Книга на мъртвите на древните египтяни

115 ГЛАВАЗА ДА СЕ УЗНАЯТ МИСТЕРИИТЕ НА ХЕЛИОПОЛ

Наистина бе дълго времето на моето престояване.

Наистина били са дълги времената на пребиваването ми

всред сенките на миналото.

От утрото на времената непрестанно

в гърдите на Хепри, на ставането бога,

през цикъла от превъплъщения преминах…

Ето прониквам в царството на мрака

и ненадейно се лицето ми отбулва

пред наблюдаващото го око сияйно…

О, души съвършени, знайте! Една от вас съм,

защото духовете аз божествени в Хелиопол познавам!

Наистина познанието на ясновидеца велик

не надминава моето познание скрито!

Не съм ли с моя порив преградите преодолял?

Не съм ли се обръщал със слова към боговете?

Не, няма. Не! Не ще ме злите духове унищожат,

мене, наследника на боговете на Хелиопол,

защото на къдрицата мистерията наистина аз зная,

тя челото на рожбата божествена краси.

С бог Амихав Ра разговаря,

устата на когото бе нападната (и) наранена някога.

Но божеството каза Ра:

„Вземи от моите ръце ти това копие, наследство на хората!“

И Амихав взе копието…

Така божествените двама братя се родиха,

около Ра те в орбитата си минават по небето…

по-късно Амихав стана жена,

украсена с къдрицата свещена, закрилата на Хелиопол…

И ясновидецът велик, наследник на нейния наследник,

стана велик жрец-ясновидец на Хелиопол…

О, вие, духове божествени в Хелиопол,

наистина аз ви познавам!

Ра, Шу, Тефнут83 сте вие…