Ненавист! Отвращение!
От тях не хапвам нищо,
защото са за мен погнуса, отвращение,
нечистотии наместо дарове за моя дух!…
Да не изпитвам никога това желание!
Да не ги докосна никога с ръцете си
и със сандалите си върху тях аз да не стъпя.
— От какво ти ще живееш?
— Аз виждам, боговете към мене идват,
те седем наречени за мене хляба носят
и тези хлябове ми дават сила да живея,
те същите, които някога на Хор и на Тот били са носени…
„Какво желаеш да ядеш?“ — запитват боговете.
„Да мога под свещеното дърво на моята богиня Хатор аз да ям“ — отвръщам!
„Да може моят ред да дойде
сред тези духове, способни да политват
и върху даровете да се спускат!
Полята в Джеду на мен да бъдат дадени!
Да мога да напредвам в Хелиопол!
Храната ми? Това са хлябове, омесени с пшеница бяла.
Питието ми? Това е бира, от пшеницата червена правена.
(И) формите на моя баща и на моята майка,
да бъдат тук доведени на моята врата пазители!“
Ето чрез речта всесилна на устата ми
напред напирам и разширявам пътя си,
и там оставам, където моето сърце ми казва!