Аз светеща препаска съм,
на Нут гърдите осветявам
и тъмнините на нощта прогонвам.
Чрез зова всесилен на устата ми
гневът на две богини укротявам —
неспирно водят битка те в сърцето ми.
Ето, изправям аз баща си паднал
и с него всички паднали
в долината на Абидос.
В мир съм аз… В мир съм аз…
Наистина споменът аз съм на баща си Озирис,
на боговете от нектара взимам,
в града си го намерих
и тъмнините в плен отвеждам;
спасих окото аз на световете, когато гаснеше
по празниците на ден петнадесети на месеца.
Разделих аз Сет с врага му — бог древен.
Дадох оръжия магически
на Тот в дома лунен
по празниците на ден петнадесети на месеца
и взе короната Уререт72.
Богинята Маат с устни,
от изумруд и кристал направени,
живее в сърцето ми.
Ето, разстилат се полетата ми сред канали от лапис-лазули.
Наистина богиня Нут съм аз, която тъмнините гони.
Напред вървя: настава светлина неотразима.
Нападам духовете зли с глави на крокодил и ги повалям.
Аз божествата мълчаливи, открити в тъмнините, възхвалявам.
Повдигам и изправям аз онези, които плачат.
Лицата им са скрити в ръцете,
предадени на отчаяние…
Към мене погледнете!
Наистина богиня Нут съм и идвам между вас.
Риданията ви чух.
На светлината пътя аз отварям.
Нут съм, тъмнините гоня.