Книга на мъртвите на древните египтяни

154 ГЛАВАЗА ДА НЕ ЗАГИНЕ ТЯЛОТО

Озирис, божествен мой баща, здравей!

Ето пред теб пристигам да балсамираш тялото ми,

нареди да балсамират тялото ми,

та аз да не загина

и да стана на бог Хепри подобен,

господар на превъплъщенията!

Той гниенето не познава.

О, ти, Озирис, форма дай ми,

да бъде на този бог подобна!

Дай ми също власт на дишането ми,

о, ти, владетелю на дишането,

закрилника на всички теб подобни,

и твърд, непоклатим ме направи, владетелю на саркофазите! И направи така, че да проникна в царството на траенето безгранично,

понеже то на тебе беше дадено,

тъй както и на Тум, божественият ти баща,

защото тялото му не позна ни гниене, ни разрушение.

Наистина не съм направил нищо, което мразиш, о Озирис!

Всред всичките любящи

и почитащи нетленния ти двойник

аз славел съм те непрестанно!

Нека не стане тялото ми на червеите плячка!

Спаси ме, избави ме,

както самият себе си избави и спаси!

Да мога след смъртта да не узная гниене,

всеобща участ на всичките животни

и всичките пълзящи твари,

създадени от различни богове и богини!

Когато след смъртта душата в полет се издига,

трупът втечнява се,

разместват се и се разхлабват неговите кости,

плътта, изпълнена със смрад, изгнива

и крайниците се разпадат,

променя се плътта в зловонна течност,

гъмжаща купчина от червеи, само червеи…

Това е краят на човека…

Загива той под погледа на Шу,

както загиват всички богове, богини

и всички птици, всички риби,

и всички твари, бягащи или пълзящи,

и всички същества, и всички същества…

И затова, като ме видите, о, богове,

ще паднете върху лицата си!

Страхът от моето явяване ви вцепенява!

Истина, всички същества ще се боят от мене след смъртта:

били животни, птици или риби,

пълзящи твари

или живеещите в труповете червеи…

Нека трупът ми не узнае разложение!

Нека не служи за храна на червеи!

Нека не се промъкват в различните си форми

да ме нападат и разяждат!

Нека предаден да не бъда на палача,

който в подземието си измъчва и посича своите жертви

и сам невидим на купища остава ги да гният!

Наистина живее той, за да убива и трупове да унищожава.

Заповедите му ще откажа ли да ги изпълня?

Нарежданията му не ще ли следвам безусловно!

Защо да съм предаден в неумолимите му пръсти?

Над мене той да няма власт,

защото ти решаваш участта ми!

Озирис, божествен мой баща, здравей!

Ще бъдат вечно твои на тялото ти органите,

не гние тялото ти и не става на червеите плячка,

не се подува като мех,

не се разлага, нито се разпада,

не става куп гъмжащи червеи.

За себе си Хепри съм, бог на ставането

и с моя труп във вечността оставам.

Не се разлага той, не гние,

не се разпада, от червеи не е разяден,

под погледа на Шу не се втечнява.

Аз съществувам, наистина, аз съществувам!

Аз живея! Погледнете, аз живея!

Усещам силите живителни в мен да преливат!

Ето, в мир събуждам се…

Не гния аз, не се разлагам,

около мене смрад не се разнася,

и небитието не изчезвам,

окото ми не гасне,

чертите на лицето ми не се загубват

под маска течна,

ушите ми за звуците на словото не се затварят,

главата ми от тялото не ще е отделена,

езикът ми — изтръгнат,

косата ми — обръсната,

ни веждите — оскубани.

О, знайте, богове, неправда

с моя труп не ще се случи.

Тялото ми ще бъде неизменяемо и здраво завинаги.

Няма да бъде разрушено на земята

за вечността.