“,

слиза, летейки над техните останки тленни.

Аз този съм наистина, който върви

към светлината пълна на деня!

В присъствието на Озирис аз ставам господаря на живота,

завинаги е невредимо съществото мое вечно.

Свещеното смокиново дърво с ръце си аз да обгърна,

а то в отплата за мен прегръдките си нежни да отвори…

На Хор пред окото стигнал, аз го завладявам.

Нека в мир над световете да царува!

Аз наблюдавам Ра в неговия залез,

когато се явява на разсъмване

със своя животворен дъх ме съединява

и чисти са ръцете ми, когато аз го възхвалявам!

Да могат всички части на моето същество

да пазят невредима целостта си,

те да не бъдат разпилени.

Ето, политвам като птица

й спускам се с полет към земята…

Щом аз вървя напред, то длъжен съм да следвам

на предишните ми действия браздата,

защото съм дете на вчерашното.

И бъдещето ми от двата бога Акеру се направлява.

Да ми даде могъщата земя в минута на опасност

присъщата си здрава сила!

И нека богът всемогъщ, зад мене който ходи,

докато към отвъдното се аз отправям,

под своята закрила да ме вземе!

Тъй че да стане плътта ми по-силна и по-здрава,

духът ми посветен да бди над моите крайници,

душата ми да ги покрива и да ги пази под крилата си,

да им говори кротко и приятелски!

Йерархиите небесни нека чуят моите думи,

да могат те да чуят моите думи…

Ако покойният знае предходната глава, той ще може след смъртта да излезе към пълната светлина на деня; той не ще срещне пречки към вратите на подземния свят било като прониква в него, било като го напуска. Той ще може по свое желание да преминава през всичките превръщания. Той няма да умре. Душата му ще разцъфти. Освен това, ако той знае тази глава, ще бъде еднакво победоносен на земята и в отвъдното и той ще може да извършва всяко дело, за което е способно едно човешко същество, живеещо на земята. Наистина това е голям дар от боговете.

Това заклинание е намерено при царуването на владетеля Мен-Кау-Ра в град Хемену, под постамента на статуя на бог (Тот). То бе издълбано на железен блок и надписът украсен с истински лапис-лазули. Находката е намерена от престолонаследника Херутатаф по време на пътуването му на оглед по храмовете. Някой си Нехт, негов придружител, успял да му разкрие скрития смисъл. След това престолонаследникът, преценявайки голямата тайнственост, която се съдържа в надписа, каквото никое човешко око не го беше видяло преди това, показал надписа на фараона да го види. Този, който изрича това заклинание, трябва да бъде обредно чист. Той не трябва да е ял месо от полски животни, нито от риба, нито да е имал сношения с жени.

Да се направи бръмбар от камък, със злато по края и да се постави вътре в сърцето на покойния. Този амулет ще бъде за него отворът на устата. Да се маже с помадата „анти“, като се изрича магическата формула.