Здравей, о, бог с образа на лъв двуглав!
Към мене погледни! Разцъфнал цвят съм!
Ето защо дръвникът на смъртта ми всява ужас!
Да би могло от моята утроба изтръгнато сърцето да не бъде
от боговете на Хелиопол, които се сражават настървено!
О, дух ти благотворен, повил с превръзки
мумията на Озирис;
ти, който си издебнал, нападнал и Сет си повалил,
към мене погледни! Това сърце, което в мене е,
то пред Озирис плаче.
То силно моли се за мене.
Ето че в храма на бога с лице ужасно
изпълних всички негови желания
и в Хемену51 аз присвоих за него дарове.
О, духове! Сърцето повече не ми изтръгвайте,
защото ви оставих до неговия дом да се домогнете.
Така ще можете по-късно
това сърце с вас да отнесете
в полята на блажените…
И силно направете го и защитете го
от всички, вдъхващи му ужас!
От вашата храна духовна не го лишавайте,
защото моето сърце на заповедите на Тум остана вярно.
Изкла той враговете си на Сет в скривалищата тъмни.
Нека това сърце „Хати“
сменено от сърцето „Иб“ не бъде
пред божествата на света отвъден!
И този, който кост от моя крак намери
или превръзки — част от мумията ми,
да би могъл грижливо да ги погребе.