Книга на мъртвите на древните египтяни

86 ГЛАВАЗА ДА СЕ ПРЕВЪПЛЪТИШ В ЛЯСТОВИЦА

Аз лястовица, лястовица съм,

богинята-скорпион съм също, на Ра съм дъщеря.

О, богове! Как сладко и приятно ми е вашето благоухание,

то изгаря и вдига се към хоризонта!

О, вие, обитатели на града небесен, вижте!

Понеже водя с мен пазителите на небесните пътища,

към мене протегнете ръката си спасителна

да мога без опасност аз да пребивавам

в езерото огнено!

Според получените заповеди аз да се премествам

и според напътствията да напредвам…

Ето, отварям аз вратата. Що виждам?

Изричам аз слова на сила. Казвам:

„С внимание погледнете!

Аз Хор съм, аз лодката небесна завладявам,

и на престола баща ми Озирис пак поставям.

А Сет, синът на Нут, скован е, ето,

обвързан с въжа, за мен приготвени!“

Аз знам това, което в мистериите на Сехем става.

Пристигнал тук, ръцете си протягам към Озирис…

Движенията ми с думата последна на съдиите са в хармонията?

Аз идвам тук, за да ви кажа: „Пуснете ме да вляза,

за да бъде дадена пред мене последната присъда“!

С тези думи влизам и ето че присъдата е произнесена.

Аз преминавам оправдан на божеството всемогъщо прага.

Наистина през дългото пътуване аз се пречистих.

Аз злото подчиних, което моето сърце мърсеше.

Изкорених пороците си и греховете заличих,

в земния живот от моята плът допуснати.

О, вие, стражи на вратите, допуснете ме да мина,

защото аз от този миг нататък един от вас съм!

Вървя към светлината на деня на вечността.

Напредвам господар на моите движения.

О, вие, духове на светлината, запомнете!

Познавам пътищата тайни на царството на мъртвите, пътеките в полята на блажените не ми са чужди.

Пристигам, след като сломих на враговете мои съпротивата. И тъй трупа си на земята виждам…

в саркофага неподвижен да почива…

Ако покойният знае това заклинание, той ще може да излезе към пълната светлина на деня. Няма да бъде прогонен пред вратите на Отвъдния свят. Той ще може да се превъплътява в лястовица действително, редовно, безкрайно много пъти.